МИЛИАРДНИЯТ ОБИР „ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ“: Как властта вкара санирането в капана на „наши хора“ и защо вашият блок никога няма да бъде обновен!

Докато българските граждани изнемогват под тежестта на инфлацията, а малкият бизнес се чуди как да оцелее в джунглата на административния произвол, зад затворените врати на министерствата се разиграва един от най-големите фарсове в най-новата ни история. Става въпрос за така наречения Национален декарбонизационен фонд (НДФ) – наследникът на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ (ФЕЕВИ), който по замисъл трябва да бъде „сърцето“ на енергийната реформа в България. Но както „Топ Преса“ научи от свои източници в администрацията и финансовия сектор, това сърце е на път да спре още преди да е започнало да бие, а причината е прозаична: жажда за контрол и отклоняване на средства.

До 22 май, точно в 13:00 часа, кандидатите за новия „супер фонд мениджър“ трябва да подадат своите оферти. На пръв поглед всичко изглежда професионално – изискват се тригодишни концепции, бизнес планове и доказан опит. Но „Топ Преса“ попита експертите: кой нормален професионалист би се съгласил да управлява фонд с амбиция за милиарди срещу скромната сума от 1 милион евро за три години? В тази сума трябва да влязат заплатите на седем висококвалифицирани специалисти, офис разходи, софтуер, системи за сигурност и застраховки. Разделено на месеци, това прави по около 27 000 евро на месец за целия екип и издръжката. За финансовия свят това не е възнаграждение – това са джобни пари за кафе. Защо тогава са поставени такива ниски прагове? Отговорът на „Топ Преса“ е ясен: за да бъдат отказани всички независими играчи. Когато изгониш професионалистите с ниско заплащане, на масата остават само тези, които имат „други“ източници на финансиране или са директно свързани с държавната софра.

Експертите, с които „Топ Преса“ разговаря, са категорични – критериите за подбор са написани така, че да елиминират всеки опитен, но малък или среден играч. Трябва да имаш оборот от 1 милион евро и да си управлявал активи за поне 50 милиона евро. Това автоматично изважда от играта бутиковите консултантски компании, които имат мозъците и опита в енергийната ефективност, но нямат банковия лиценз на мастодонтите. Камен Колчев от „ЕЛАНА Финансов холдинг“ в прав текст заявява пред медиите, че неговата структура няма да участва. И аргументът му е убийствен: няма смисъл да се изгражда тежка и скъпа структура, която да управлява 10-20 милиона евро, при положение че само за издръжката ѝ ще отидат повече пари, отколкото ще бъдат инвестирани. „Това е структура на тежка загуба“, казва той. Но ако за частния бизнес това е загуба, за някой „назначен“ мениджър това е перфектният параван.

„Топ Преса“ разкрива още една нагла манипулация. Твърди се, че фондът започва с 40 милиона евро. Истината обаче е много по-различна. В момента в касичката на ФЕЕВИ (вече НДФ) има едва 7 милиона евро. Останалото са „очаквания“. Очакват се спестявания от улично осветление, очакват се вноски от енергийни компании, които обаче в момента не внасят нито цент, защото отчитат „спестявания проформа“. Най-скандалното изискване към бъдещия мениджър е т.нар. „ливъридж“ – той трябва за всяко едно евро от държавата да привлече поне още едно евро от частни инвеститори или международни банки. Ако не го направи, ще му режат от и без това ниското възнаграждение. Това е класически „капан 22“. Коя сериозна банка би инвестирала в проект, управляван от фонд мениджър, който е принуден да работи под себестойността си?

В средите на финансовите консултанти се шушука, че целият този театър е подготвен за „Българската банка за развитие“ (ББР) или „Фонд на фондовете“. „Топ Преса“ припомня, че само преди месеци ББР получи правото да проверява проекти за саниране срещу комисиона от 12 милиона евро – без никакви концепции и сложни бизнес планове. Сега обаче се разиграва търг за 1 милион евро. Защо? Защото НДФ трябва да бъде „шапката“, през която ще минават всички бъдещи пари от Схемата за търговия с емисии – а там сумите надхвърлят 1 милион евро годишно. Целта е ясна: да се постави „наш човек“ на входа на милиардите, който да разпределя порциите под маската на европейските изисквания. Дори Европейската комисия е изразила загриженост за високите бариери за участие, но нашите чиновници, начело с Ивайло Алексиев, продължават да твърдят, че всичко е „широко отворено“. „Топ Преса“ пита: широко отворено за кого? За гражданите, които ще чакат с години за саниране, или за шепа хора в костюми, които ще чертаят „бизнес планове“ на гърба на народа?

Другата голяма измама, която „Топ Преса“ разобличава, е обещанието за обслужване на „едно гише“. Тези центрове трябва да помагат на хората с техническа помощ за проекти. Проблемът е, че такива центрове реално няма, а тези, които съществуват, нямат капацитет. ЕК препоръчва да се ползват одитори в цялата страна, но нашият „фундаментален“ план е да се централизира всичко в София, в ръцете на един мениджър. Това означава, че ако живеете в Гоце Делчев или Благоевград, ще трябва да се молите на някой чиновник в столицата, за да ви обърне внимание на проекта за слънчеви панели. Националният декарбонизационен фонд в сегашния си вид е нищо повече от „Потьомкинско село“. Той е създаден, за да задоволи изискванията на Брюксел за Плана за възстановяване, но е структуриран така, че да бъде максимално неефективен и зависим от политическата конюнктура.

„Топ Преса“ предупреждава: ако този конкурс не бъде спрян и преразгледан, България ще загуби не само милиони евро, но и последния си шанс да модернизира домовете ни по прозрачен начин. Парите ще изчезнат в „концепции“ и „административни разходи“, а сметките за ток ще продължат да растат. Ние от „Топ Преса“ ще бъдем там на 22 май, за да видим кои са „смелчаците“, които ще се борят за този „непечеливш“ пост. И ще ви кажем истинските им имена. Защото докато те се декарбонизират, вие ще продължавате да плащате за техните схеми.

Очаквайте скоро в  „Топ Преса“: Кои са фирмите, които вече „рекламират“ услуги за кандидатстване пред фонда, без той дори да има избран шеф? Плетката се разплита!