ПОВТОРЕН АД И БОЛКА БЕЗ ЛИМИТ: Съдбата отново удари почерненото семейство на Салих от Якоруда, докато убийцата му празнува с панделки, а системата се гаври с паметта му!

ОТ РЕДАКЦИЯТА НА ТОП ПРЕСА

Има трагедии, които оставят белег върху целия регион. Има болка, която е толкова гъста, че се усеща във въздуха на общините  Гоце Делчев, Якоруда, Гърмен и Сатовча. Но това, което се случва със семейството на Салих Шиндев, не е просто трагедия. То е изпитание, което надхвърля човешките сили, и позорно доказателство за една разлагаща се държавна система.

Днес нашият регион отново настръхна. От Сдружение „Ангели на пътя“ споделиха разтърсваща изповед, която ни кара да се запитаме: има ли лимит човешкото страдание?

КОГАТО СМЪРТТА ПОЧУКА ВТОРИ ПЪТ

Мислите ли, че когато едно семейство вече е дало жертва на пътя, съдбата ще го пощади? Мислите ли, че когато майка погребе детето си, когато сестра изгуби брат си, когато едно семейство бъде разкъсано от болката, то вече е платило своя „кръвен данък“ и ужасът няма да почука отново на вратата му?

Не. Животът ни показва, че болката няма лимит. Че трагедията не пита дали вече си страдал. Че пътят не подминава онези, които вече са преживели ада. От Сдружение „Ангели на пътя“ многократно са казвали: това, че в едно семейство е загинал човек – дете, майка, баща, брат, сестра – не означава, че кошмарът е приключил.

На 27 април 2026 година съдбата удари отново. Майката и бащата на Салих претърпяват тежка катастрофа. По почти идентичен начин, по който са загубили сина си. Те остават живи. Слава Богу – живи са. Но как се оцелява след този ужас? Как се диша, когато отново преживееш секундите, в които преди години си загубил детето си? Как живее едно семейство, което за втори път гледа смъртта в очите?

А какво остава в душата на сестрата на Салих? Момиче, което вече веднъж е изгубило брат си… и вчера е било на косъм да изгуби и майка си, и баща си. Това не е просто катастрофа. Това е травма, която ще остане завинаги. Това е болка, която не може да се опише. Това е страх, който никога повече няма да ги напусне.

ПРИПОМНЯМЕ КЪРВАВАТА ДАТА: 14 ЮНИ 2025

Регионът ни никога няма да забрави онази вечер – последният ден от живота на първите братовчеди Салих Шиндев и Айше Осман от Якоруда. Прекрасни млади хора, изпълнени с живот, мечти, цели и желание да се развиват. Вечерта излизат на разходка с приятелка и отиват до съседно село. Прибирайки се обратно, около 20:55 ч., на пътя между белишките села Краище и Дагоново, 19-годишна шофьорка, идваща насреща, ги връхлита с висока скорост в тяхното платно.

Айше издъхва на място. Тя остава завинаги на 26 – предишния ден е имала рожден ден. Била е всеотдайна, мила и добра с всички. Завършила е начална и предучилищна педагогика в Благоевград, работела е и сама се е издържала.

Салих е тежко ранен. Закаран е първо в благоевградската болница, а след това е транспортиран в столичната „Света Анна“, където умира. През цялото време е бил в съзнание, но се е затруднявал да диша и е усещал всичко. Успява да се обади на 112, а когато идва линейката, изпада в безсъзнание. Салих остава завинаги на 20 – бил е прекрасен син, работлив и ученолюбив. Завършил спортно училище в Пловдив, лесотехнически техникум във Велинград, след което става студент в УНСС в София.

И двамата са били внимателни шофьори, без нарушения. Въпреки тежестта на катастрофата обаче, виновната не звъни на 112, а на баща си.

ГОДИНА НА УНИЖЕНИЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ГАВРА

След повече от 4 месеца случаят се развива по типичния начин за българските институции. Т.е. не се развива. Вместо държавата да подаде ръка, следват година на унижение. Година, в която прокурори, дознатели и цялата система лъжат, бавят, крият, отказват. Година, в която вместо справедливост има гавра. Година, в която едно почернено семейство не получава истина. Дори в Светото писание (Библията) срещаш само понятията вдовици/вдовци, сираци, но никъде няма определение за родителите, загубили децата си.

Шофьорската книжка на виновната шофьорка НЕ е отнета.

Няма автотехническа експертиза.

Исканията на семейството за повторни кръвни проби на двете шофьорки не са уважени.

Настояванията им за достъп до телефоните им около часа на катастрофата също са отхвърлени.

Липсва информация какво се случва по делото.

Докато близките се давят в сълзи, жената, която ги екзекутира, въпреки крехката си възраст, вече има профил на типичен арогантен пътен убиец. Тя не показва по никакъв начин, че изпитва съжаление. Напротив, продължава демонстративно да се забавлява и да ходи по заведения и купони. Най-циничната подробност е, че само месец след катастрофата тя получава като подарък от родителите си чисто нова кола, украсена с огромна червена панделка и балони!

СЪДЕБНИЯТ ТЕАТЪР

Всички знаем какво следва на някое от многото съдебни заседания. Адвокатът ѝ ще каже, че тя много се разкайва, че изпитва силен стрес, че дори е развила паник атаки от мъка. Близки на семейството ѝ ще разкажат, че тя е „скромно дете“, че има добри оценки и помага на съседите. Съдиите ще обобщят всичко това като „добри характеристични данни“, ще проявят разбиране към младостта ѝ и ще ѝ дадат условна присъда. Или, защото е убила двама човека – може и да получи кратка присъда от 2-3 години „затвор общ режим“, което значи общежитие, откъдето ще излиза, уж за да работи, и ще бъде предсрочно освободена за „добро поведение“.

Това е начинът, по който се оправдават пътните убийци в България – съдебен театър, в който адвокати и съдии си разменят едни и същи реплики с предварително ясен край.

ПРИЗИВЪТ НА „АНГЕЛИ НА ПЪТЯ“

От Сдружението ни молят: Не си мислете, че трагедията се случва само веднъж. Не вярвайте, че когато едно семейство вече е страдало, съдбата ще го пощади. Не казвайте „това няма да се случи на нас“.

Защото всеки ден някой тръгва на път и някой не се прибира. Всеки ден някой кара безразсъдно, а друго семейство плаща цената. Ние не искаме повече семейства като нашите. Не искаме повече родители, които да погребват децата си. Не искаме повече животът да се дели на „преди“ и „след“ катастрофата.

Ние от Информационна агенция „Топ Преса“ заставаме плътно до семейството на Салих. Призоваваме ви: Пазете се на пътя. Карайте така, сякаш животът на нечие дете е във вашите ръце. Защото е точно така.

Справедливост за Салих и Айше! Спрете гаврата с почернените семейства!