Почитаме куп светци и един чудотворец, не трябва да правите това

Преподобният наш отец Мемнон от млад се посветил в служба на Бога и станал чисто жилище на Светия Дух

На 29 април православната църква почита Св. 9 мчци в Кизик. Преп. Мемнон Чудотворец.

Преподобният наш отец Мемнон от млад се посветил в служба на Бога и станал чисто жилище на Светия Дух, защото покорил плътта на духа, умъртвявайки телесните страсти с много тежки трудове. Свети Мемнон бил поставен за началник на монаси (игумен). Поради своето равноангелно житие той приел от Бога изобилен дар на чудотворство, изцелявал неизлечими болести, правел и много други чудеса.

Така на едно сухо място по молитвите на светеца се появил извор на вода. Много често той спасявал от потъване кораби, настигнати от силно морско вълнение и вече потъващи. Прогонвал скакалците, които долитали в голямо множество в тази страна и изяждали всички плодове и треви. Вършел и много други преславни чудеса, заради което бил наречен чудотворец.

Не само докато бил жив, но и след смъртта си светецът правел много най-различни чудеса, защото болните получавали изцеление от неговия гроб и само от призоваване на името му облаците от скакалци били прогонвани и всички коварства на нечистия дух се разрушавали.

В памет на светите девет мъченици, пострадали в Кизик

Град Кизик се намира в малоазиатската област Мизия, на брега на пролива на Дарданелите, който отделя Азия от Европа. Той е до града Троада, в който проповядвал свети апостол Павел, учителят на езичницит, и бил просветен в светата християнска вяра от този апостол. Макар градът и да бил просветен със светлината на християнството, отначало в него нямало много християни, поради гонението срещу християнската вяра от езичниците.

Когато нечестивите римски императори, управлявали преди Константин Велики, разпращали по всичките страни страшни заповеди – всички, които изповядват Христовото име, да бъдат принуждавани да се поклонят на идолите, и за целта изпращали жестоки хегемони, задължени да наказват по различни начини и да предават на смърт всички, които не се подчиняват на царската заповед.

Тогава мнозина от християните бягали от градовете и се скитали по горите и пустините. Други живеели сред езичниците, но криели своята вяра. А онези, които особено горещо обичали своя Бог и Господ Иисус Христос, открито изповядвали Христовото име сред езичниците и охотно отивали на най-различни мъки и смърт.

Към тях принадлежат и споменаваните сега девет свети мъченици, доблестни мъже, твърди в светата вяра като планина Сион и горящи от ревност по Бога като Илия. Имената им са: Теогний, Руф, Антипатър, Теостих, Артема, Магн, Теодот, Тавмасий и Филимон.

Тези свети мъченици произхождали от различни градове. Събрали се заедно в Кизик, те не се уплашили от страшните царски заповеди, нито от мъченията и смъртта, и с ясен глас прославяли Христа, като дръзновено изповядвали, че Той е Истинският Бог, Творецът и Вседържителят на целия свят.

Заедно с това изобличавали и порицавали нечестивото учение на езичниците идолопоклонници, които вместо Бога почитали бесовете, вместо да се покланят на Твореца на целия свят, се покланяли на творението, вместо на Живия Бог, покланяли се на бездушни идоли, вместо Истинския Бог почитали лъжливи богове, вместо любов към Милосърдния Бог, Който дава на хората всякакви блага, принасяли жертви на жестокосърдечните бесове, които измъчват човеците.

Затова тези свети мъже увещавали заслепените от неверие езичници да изоставят заблудите си и да опознаят истината, та просветени от светлината на християнското учение, да повярват в Единия Истински Бог, Който пребивава на небесата, Бога, Който държи в Своята власт цялата вселена.

Като научили за дръзновената проповед на светиите, нечестивите служители на дявола ги заловили немилосърдно, както вълци овците, и като ги завързали, ги изправили на разпит пред началника на града като някакви злодеи.

Светите Христови воини мъжествено застанали пред нечестивия съдия. Сърцата им били възпламенени от огъня на любовта към Бога и от ревност за Неговата слава. Като се изправили пред мъчителите, те се облекли “във всеоръжието Божие”, та мъжествено да се противопоставят на нечестивия съдия, но предимно на княза на тъмнината, на борба срещу когото те сега излизали.

Нечестивият съдия ги предавал на различни мъчения и изпитания; неведнъж ги затварял в тъмницата, после отново ги извеждал и ги предавал на мъчения, като изисквал от тях да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Но доблестните Христови воини в никакъв случай не се съгласявали да се отрекат от Христа, своя Господ и Бог; напротив, те започнали да говорят за суетата на идолопоклонничеството и обвинявали в безчестие и самия съдия. Вледствие на това след много други мъчения главите им били отсечени с меч. На това място били погребани и телата им.

Какво се прави и какво не

Денят не се смята за подходящ за намеса в кавги, клюки и конфликти, както и за прекомерни забавления или празненства като сватби и рождени дни. Според поверието това не е добър момент за изясняване на отношения, нито за говорене лошо за другите и разпространяване на слухове.

Същевременно денят се приема за подходящ човек да потърси помощ чрез молитва към почитаните светци при лечение на различни болести. Вярва се, че те могат да донесат изцеление и на страдащи от психични заболявания и епилепсия.