СЕНЗАЦИОННО РАЗКРИТИЕ В ТОП ПРЕСА!МЕДИЙНА БОМБА: КАСОВИЯТ АПАРАТ „ВАНГА“ – КАК ЕДИН ЗАТВОРЕН КРЪГ ПРИБИРА МИЛИОНИТЕ ОТ РУПИТЕ ПРЕЗ ТАЙНА ФИРМА!

Три десетилетия след като петричката пророчица напусна този свят, свещената земя на Рупите се е превърнала в арена на безсрамни имотни войни и зловещо задкулисие, което днес за първи път излиза на бял свят в пълната си скандална светлина. Докато милиони миряни пристигат с надежда и сълзи на очи, за да се поклонят пред паметта на Ванга, една малка, но изключително добре организирана група е хванала за гушата наследството на феномена и го управлява като лична фирма. Официалните регистри разкриват шокираща юридическа конструкция, която повдига въпроса: къде свършва вярата и къде започва бруталният бизнес? Фондация „Ванга“ (ЕИК 101052378), която по закон е юридическо лице с нестопанска цел и би трябвало да съществува в името на духовното благо, всъщност е едноличен собственик на капитала на чисто търговското дружество „Рупите-2010“ ЕООД. Това е класическа схема за препиране на имидж – пред хората се показваш като смирен пазител на традициите, а в задния двор въртиш бизнес с приходи, които според данни на „Папагал“ достигат до милион лева годишно.

Обществото има пълното право да попита как е възможно една фондация с такъв огромен символен капитал и постоянен поток от дарители да отчита скромни резултати или дори загуби, докато нейното търговско проявление разполага с десетки служители и сериозен оборот. Кой всъщност контролира касите в Рупите? На хартия управлението е в ръцете на председателя Иван Драмов и управителен съвет, в който влизат скулпторът Емил Попов и бизнесменът Васил Божанин. Тук обаче лъсва първото голямо противоречие – какво прави човек с профила на Божанин, чиито лични фирми като „Алвипласт“ и „Алвит“ са с микроскопични мащаби, в управлението на активи за милиони? Дали културният авторитет на фигури като Емил Попов не служи просто за параван, зад който се крият далеч по-прозаични материални интереси? За първи път излизат хипотези, че наследството на пророчицата е административно затворена зона, в която решенията се взимат от тесен кръг, далеч от погледа на държавата и Българската православна църква.

Скандалите с имотите и вещите на Ванга са само върхът на айсберга в това разследване от европейски мащаб. Години наред фондацията е водила безмилостни съдебни битки с роднините на пророчицата, докато накрая сложи ръка върху къщата и ценностите ѝ. Но вместо те да бъдат публично достояние, ние виждаме грозни спорове с община Петрич и институциите, които спъват дори елементарни ремонти. Още по-зловеща е линията на „комерсиализацията на светостта“ – спомняме си напрежението от 2018 година, когато се появиха планове за застрояване на десетки декари в Рупите с къщи за гости. Чии са тези интереси? Дали името на Ванга не се използва за узаконяване на частни хотелски проекти върху земя, напоена с молитви? Твърденията за митично богатство от 25 милиона долара, оставени от Ванга, може и да звучат като легенда, но реалните приходи от сувенири, книги, дарения и услуги в комплекса са напълно осезаем факт, за който няма прозрачен публичен отчет.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел е категоричен за прозрачността, но в Рупите правилата сякаш спират пред входа на комплекса. Липсата на ясна координация, скандалите за рождената дата на пророчицата и хаосът в стопанисването на вещите ѝ показват, че тук не става дума за духовност, а за контрол върху територия. Кой подписва договорите за охрана и поддръжка? Има ли фирми, свързани с членовете на УС, които печелят от обслужването на обектите? Докато фондацията се крие зад паравана на „обществено полезна дейност“, тя всъщност действа като затворен стопански субект. Това е журналистическа бомба, която разтърсва основите на мита за безкористното служене на паметта на Ванга. Крайно време е държавните институции да влязат в отчетите на „Рупите-2010“ ЕООД и да проверят всеки лев, оставен от вярващите, защото истинският въпрос не е кой вярва във Ванга, а кой отчита парите на Ванга. Истината боли, но тя е единственият начин да измием срама от превръщането на едно свещено място в частен касов апарат.

МРЕЖАТА НА ПРИЗРАЦИТЕ: КАК ЕДИН „ЗАТВОРЕН КРЪГ“ ОКУПИРА ПРАВОТО НА ВЯРА И ПРЕВЪРНА РУПИТЕ В КОРПОРАТИВНА КРЕПОСТ

Шокиращи разкрития за неусвоени дарения, договори „на тъмно“ и превръщането на държавни терени в частна административна зона под носа на прокуратурата и Светия синод.

