СКАНДАЛ В ТОП ПРЕСА!МЕДИЙНА БОМБА: БЕТОНОВАТА КРЪВНА ВРЪЗКА В СЕЛО ИЗГРЕВ – КОЙ ПОДАРИ БЕЗПЛАТНИЯ БЕТОН НА КМЕТА КИТАНОВ И СРЕЩУ КАКВА ЦЕНА СЕГА ТОЙ РАЗИГРАВА ЕВТИН ЦИРК С „МЕНДЕЛЕЕВАТА ТАБЛИЦА“ ПОД НОСА НА ОБЩИНАТА?

В полите на Благоевград, там, където чистият планински въздух трябваше да бъде закон, а спокойствието на хората – неприкосновено, днес се пече афера, която смърди по-силно от утайките на пречиствателна станция в горещ юлски ден. В главната роля на този зловонен спектакъл е Йордан Китанов – кметът на село Изгрев, който тези дни изведнъж навлече кожата на „народен трибун“ и започна да развява подписки като знаме на свободата. Но дали това е искрен вик на един загрижен управник, или добре режисиран цирк, предназначен да прикрие дългогодишни, бетонови зависимости и тежки бизнес обвързаности, които сега излизат наяве с гръм и трясък? Истината е далеч по-мрачна и тя се крие в самопризнанията на самия Китанов, който в миг на необяснима откровеност пред слисаните си съселяни изплю камъчето, което ще му заседне на гърлото. Докато днес плаши жителите на Изгрев, че ще дишат изпарения от „цялата Менделеева таблица“ и ги насъсква към барикади, до вчера същият този Китанов е приемал с охота, без свян и вероятно без документи, масивни „дарения“ от фирмата на банския бизнесмен Костадин Обецанов. Самият той го призна чистосърдечно в залата на кметството: фирмата ни е помагала с техника, със строителни материали, с бетон. Тук логичният и безпощаден въпрос на нашето разследване удря като чук: Откога един демократично избран кмет става официален или неофициален приемач на кубици бетон от „бетонни босове“? И каква е точно цената на този безплатен бетон? Дали тези кубици не са зазидали устата на местната власт в Изгрев месеци наред, докато инвестиционното намерение за компостиращата инсталация е тикано тихо и подмолно в папките на РИОСВ?

Сега Китанов разиграва театър на абсурда, твърдейки, че научил за проекта едва ли не случайно от кмета на съседното Еленово. Хайде де, г-н Кмет, не ни дръжте за бавноразвиващи се! Една площадка от близо 40 хиляди квадратни метра – пространство, в което могат да се поберат няколко футболни игрища – не е игла, че да я скриеш в купа сено, нито е частна вила, скрита в гората. Това е мащабно индустриално съоръжение, което преминава през куп съгласувателни процедури. И докато Китанов е „спал“ или по-скоро е чакал бетонът да изсъхне, единствено решителната и светкавична намеса на кмета на голямата община Благоевград – Методи Байкушев, дава надежда, че законът и интересът на хората ще надделеят над частния интерес. Байкушев, който от началото на мандата си показва, че няма да търпи задкулисни игрички на дребно и „подаръци“ под масата, застана твърдо и непоколебимо зад жителите на Изгрев. Той беше категоричен: това няма да се случи! Общината вече обжалва и е впрегнала целия си юридически и експертен ресурс, за да спре това безумие. Байкушев се явява последната преграда пред една екологична бомба, която Китанов вероятно е подготвял с мълчанието си, докато е броил кубиците бетон за селото.

