СКАНДАЛНО ВИДЕО В ТОП ПРЕСА! ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК СКОЧИ НА ЖУРНАЛИСТКИ, ЧЕ МУ ИСКАТ ПАРИ В БЛАГОЕВГРАД, ОБИЖДА ГИ НА „МЪРЛО“, КОЕТО Е ОТВРАТИТЕЛНО!

Случай от днес в Благоевград, при който общинският съветник Мирослав Чолев излезе с тревожно видео разкритие за натиск от страна на журналистки от медията „Четвърта власт“, поставя сериозни въпроси за етиката и в двете посоки. От една страна, трябва ясно да се каже: плащането за поздравителни адреси и празнични карета е абсолютно нормална световна и европейска практика. В страни като Германия, Австрия и Великобритания всеки политик плаща по официална тарифа на рекламния отдел на съответната медия, за да честити празник на своите съграждани. Това е легитимен приход за оцеляването на независимата преса. Проблемът обаче възниква, когато липсва професионализъм и вместо рекламен отдел, самите журналисти влизат в ролята на събирачи на суми от порядъка на 30–40 евро. Това аматьорско поведение, характерно за някои представители на застаряващото поколение в гилдията, които още живеят в миналия век, е меко казано скандално. Тези хора често си позволяват да говорят на „ти“, да се държат без уважение и да смятат, че целият свят им е длъжен, което неизбежно води до подобни панаири.

От друга страна обаче, ние от Топ Преса категорично осъждаме езика, използван от общинския съветник. В разпространеното видео се чува как той нарича журналистките с епитета „мърло“. Това е отвратително и недопустимо поведение за човек, който заема публична длъжност и представлява гражданите на Благоевград. Независимо колко е провокиран или възмутен от искането на пари, един политик няма право да пада до нивото на уличния език и да обижда жените по толкова грозен начин. Борбата срещу корупцията или неправилните медийни практики не може да се води с простащина. Господин Чолев дължи обяснение за своите думи, защото институционалният тон трябва да се пази дори в най-горещите конфликти.

Публикуваме това видео, за да има отрезвяване и за двете страни. Журналистиката не е рекет, нито е място за хора, които не познават елементарното възпитание и професионална дистанция. В същото време общинският съвет не е трибуна за обиди и лични нападки. Крайно време е да се разбере, че в модерните медии има отдел „Реклама“ за тези нужди, а в политиката има етичен кодекс, който забранява подобни отвратителни квалификации. Балансът и професионализмът са единственият изход от този провинциален театър, на който станахме свидетели.

В развитите европейски демокрации публикуването на поздравителни адреси и празнични съобщения е строго регулиран процес, който преминава през официалните рекламни отдели на медиите, а не през лични разговори с журналисти. В Германия например, регионални издания като Süddeutsche Zeitung и Münchner Merkur поддържат ясни ценоразписи за т.нар. „Bürgerinformation“ (информация за гражданите), където политици и общественици напълно легално плащат за карета с честитки, като всяко плащане се документира с фактура и се отчита като официален разход за политическа комуникация. Подобна е практиката и в Австрия, където местни вестници като Tiroler Tageszeitung имат цели секции за празнични поздрави, като по този начин се гарантира финансовата прозрачност и се избягва всякакво съмнение за корупция или нерегламентиран натиск.

Във Великобритания регионалните медийни групи, като Reach plc, прилагат модела на „Community Noticeboards“ (общностни табла за обяви), където тарифите за празнични поздрави от местни съветници са публично достъпни и фиксирани. Там е немислимо журналист да осъществява контакт за събиране на суми, тъй като това би довело до незабавно уволнение поради конфликт на интереси. Тези средства се третират като чист рекламен приход, който подпомага издръжката на редакцията, без да влияе на редакционната политика. Този модел показва, че когато процесът е институционализиран и прозрачен, той работи в полза на обществото, за разлика от аматьорските изпълнения и „плащанията на ръка“, които превръщат медийната услуга в грозен скандал.