БУНТЪТ НА ХОТЕЛИЕРИТЕ В БАНСКО: ИЗГОНИХМЕ РУСНАЦИТЕ, ЗА ДА ХРАНИМ УКРАИНЦИ С ПАРИТЕ ЗА ПЕНСИИ на нашите родители?

Гневът на хотелиерите в Банско ескалира до краен предел, след като поредното решение на правителството да отпусне нови милиони левове за подкрепа на украинските бежанци преля чашата на търпението. В своето остро писмо до „Топ Преса“ бизнесът подчертава абсурда на ситуацията – държавата налива огромен ресурс в хора, които вече са се интегрирали и масово работят в местните обекти. В Банско всеки един от тези хора е приет с уважение, работи рамо до рамо с местните и получава своите доходи, което прави допълнителните държавни субсидии напълно неоправдани на фона на мизерията, в която тънат хиляди българи. Докато украинците в курорта имат сигурни доходи и същевременно се ползват от щедростта на бюджета, обикновеният български пенсионер и социално слабите ни съграждани изнемогват, чудейки се как да покрият сметките си за отопление и лекарства.

Хотелиерите са категорични, че това не е въпрос на ксенофобия, а на елементарна справедливост и национален интерес. Те питат директно управляващите защо се стимулират хора, които вече имат работа и препитание, докато собственият ни народ е оставен на доизживяване с обидно ниски пенсии. Тази политика на „двойни стандарти“ според тях е директно посегателство върху социалния мир. Вместо държавата да инвестира в спасяването на туристическия бранш, който бе обезкървен от гоненето на руските туристи, тя избира да захранва една изкуствена социална система, която ощетява българския данъкоплатец. Писмото е ясен сигнал, че Банско няма да мълчи пред лицето на тази несправедливост, при която чужденците биват обгрижвани с милиони, докато българите, които са градили тази държава, са принудени да броят стотинките си за хляб.

От доста време насам „Топ Преса“ настойчиво и публично апелира към Малин Бистрин – човекът, който се кипри като лидер на сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Банско – да излезе пред хората и да направи един най-обикновен, честен отчет. Искаме цифри, Малине! Искаме да видим черно на бяло какво точно направи ти за местния туризъм, докато той потъваше, и какви реални битки спечели за тези хора, които уж представляваш. Вместо това обаче, въпросният лидер си прави оглушки, скрит в удобното си мълчание, и вероятно се надява бурята да отмине, докато той се усмихва по протоколни срещи. Това не е лидерство, това е дезертьорство пред лицето на кризата, която яде живо месо от бизнеса в Банско.

Докато местните хотелиери събират смелост да пишат писма, защото са доведени до отчаяние, техният „глас“ Бистрин е занемял като риба, сякаш се страхува, че ако каже истината, някой ще му издърпа ухото от София. Къде са ти данните за спасените работни места, къде са ти стратегиите за връщане на пазарите, които с лека ръка зачеркнахме? „Топ Преса“ няма да спре да пита, защото мълчанието в такива моменти е равносилно на съучастие в убийството на българския туризъм. Да се правиш на глух, когато градът ти ври и кипи от несправедливост, е най-лесният начин да си запазиш стола, но е и най-сигурният начин да загубиш лицето си пред хората, които всяка сутрин се чудят как да нахранят семействата си.