Това, което остава скрито за масовия потребител на духовни услуги в Рупите, е юридическата хватка, с която наследството на Ванга е било методично „превзето“ през десетилетията чрез серия от процедурни хватки, които днес за първи път изваждаме на показ. Разследването ни установява, че конфликтът между фондация „Ванга“ и Българската православна църква не е просто теологичен спор, а жестока битка за административен контрол върху територия, която генерира огромен човекопоток и финансов ресурс. Според изтекли данни и анализи на активите, фондацията се е позиционирала като единствен легитимен посредник между феномена и народа, изтласквайки държавата и общината в ролята на безгласни наблюдатели. Най-скандалната хипотеза, която изплува от дълбините на архивите, е за съществуването на негласни споразумения за стопанисване на имоти, при които публична собственост се управлява с маниера на частно стопанство, без ясни конкурси и прозрачност при избора на изпълнители за мащабните ремонти, финансирани уж с дарителски средства.

Въпросът за „изчезналите“ вещи на пророчицата и състоянието на нейната къща в Петрич е само параван за една по-дълбока и опасна игра – играта с имотите около горещите минерални извори, които са истинското „злато“ на региона. Публична тайна е, че интересите за изграждане на спа-центрове и вилни селища в непосредствена близост до комплекса „Ванга“ не са секнали, а присъствието на хора с бизнес профил в управителните органи на фондацията е ясен сигнал за подготвяни инвестиционни маневри под прикритието на „екологични и културни цели“. Законът за задълженията и договорите и Търговският закон се използват като щит, зад който се крият реалните бенефициенти на търговската дейност на „Рупите-2010“ ЕООД. Защо печалбите от продажбата на свещи, литература и сувенири не се реинвестират в ясни, публично контролирани благотворителни каузи с конкретни отчети, а потъват в административни разходи и „поддръжка“ на комплекс, който по всички пазарни логики би трябвало да процъфтява финансово?

Сензационната истина е, че Рупите се управляват като „държава в държавата“, където достъпът до информация е ограничен, а всеки опит за външен одит се посреща с агресивна реторика за „оскверняване на паметта“. Източници от местната администрация, пожелали анонимност, за първи път споделят за хиляди левове кешови дарения, които влизат в храма и комплекса, но чийто път до банковите сметки на фондацията остава непроследим за масовата публика. Това е класически модел на сенчеста икономика върху гърба на народната вяра. Докато Емил Попов осигурява артистичния ореол на организацията, оперативните фигури движат назначенията и финансовите потоци, създавайки капсулирана система, в която случайни хора не се допускат. Разследването ни показва, че моралният фалит на това управление е по-страшен от финансовия, защото превръща една национална икона в заложник на частни амбиции и търговски дружества, които смучат енергията и средствата на хората под благовидния предлог на „съхраняването на мисията“. Време е завесата да падне окончателно и да се види, че зад олтара на духовността в Рупите стоят калкулатори, а не молитви.

Освен финансовите хватки, не по-малко скандален е и институционалният чадър, под който фондацията е успяла да „бетонира“ своето присъствие в Рупите, превръщайки се в своеобразна паралелна власт. Докато държавата и Българската православна църква (БПЦ) десетилетия наред водеха канонични и юридически спорове, фондация „Ванга“ се е настанила в празната ниша, узурпирайки правото да раздава „духовни индулгенции“ и да определя кой има достъп до наследството на пророчицата. Шокиращото тук е пълното отсъствие на държавен одит върху управлението на минералните ресурси и земята в комплекса, които по закон са публично богатство, но на практика се стопанисват като частен двор. За първи път изплува хипотезата, че именно този „правен вакуум“ е позволил на тесния кръг около управлението да диктува условията, превръщайки свещеното място в недосегаема административна крепост, където държавните органи се допускат само като гости, а не като контролни органи.

Вторият голям удар по морала и закона е свързан със съдбата на безценния архив от вещи, предмети и лични спомени на Ванга, които според мнозина са били обект на системно разпиляване и неясна „каталогизация“. Разследването ни показва, че вместо да бъдат съхранени в национален музей с ясен режим на достъп, тези артефакти са се превърнали в заложник на личните капризи на управителния съвет, който ги използва като инструмент за легитимация и натиск. Има сериозни съмнения за това кои точно предмети са изложени и дали част от автентичното наследство не е подменено или „усвоено“ от частни колекции в сянка. Тази мрежа от мълчание и липса на опис от независими държавни експерти е най-големият шамар за българската култура, защото показва как една национална икона може да бъде разкостена и приватизирана парче по парче, докато официалните лица се правят, че не забелязват как духовният символ се превръща в обикновен стоков инвентар.