Какво се случва в тялото, когато плачем

Плачът активира мозъка и хормоните, намалява стреса и помага за емоционален баланс, но понякога може да е сигнал за проблем.

Биологията на плача е сложна вътрешна система, която включва няколко части на мозъка и различни физиологични процеси. Плачът не е просто емоция, той активира един мащабен вътрешен свят в организма, който работи на пълни обороти за нашето благосъстояние.

На първо място се активира амигдалата, центърът на емоционална значимост, който реагира на тревожност, тъга или страх. След това хипоталамусът предизвиква добре познатите телесни реакции: учестен пулс, стягане в гърдите, треперене или изпотяване. Това е подготвителният етап, когато тялото се подготвя за емоционално освобождаване. След това се включва префронталната кора, областта на мозъка, която ни помага да разбираме и интерпретираме чувствата си. Именно чрез тази система разбираме какво чувстваме и как да се справим с това.

След като тези процеси се задействат и потекат сълзите в действие влиза  парасимпатиковата система, която превключва тялото от състояние на стрес в състояние на покой и възстановяване. Сълзите са съпроводени от биохимични промени: произвежда се окситоцин, създаващ усещане за топлина и близост, ендорфините осигуряват лесно облекчаване на болката, а кортизолът, хормонът на стреса, се намалява. Това помага за възстановяване на вътрешния баланс. Емоционалните сълзи са вродено поведение. Бебетата плачат от раждането си; това е естествен механизъм за комуникация и сигнал за помощ.

Социалният контекст на плача също е особено важен

Експертите отбелязват, че ако човек има някого до себе си, който просто присъства и не го осъжда, тогава плачът не се възприема като слабост. Той се превръща в акт на самопомощ и свързване с другия, като засилва изпускането на напрежението и насърчава възстановяването на психоемоционалното състояние. Ако ви се плаче, а потискате това, сами създавате хроничен стрес за тялото си, защото емоциите не изчезват, когато се игнорират, а започват да живеят вътре в нас.

Постоянното игнориране на плача води до натрупване на тревожност, постоянно мускулно напрежение, проблеми със съня, главоболие и дори стомашно-чревни проблеми. Психиатърът д-р Мари Богатирева обяснява: „Като сдържа сълзите, човек се опитва да се предпази и да не изглежда уязвим, но цената на тази защита е висока. Всичко, което не се изразява чрез думи и сълзи, накрая започва да говори вместо нас – чрез тялото, настроението и изтощението“.

Подкрепата и приемането на плача, а не потискането му, е важен елемент от психичната хигиена. Трябва да си позволим тази естествена форма на освобождаване, защото плачът е естествен начин да се грижим за себе си. Но сълзите невинаги носят облекчение сами по себе си. Когато плачът се случва без видима причина, трудно се контролира и пречи на ежедневието, това може да показва наличие на клинично състояние.

Ако сълзите се появяват от нищото, трудно се спират, не носят облекчение и пречат на човека да води нормален живот, това понякога не е просто стресова реакция, а част от клинична картина предупреждава д-р Богатирева. Това патологично състояние е характерно за депресията, посттравматичното стресово разстройство и някои други състояния. В тези случаи плачът вече не е естествено освобождаване – той се превръща в постоянно емоционално състояние, което е трудно да се контролира без професионална помощ. Психиатърът твърди, че е важно да можете да различавате здравословния плач от симптом на заболяване, за да потърсите подкрепа своевременно.

Социалните норми и културните нагласи оказват голямо влияние върху честотата и формата на плача. Биологичните фактори, като нивата на естроген, правят жените по-емоционално чувствителни, но социалните нагласи играят също толкова важна роля. „Жените са по-склонни да плачат и е по-малко вероятно да бъдат осъждани за плача си. На мъжете от детството им се казва: „Не хленчи“, „Бъди силен“, „Момчетата не плачат“ – коментира експертът. Поради тези нагласи, мъжете потискат емоциите си, но ги преживяват също толкова интензивно

Емоциите, които не се изразяват, намират други отдушници – чрез тревожност, раздразнителност и отдръпване. Д-р Богатирева подчертава, че мъжете страдат не по-малко от жените, но те  изразяват чувствата си по различен начин заради половите и културни ограничения. Но независимо от това плачът е естествен и полезен процес, който поддържа емоционалния баланс и укрепва взаимоотношенията с другите. Ако преживявате тежка загуба като смъртта на любим човек или края на дългосрочна връзка, плачът е нормално да избие като емоция. Но ако това продължава с години или се разплаквате без видима причина, това е знак да се погрижите за себе си и да говорите със специалист.

Карина ХРИСТОВА

zdrave.to