ГРЪМОВЕН СКАНДАЛ В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ: АСИМ АДЕМОВ РАЗМАЗА ГЕН. САМАНДОВ ЗАРАДИ РАСИСТКИ ОБИДИ И НЕГРАМОТНОСТ

Грозен скандал, преплитащ в себе си ксенофобия, политически интриги и фрапираща неграмотност, разтърси обществеността в Гоце Делчев през последните часове. В епицентъра на събитията попаднаха о.р. генерал Атанас Самандов и бившия евродепутат и уважаван местен учител по български език и литература Асим Адемов, чието име бе замесено в поредната порция медийни спекулации относно бъдещия директорски пост в ПМГ „Яне Сандански“. Повод за острия сблъсък стана скандален коментар на генерала, в който той си позволява да твърди, че ако длъжността бъде заета от човек с „арапски имена“, революционерът Яне Сандански би се обърнал в гроба. Тези думи, изречени от човек с висш военен чин, предизвикаха вълна от възмущение и доведоха до безкомпромисен отговор от страна на Адемов.

В своята позиция Асим Адемов не просто защитава личното си достойнство, но изнася на генерала истински открит урок по история и морал, който ще се помни дълго в региона. Педагогът подчертава, че е срамно и позорно за един генерал от българската армия да демонстрира такова отношение към свои съграждани. Той припомня на Самандов исторически факти, които очевидно са убягнали от военната му подготовка или са били удобно забравени – фактът, че хиляди български граждани с турски и арабски имена лежат в гробовете си именно защото са дали живота си за свободата и националното обединение на България. Адемов цитира конкретни данни от Първата световна война, според които над 9 600 души с такива имена са загинали по бойните полета, биейки се рамо до рамо със своите събратя в редиците на българската войска.

Освен историческия шамар, Адемов нанесе и съкрушителен удар върху интелектуалния авторитет на генерала, подлагайки на дисекция неговата грамотност. Като филолог и дългогодишен учител, Адемов не подмина факта, че претенциите на Самандов за патриотизъм са поднесени с правопис, който е под всякаква критика. Иронията, че човек, претендиращ да брани името на Яне Сандански, дори не може да изпише правилно думата „арабски“, бе използвана майсторски от учителя. Той директно заяви на бившия командващ, че неговият правопис не е просто далеч от генералското ниво, а е по-слаб дори от този на ефрейтор, с което напълно обезличи опитите на Самандов да се представя за морален стожер.

В заключение Асим Адемов поставя фундаменталния въпрос за дискриминацията и предразсъдъците в съвременното ни общество. Той риторично запита дали един български педагог трябва да сменя името си, за да има правото да ръководи училище, и докога етническата карта ще бъде използвана за евтини политически интриги. С този си акт учителят не само защити името си, но и показа, че истинското родолюбие се изразява в познаване на историята и уважение към всички, които са градили България, а не в размахване на неграмотни лозунги и език на омразата. След този „литературен разстрел“ остава въпросът дали генерал Самандов ще намери доблест да се извини, или ще предпочете потъването в пълно мълчание.