МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА: ШВЕЙЦАРСКИ МИЛИОНИ ПОТЪВАТ В РИЛА? СКАНДАЛНАТА СХЕМА ЗАД „ТРАНСФОРМАЦИЯТА“ НА ХИЖА МАКЕДОНИЯ И КАК ДЪРЖАВАТА ПОДГОТВЯ ЗЛАТЕН ДЪЖД ЗА „НАШИ“ ХОРА

Екипът на ТОП ПРЕСА се натъкна на документи, които на пръв поглед изглеждат като стандартна обществена поръчка, но при внимателен юридически и финансов анализ разкриват механизми, които биха засрамили дори най-опитните сценаристи на задкулисни схеми. Става въпрос за процедура с уникален номер 01331-2026-0001 за изготвяне на прединвестиционно проучване (ПИП) за рехабилитация на туристическата инфраструктура на хижа „Македония“. На пръв поглед сумата от 45 000 евро без ДДС изглежда „скромна“ на фона на големите инфраструктурни обекти, но дяволът е в детайлите, а те сочат към едно – методично източване на средства чрез интелектуален труд с неясна стойност и съмнителна методология. ТОП ПРЕСА прегледа под лупа Техническата спецификация (Приложение № 1) и Проекто-договора (Приложение № 2), за да разплете нишките на това, което изглежда като поръчков сценарий. Най-потресаващото разкритие в случая не е самата сума, а начинът, по който е конструирана Методиката за оценка на офертите. Възложителят Дирекция „Национален парк Рила“ е заложил капан, в който показателят „Професионална компетентност на персонала“ носи цели 60 точки от общо 100, докато цената е избутана в ъгъла с тежест от едва 40 точки. В превод за широката общественост, който ТОП ПРЕСА прави, това означава следното: няма значение колко евтино и качествено може да работи дадена фирма, ако тя не притежава „правилните“ експерти, чиито биографии са разписани като по мярка. В документацията изрично е посочено, че се изискват ключови експерти като „Ръководител екип“ и „Водещ проектант“ с точно определен опит. Този юридически прийом е класическа форма на заобикаляне на конкуренцията, при която субективизмът на комисията става абсолютен закон. Когато 60% от оценката зависи от „експертното мнение“ за нечии квалификации, вратата за корупция не е просто отворена, тя е избита от пантите.

Разследването на ТОП ПРЕСА подчертава, че тук не говорим за строеж на магистрала или язовир, а за „прединвестиционно проучване“ – концептуален документ, който теоретично трябва да каже какво може да се направи. Защо този документ струва близо 90 000 лева с ДДС? Юристите, с които се консултирахме, са категорични, че пазарните цени за ПИП в България са в пъти по-ниски, особено когато става въпрос за обект с изяснена локация. Високата прогнозна стойност създава основателно съмнение за „раздуване“ на бюджета, за да се удовлетворят апетитите на консултантския кръг, който обикаля около държавните паркове по линия на Програмния компонент 2: „Трансформация на идентифицирана хижа“. Още по-скандално е, че това се случва под флага на програмата ProPark, финансирана от Швейцария. Вместо парите да отидат за реални пътеки, маркировка или пречиствателни съоръжения, те се изливат в „анализи“, които често се оказват преписани от стари планове за управление.

Текстът на документацията съдържа и друга юридическа бомба, която ТОП ПРЕСА разкрива. В Техническата спецификация изрично е записано, че Изпълнителят трябва тясно да координира и съгласува своите действия с определения от парковата администрация „ръководител на проекта“. Това не е просто контрол, това е директна форма на зависимост, заложена в член 5 от Проекто-договора. Кой е този служител и каква е неговата компетентност да наставлява професионални архитекти и инженери? Тук се крие рискът от „институционален рекет“ или, още по-лошо, от създаване на затворен цикъл, в който администрацията сама си поръчва какво да напише консултантът, за да се легитимира следващо, още по-скъпо строителство.

Хижа „Македония“ е разположена на 2166 метра надморска височина, в сърцето на Национален парк „Рила“ – защитена зона със строг режим. ТОП ПРЕСА пита: как е възможно за срок от едва четири месеца (съгласно чл. 7 от договора за изпълнение на проучването) да се направи качествено заснемане и ПИП, който да обхване всички изисквания на българското законодателство в областта на опазването на околната среда и биоразнообразието? Срокът е амбициозен до степен на невъзможност за реална теренна работа в алпийската зона на Рила, но е идеален за фиктивно отчитане. Още по-абсурдно е разпределението на времето – 4 месеца за проучване и 1 месец за „корекции“. Това подсказва, че Възложителят очаква „корекции“, което в административния жаргон често означава нагаждане на резултатите към предварително взети решения.

Журналистическото разследване на ТОП ПРЕСА обръща внимание и на изискването Изпълнителят да предложи „финансово устойчиво туристическо съоръжение“. Под тези благовидни думи често се крият планове за превръщане на хижата в търговски обект, който няма нищо общо с планинарството. Планът за управление на Рила е категоричен в ограниченията си, но ПИП е точно този етап, в който се „пробиват“ забраните. Ако консултантът напише, че трансформациите са „устойчиви“, той отваря вратата за багерите. А когато консултантът е избран с 60 точки за „правилна“ биография, той ще напише точно това, което му бъде продиктувано от „отговорния служител“ на парка.

ТОП ПРЕСА настоява за отговор от Мариана Вантова, посочена като лице за контакт под телефон 0885626968, и от директора на НП „Рила“. Какви са гаранциите, че този процес не е предрешен? Защо цената е толкова ниска като тежест при избора на изпълнител, след като става въпрос за публичен ресурс? Има ли конфликт на интереси между служителите, управляващи проекта ProPark, и фирмите, които подават оферти? Тези въпроси не са просто журналистическо любопитство, те са въпрос на национална сигурност и опазване на най-голямото ни природно богатство.