Но бомбата в това наше разследване на местния морал и политическа хигиена е друго име, изпуснато от самия кмет Китанов – Димитър Янков, известен в региона с колоритния, но многозначителен прякор Митко Кенеди. Когато един кмет в България започне публично да обяснява как „Кенеди“ е помагал на общността и е имал „отношение към дейността на предприятието“, на всеки средно интелигентен човек му става ясно, че тук не става дума за екология, а за територии, за зони на влияние и за стари зависимости, които сега излизат на повърхността като нечистотии в дере. Каква точно е ролята на Митко Кенеди в тази компостираща схема? Дали „помощта за общността“ не е всъщност механизъм за купуване на индулгенции, които сега са свършили? Китанов се опитва да играе ролята на добрия пастир, който моли хората за „спокойствие“ и ги призовава да не ползват „нецензурни думи“. Защо, г-н Кмет? Защо се страхувате от гнева на хората и техния език? Да не би някой от инвеститорите да не си е поискал обратно „бетонния дълг“, ако протестът стане прекалено автентичен и неуправляем? Призивът за спокойствие в момент на такава заплаха за здравето на децата е нищо друго освен опит да се „опитоми“ недоволството и да се вкара в контролирано русло, докато пазарлъците в задкулисието продължават.

За да отклони вниманието от факта, че е проспал процедурата или умишлено е държал съселяните си в информационно затъмнение до последния момент, Китанов вади най-старото и изпитано оръжие на популизма – първичния страх. Изведнъж компостирането – технология, която се прилага в цяла цивилизована Европа при стриктни правила – се превръща в неговите уста в апокалиптична картина на „Менделеевата таблица“. Той цитира анонимни „служители на РИОСВ“, които му били прошепнали за смъртоносни отрови и изпарения. Къде са имената на тези служители, г-н Кмет? Къде са документите, експертизите, фактите? Нищо! Само голи приказки, гарнирани с обилно количество демагогия, за да се вдигне пушилка, която да скрие истинския проблем: че кметът на Изгрев е бил на „ти“ с бизнеса, докато същият този бизнес е копал ямата под прозорците на хората. Това е класическа схема на „гузната съвест“ – първо взимаш бетона, после водиш протеста. Първо си мълчиш, докато се леят основите на зависимостта, а после пръв слагаш подписа си в подписката, за да се покажеш по-голям католици от Папата.

Истината, която лъсва от нашето разследване, е грозна и мирише на предателство. Над 400 подписа са събрани „на крак“ само за два дни, не защото хората вярват на Китанов, а защото са усетили с кожата си, че са превърнати в заложници. Те се нареждат на опашка, защото се страхуват за домовете си, за градините си и за дробовете на внуците си. Тези хора бяха изправени пред свършен факт – крайният срок за възражения изтичаше, а информацията им беше поднесена „на час по лъжичка“. И ако не беше почтената и прозрачна позиция на голямата община в лицето на Методи Байкушев, жителите на Изгрев щяха да бъдат оставени на милостта на „бетонните дарители“. Байкушев обаче не се огъна. Той показа, че Благоевград има кмет, който не се страхува от местни феодали и техните наместници по селата. Подкрепата на Байкушев за обжалването на проекта е единственият реален политически акт, който има тежест в случая, всичко останало е социален театър на кмета Китанов.

Ние от нашия екип питаме директно и без заобикалки: Г-н Китанов, колко точно кубика бетон е получил Изгрев и лично Вие под формата на услуги от фирма „Благоустройствени строежи“ през последните години? Каква е точно връзката Ви с Митко Кенеди и защо името му изплува като „благодетел“ точно в контекста на една екологично опасна инсталация? Ако не бяхте научили „случайно“ от кмета на Еленово, щеше ли изобщо да има подписка, или утайките от пречиствателните станции щяха вече тихомълком да се изсипват под прозорците на хората, докато Вие се радвате на поредното дарение за кметството? Време е маските да паднат. Жителите на Изгрев трябва да знаят, че техният протест е легитимен, но техният лидер в този протест е нагазил дълбоко в бетона на зависимостите. Благоевград не е частен двор, а здравето на хората не е строителен материал, с който кметовете да търгуват спокойствието си. Протестът трябва да продължи, но той трябва да бъде насочен не само към фирмата инвеститор, но и към онези управници, които допуснаха вълкът да пасе овцете, докато те му строят кошарата с „дарен“ бетон. Очаквайте продължение на нашето разследване: Кои са другите тайни дарители на кметството в Изгрев и има ли имоти на роднини на Китанов, които са получили „благоустройство“ точно преди инвестиционното намерение да стане публично? Скандалът тепърва ще гърми, а бетонът на истината ще затисне всички, които се опитаха да излъжат народа!