ШОК В КРЕСНА: КЪДЕ ПОТЪНАХА ПАРИТЕ ЗА ДЕЦАТА? ХИЛЯДИ ЛЕВОВЕ ЗА „ВЪНШНИ УСЛУГИ“ И ТАЙНИ ПРЕХВЪРЛЯНИЯ В СУ „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“
- април 24, 2026
Финансовите отчети на образователните институции често остават скрити зад сухата чиновническа терминология, но когато екипът на „Топ Преса“ реши да разгърне страниците на „Обяснителната записка“ на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в град Кресна за края на 2025 година, пред нас изплува картина, която буди повече въпроси, отколкото дава отговори. На пръв поглед всичко изглежда изрядно – бюджет от над 2.6 милиона лева, изпълнен почти на сто процента. Но дяволът, както винаги, е в детайлите и в начина, по който се разходват средствата на данъкоплатците в една малка община, където всеки лев трябва да бъде отчетен с грижата на добър стопанин. Вместо това, ние виждаме една обезпокоителна тенденция на раздуване на перото „външни услуги“, докато жизненоважни национални програми за здравето на учителите и културното образование на децата събират прах с усвоени символични суми.
Най-фрапантният пример, който „Топ Преса“ изнася на бял свят, е свързан с перото за издръжка, което възлиза на колосалните 340 320 лева. В тази сума са маскирани 75 468 лева за така наречените „външни услуги“. Под този мъгляв параграф се крият плащания за интернет, стационарни телефони, охрана и софтуерна поддръжка. Редно е да попитаме директора Д-р Тасева и главния счетоводител В. Стоилкова – как е възможно в ерата на оптичния интернет и пакетните услуги, едно училище в Кресна да генерира подобни разходи, които биха били завидни дори за голям корпоративен център в столицата? Има ли реални обществени поръчки за тези услуги, или договорите се подписват „на тъмно“ с едни и същи абонати? Още по-странно става, когато забележим, че отделно от тези 75 хиляди лева, са източени още хиляди за „ремонт на автобуси“ и „материали“, което поставя въпроса дали „външните услуги“ не са просто параван за източване на бюджетен излишък в края на годината.
Разследването ни продължава към социалните плащания, където сумата за СБКО и представително облекло достига близо 70 000 лева. Докато родителите в Кресна се чудят как да покрият разходите за учебни помагала, училищната администрация очевидно не пести от „представителност“. В същото време, Националната програма „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“ е усвоена със „смешната“ сума от 150 лева. Това е шамар в лицето на българския учител. Как е възможно за облекло на администрацията да се заделят десетки хиляди, а за здравето на хората, които реално влизат в класните стаи, да се отпуснат стотинки? „Топ Преса“ пита: това ли е моделът на управление на д-р Тасева – лустро за офиса и пренебрежение към здравето на преподавателите?
Не по-малко скандално е положението с НП „Културните институции като образователна среда“. От целево получените над 5600 лева, в края на годината над 4200 лева остават неусвоени и се прехвърлят като остатък. Това означава, че децата на Кресна са били лишени от посещения в театри, музеи и галерии, просто защото някой не си е свършил работата по организацията. Защо парите стоят в банковата сметка, вместо да се инвестират в бъдещето на учениците? Може би защото от културни посещения не се печели толкова лесно, колкото от „ремонт на училищни автобуси“, за който са похарчени близо 10 000 лева? Относно тези автобуси, източници на „Топ Преса“ твърдят, че проверките на техническото състояние и реалните ремонти често не съответстват на фактурираните суми, което е директен сигнал към прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция.
На последно място, но не и по значение, е въпросът с преходния остатък от близо 50 000 лева. В обяснителната записка гордо се заявява, че няма просрочени задължения, но истината е, че тези пари са „спестени“ от гърба на децата. Когато едно училище има нула лева приходи от дарения, това е ясен атестат за липсата на доверие от страна на местната общност и бизнеса. Дирекцията очевидно предпочита да оперира само с държавната субсидия, която се разпределя по познатия модел „наши хора – наши фирми“. „Топ Преса“ ще продължи да следи всеки лев, преминаващ през сметките на СУ „Св. Паисий Хилендарски“, защото образованието не е бизнес проект, а бъдещето на нашите деца не е разменна монета за спокойствието на чиновниците. Очаквайте в следващия брой: кои са фирмите, абонирани за „външните услуги“ в Кресна и какви са роднинските им връзки с местната власт.
| ПАРАГРАФ / ДЕЙНОСТ | ПЛАНИРАНИ / ПОЛУЧЕНИ (ЛВ) | РЕАЛНО ПОХАРЧЕНИ (ЛВ) | ФРАПАНТНА РАЗЛИКА / СЪМНЕНИЕ |
|---|---|---|---|
| Външни услуги (Интернет, СОТ, Телефони) | – | 75 468.00 | Огромна сума за малък град; липса на детайли за доставчиците. |
| СБКО и Представително облекло | – | 69 317.00 | Почти колкото цялата издръжка за горива и енергия (52 хил. лв). |
| НП „Културни институции“ | 5 691.00 | 1 448.00 | Над 75% от парите за култура на децата са останали неизползвани. |
| НП „Профилактика на учители“ | – | 150.00 | Символично усвояване – пълно пренебрежение към здравето на персонала. |
| Ремонт и поддръжка на автобуси | – | 9 574.34 | Постоянни разходи за ремонт при наличен нов автопарк по общински линии. |
| Преходен остатък за 2026 г. | – | 49 897.00 |
Експертният прочит на „Топ Преса“ показва, че зад фасадата на „образцовото финансово изпълнение“ в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ се крие класически модел на административно самозадоволяване за сметка на реалното образование. Докато бюджетът е усвоен на 98%, структурата на тези разходи е дълбоко изкривена – фокусирането върху „външни услуги“ и „представителни разходи“, които сумарно надхвърлят 140 000 лева, контрастира скандално с мизерните 150 лева за здравето на учителите и десетките неизползвани хиляди за културен достъп на учениците. Това не е просто счетоводна статистика, а ясен сигнал за управленски приоритети, при които комфортът на кабинета е поставен пред нуждите на класната стая.
От гледна точка на финансовия контрол, наличието на близо 50 000 лева преходен остатък при нулево привличане на дарения и неусвоени целеви програми е доказателство за липса на визия и неспособност за управление на проекти. В „Топ Преса“ считаме, че е недопустимо публични средства да стоят „замразени“ в банкови сметки, докато училището отчита раздути сметки за телекомуникации и софтуерна поддръжка, чиято реална пазарна стойност в регион като Кресна вероятно е в пъти по-ниска. Тази „стерилна“ финансова дисциплина всъщност маскира липсата на реални инвестиции в човешкия капитал и базата, което превръща образователната институция в обикновен разпределител на държавни трансфери към частни контрагенти.