В държава, в която планинският туризъм е в разруха, да се харчат 45 000 евро за хартия, докато пътеките се рушат, е цинизъм. Но да се прави това чрез методика, която елиминира честната конкуренция, е престъпление срещу обществения интерес. ТОП ПРЕСА ще следи изкъсо коя ще бъде фирмата, спечелила „златната поръчка“ до крайния срок 11 май 2026 г. Ако името се окаже свързано с бивши или настоящи служители на Министерството на околната среда и водите или на парковата администрация, това ще бъде поредното доказателство, че „екологията“ в България е просто печеливш бизнес за избрани.

Случаят с хижа „Македония“ е само върхът на айсберга. Той показва как международни средства могат да бъдат канализирани в полза на тясно експертни групи чрез манипулиране на изискванията по ЗОП. Юридическата рамка на поръчката е така построена, че да издържи на формална проверка, но журналистическият усет на ТОП ПРЕСА вижда отвъд параграфите. Виждаме една схема за легитимиране на разходи, които нямат нищо общо с реалните нужди на туристите и планината. Член 15 от проекто-договора предвижда пълно плащане след приемане на работата без забележки – още един лост за натиск върху изпълнителя да бъде „послушен“ в своите изводи.

Министърът на околната среда и водите не може да остане безучастен пред разкритията на ТОП ПРЕСА. Призоваваме за пълна ревизия на всички процедури по програма ProPark в Национален парк „Рила“. Колко от тези 45 000 евро реално ще отидат за проучване и колко ще бъдат „върнати“ под формата на консултантски услуги към свързани лица? Това е въпросът, който вълнува обществеността, докато наблюдаваме как планината се превръща в заложник на чиновнически игри.

В заключение, ТОП ПРЕСА заявява, че няма да позволи този скандал да бъде потулен. Рехабилитацията на хижа „Македония“ е необходима, но тя трябва да стане чрез прозрачен конкурс, където водеща е икономическата логика и реалната грижа за природата, а не субективните оценки за „персонал“, които служат за параван. Време е институциите да докажат, че работят за гражданите, а не за банковите сметки на шепа консултанти. Ако проверката не започне веднага, ще считаме, че чадърът над Дирекция „Национален парк Рила“ се държи от най-високо ниво в държавата.

В допълнение към скандалния профил на ръководството, детайлният преглед на документацията разкрива още по-дълбоки нива на институционален абсурд. В Приложение № 1 – Технически спецификации е заложено изискването Изпълнителят да координира действията си с „определен от парковата администрация отговорен служител – ръководител на проекта“. ТОП ПРЕСА пита: ако този „отговорен служител“ се назначава от директор, който гази закона с 2,31 промила зад волана, каква е гаранцията за професионализма на неговите указания? Юридическият капан е пълен – договорът задължава консултанта да се подчинява на администрация, чийто морал е под нулата, превръщайки прединвестиционното проучване в инструмент за легитимиране на всяко едно „безумие“, хрумнало на ръководството под влиянието на забранени субстанции. Още по-смущаващ е фактът, че прогнозната стойност от 45 000 евро е фиксирана като „таван“, но липсата на прозрачност за това как точно е изчислена тази сума, буди подозрения за източване на средства по швейцарската линия. В Документацията за участие е записано, че финансирането е по „Програмен Компонент 2“, но никъде не е разписано защо точно хижа „Македония“ е „идентифицирана“ за тази трансформация без публично обсъждане или ясни критерии за подбор спрямо останалите обекти в парка. Това потвърждава тезата на ТОП ПРЕСА, че обществената поръчка е само фасада за едно задкулисно разпределяне на ресурси, ръководено от хора, които не само не зачитат правилата за движение по пътищата, но и грубо пренебрегват духа на закона за обществените поръчки, за да обслужват тясно кръгови интереси.

ШОКИРАЩАТА ВРЪЗКА: ПОДВИЗИ С 2.31 ПРОМИЛА И КАНАБИС, А ПОСЛЕ – ПОДПИС ПОД ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ЗА ХИЛЯДИ ЕВРО?

Докато ТОП ПРЕСА разплита схемите за хижа „Македония“, изплува един потресаващ въпрос: кой всъщност управлява Национален парк „Рила“? Публично разкритие, че директорът Красимир Андонов назнамение на ПП ГЕРБ беше главен герой в екшън сценарий в село Боровец, където след каскада се заби в сградата на местния гробищен парк. Резултатите от проверката тогава бяха повече от скандални – 2,31 промила алкохол и положителен тест за канабис. Вместо обаче това да доведе до незабавното му отстраняване и съдебно преследване, Андонов продължава да заема високия си пост и до днес, разписвайки документация за усвояване на десетки хиляди евро от швейцарската помощ.

Как е възможно човек, за когото официалните технически средства са отчели комбинация от тежко алкохолно опиянение и наркотици, да бъде легитимен представител на държавата и да контролира „трансформацията“ на защитените ни територии? ТОП ПРЕСА пита министъра на околната среда и водите: това ли е моралният еталон за директор на национален парк? Фактът, че Андонов все още е на работа и управлява проекти като ProPark, хвърля дебела сянка на съмнение върху всяка запетая в обществените поръчки на парка. Когато законът е безсилен пред катастрофите на директора, не е ли логично да подозираме, че същият този закон се заобикаля и при разпределянето на швейцарските милиони за хижа „Македония“?