РОБИ ВЪВ ФРАНЦИЯ: БРЕЗНИЦА СЕ РАЗТРЕСЕ ОТ ШОКИРАЩИЯ РАЗКАЗ ЗА „АДА“ В ПОЛЕТАТА И ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА

Една разтърсваща изповед, дошла от сърцето на гоцеделчевското село Брезница, взриви социалните мрежи и постави на дневен ред въпроси, които мнозина в държавата се опитват да заметат под килима. Екипът на Топ Преса реши да даде гласност на тази човешка трагедия, защото тя не е просто частен случай – тя е огледало на съвременната българска съдба, разпъната между мизерията в родината и робския труд в чужбина. Мехмед Боюкли, почтен баща от Брезница, изля болката си в публикация, придружена от автентични снимки на неговия син Исмаил, заснети в калните полета на Югозападна Франция през март 2024 година. Този разказ е шамар в лицето на всички, които говорят за европейски ценности, докато в същото време позволяват български граждани да бъдат третирани като добитък в сърцето на уж цивилизована Европа.

Всичко започва с мечтата за по-добър живот и надеждата, че честният труд ще бъде възнаграден. Исмаил и група негови съселяни от Брезница заминават за Франция, за да се включат в селскостопанската кампания. Но още с пристигането си, розовите илюзии биват разбити на пух и прах. Посреща ги пазач на фургоните, който вместо поздрав им казва в очите жестоката истина: „Добре дошли в ада!“. Топ Преса научи, че условията, в които са били настанени тези момчета, са били под всякаква критика – мизерни фургони, липса на елементарна хигиена и постоянно чувство на несигурност. Но истинският ад е започвал всяка сутрин на полето.

Мехмед Боюкли описва нечовешките усилия, на които е бил подложен синът му. Цял месец – не три дни, както твърдят някои медийни бухалки, а цели тридесет дни – Исмаил е работил в непрестанен дъжд, газейки в лепкава, ледена кал. Френските работодатели, скрити зад фасадата на своите изрядни документи, са наложили режим, който граничи с мъчение. Под надзора на вайзер от ромски произход, работниците са били принуждавани да сеят кромид с двете ръце едновременно, за да ускорят процеса и да покрият норми, които физически са почти невъзможни за изпълнение. Топ Преса пита: къде е тук френският девиз за „Свобода, Равенство, Братство“? Оказва се, че тези думи са празна черупка, когато става въпрос за работници от Източна Европа, възприемани просто като консуматив.

Шокиращо е и разкритието за вътрешните конфликти и расизма, на които са били подложени българите. От група от 600 души, едва 30 са били „бели“ – помаци от Брезница, християни и мюсюлмани от региона, докато останалите са били представители на ромското малцинство, които от години живеят във Франция и са се превърнали в своеобразни господари на полето. Боюкли описва грозни сцени на психически тормоз и физическо изтощение, като споменава за жена от Белица, която е била системно обругавана и малтретирана от мнозинството. Въпреки този ад, нашите момчета не са се отказали. Те са стискали зъби, вярвайки, че законът – и френският, и българският – ще ги защити накрая. Уви, очаквало ги е още по-голямо предателство.

Топ Преса разкрива една грозна схема, която Мехмед Боюкли назовава директно. Според него, цялата кампания срещу така наречената „френска борса“ е била дирижирана от мастити местни работодатели в Гоце Делчев. Името на собственика на „Ролман“ беше споменато в коментарите като един от основните двигатели на това недоволство. Защо? Защото гурбетът е алтернатива, която измъква работниците от шивашките цехове, където те са принудени да работят за минимални заплати при тежки условия. Когато хората видят, че могат да изкарат повече пари в чужбина, макар и с цената на огромни лишения, местните феодали остават без „евтини роби“. И тук на помощ идва държавата.

Вместо да се гордее с работливия си народ, българският парламент, подтикван от икономически лобита, промени Кодекса за социално осигуряване през 2024 г. по начин, който буквално „осакати“ правата на реално трудилите се в чужбина. Топ Преса подчертава, че под предлог борба с измамите (които безспорно съществуват при тридневните договори), депутатите удариха и хората като Исмаил, които са били на полето месеци наред. Тези „затлъстели и арогантни народни представители“, както ги описва бащата, отнеха усещането за правова държава. Благоевградските магистрати масово отхвърлят жалбите на ощетените, което принуди бившия кмет Илко Стоянов да търси правосъдие в Съда на ЕС в Люксембург.

Коментарите под публикацията на Боюкли са бойно поле на две коренно различни Българии. От едната страна е съчувствието на майките и съпругите, които знаят какво е да изпратиш детето си в неизвестното за един хляб. От другата е цинизмът на тези, които питат: „Какво търсят там?“. Някои дори се подиграват, че работата на полето винаги е била тежка. Но Топ Преса задава контрапитание: откога тежката работа е оправдание за беззаконието и лишаването от осигурителни права? Гласът на хората от Брезница е глас на отчаянието от един преход, който превърна човешкия труд в стока без стойност.

Мехмед Боюкли прави болезнен паралел с миналото. Той си спомня времената преди 1989 г., когато един трудов инцидент в ТКЗС-то в Брезница е вдигал на крак цялото ръководство на Гоце Делчев. Тогава човекът е имал значение. Днес, когато строители падат от покриви, когато хора биват затрупвани в канали или изгаряни във фургони, обществото е станало безмълвна „биомаса“. Медиите, които Боюкли нарича „бухалки“, обслужват интересите на тези, които искат народът да бъде покорен и евтин.

Топ Преса застава зад истината, колкото и грозна да е тя. Историята на Исмаил от Брезница е разказ за едно излъгано поколение. Тези момчета отидоха във Франция, за да се върнат с вдигната глава и малко средства за семействата си, а се прибраха с рани по ръцете и обида в душите. Те бяха предадени два пъти – веднъж от френския работодател, който ги експлоатира в калта, и втори път от собствената си държава, която ги обяви за измамници, за да защити печалбите на неколцина местни олигарси.

Поуката, според бащата, е страшна: няма спасение от „българските робовладелци“, дори да отидеш на Луната. Те ще те открият и ще ти отнемат заработеното чрез закони, писани на тъмно в софийските кабинети. Но ние от Топ Преса вярваме, че публичността е първата стъпка към промяната. Когато едно цяло село като Брезница настръхне, когато историите на Исмаил и другите като него станат известни, стената на мълчанието започва да се пропуква.

В заключение, случаят с „френската борса“ и мъките в полетата на Франция е тест за нашето общество. Ще продължим ли да бъдем „послушна биомаса“, или ще подкрепим правото на всеки българин да получава обезщетение за труда си, независимо къде е положен той? Топ Преса ще продължи да следи съдбата на работниците от Брезница и делото в Люксембург. Защото ако днес сеем кромид в ада с двете ръце, утре може да се окаже, че нямаме и ръце, с които да поискаме прошка от децата си за държавата, която им оставяме. Истината боли, но тя е единственото ни оръжие срещу робството в 21-ви век. Справедливостта за Брезница е справедливост за цяла България!