ШОК И УЖАС ЗА ГАСТАРБАЙТЕРИТЕ: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД УЗАКОНИ НИСКИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, НО КАЗИНЦОТО С ХИЛЯДИТЕ СПРЕНИ ДЕЛА В БЛАГОЕВГРАД ТЕПЪРВА ЩЕ ГЪРМИ

Дългоочакваното решение по делото, образувано по преюдициално запитване на съдия Георги Иванов от Административен съд – Благоевград, падна като гръм от ясно небе за онези, които се надяваха, че европейските регламенти ще принудят българската държава да плаща космически суми за безработица на база само няколко седмици стаж в чужбина. Решението на СЕС, което Топ Преса разглежда днес, не просто дава зелена светлина на родната администрация, а на практика циментира правото на Националния осигурителен институт да прилага българските правила за изчисление, дори когато става въпрос за хора с осигурителни периоди в други държави членки. Това е огромна победа за НОИ и държавната хазна, но за обикновения гастарбайтер от Гърмен, Сатовча или Хаджидимово, това е студен душ, който поставя под въпрос дългосрочните планове за оцеляване на хиляди домакинства. В основата на спора стоеше въпросът дали България, като държава по пребиваване, е длъжна да изчислява обезщетението за безработица единствено върху последното възнаграждение, получено в друга страна от ЕС – практика, която позволяваше на хора с минимален стаж във Франция например да получават максимални обезщетения у нас.

Административният съд в Благоевград, под натиска на над хиляда висящи дела, потърси помощ от Европа, за да разбере дали българският Кодекс за социално осигуряване не гази правото на ЕС. Отговорът на Шести състав на СЕС беше лаконичен и категоричен: българската правна уредба е напълно съвместима с европейските правила. Съдът потвърди, че държавата може да отчита и други доходи и осигурителни периоди съгласно националното си законодателство, а не само „златната“ последна заплата от чужбина. Топ Преса научи, че веднага след произнасянето, от НОИ са изразили задоволство, декларирайки, че ще продължат да бранят финансовата устойчивост на системата. Но тук идва голямото „но“, което адвокат Илко Стоянов, защитаващ про боно интересите на десетки потърпевши, извади на преден план. Оказва се, че решението на СЕС решава принципния въпрос за бъдещето, но оставя в пълна мъгла съдбата на над хиляда души в Благоевградско, чиито дела бяха спрени и сега трябва да бъдат възобновени.

Проблемът, пред който Топ Преса поставя своите читатели, е свързан с липсата на преходни разпоредби в приетите през 2024 г. промени в КСО. Депутатите в София, в бързината си да запушат дупката в бюджета, пропуснаха да кажат какво се случва с хората, които вече са подали документи или вече водят дела по стария ред. Точно тук се отваря огромната бездна на субективната съдебна преценка. Адвокат Стоянов правилно отбелязва, че СЕС не се е произнесъл изрично за тези „заварени случаи“. Това означава, че оттук нататък всеки съдия в Благоевград ще решава по „вътрешно убеждение“ дали да приложи стария, по-благоприятен за хората закон, или новия, рестриктивен вариант. Вече сме свидетели на парадоксални ситуации, при които в един и същи съдебен район двама съдии в съседни кабинети постановяват коренно различни решения по идентични казуси. За едните гастарбайтери има пари, за другите – само студена вода.

Това създава едно непоносимо чувство за несправедливост, за което Топ Преса сигнализира отдавна. Как е възможно един човек да получи пълно обезщетение, а съседът му, работил на същото място и подал документи в същия период, да бъде отрязан само защото делото му се е паднало при друг съдия? Този правен хаос е истинската бомба с закъснител. Погледнато отстрани, случаят с „френската безработица“ често се представя като опит за източване на системата, но за хилядите гурбетчии това е единственият начин да компенсират липсата на работа в родните си места и тежката експлоатация, на която са подложени зад граница. Тези хора са изпълнили своята част от договора – работили са, осигурявали са се и са се върнали у дома с надеждата, че държавата им ще спази правилата, които сама е приела.

Сега топката е в полето на Върховния административен съд (ВАС). Топ Преса разбра, че са подадени две искания за тълкувателно решение, които да сложат край на противоречивата практика и да кажат ясно: прилага ли се старият закон за заварените случаи или не? Докато ВАС мълчи, напрежението в Благоевград расте. Административният съд в града е буквално затрупан от 1019 дела, които сега трябва да бъдат рестартирани. Представете си логистичния и административен кошмар, в който ще се превърне правосъдието в региона през следващите месеци. Всяко едно от тези дела е човешка съдба, всяко решение е повод за радост или за нови протести.

Адвокат Илко Стоянов е категоричен, че битката продължава и че от гледна точка на правната логика и справедливостта, няма как на хората да се вменява отговорност за забавянето на администрацията. Не е виновен работникът, че НОИ е бавил преписката му или че съдът е спрял делото му за две години, докато чака Люксембург. Тези хора са имали легитимно очакване, че ще получат парите си по реда, който е действал в момента на тяхното връщане в България. Всеки опит законът да се прилага със задна дата е удар по правовата държава – тема, която Топ Преса винаги е отстоявала с цената на всичко.

В същото време, институциите в София и НОИ се опитват да представят решението на СЕС като окончателна точка на спора. Те говорят за „финансова устойчивост“ и „равнопоставеност“, но зад тези кухи термини се крие спестеният ресурс за сметка на най-уязвимите. Да, схемата с френските обезщетения може и да имаше своите дефекти, но рязкото и неясно сменяне на правилата в движение е признак на държавна безпомощност. Ако държавата искаше да бъде честна, трябваше да уреди преходен период, а не да оставя съдиите в провинцията да се борят с вълната от недоволство и сложни юридически ребуси.

Какво предстои оттук нататък? Топ Преса ще следи всяко заседание в Административен съд – Благоевград. Очаква се първите възобновени дела да влязат в зала още през следващия месец. Местните хора са настръхнали, а социалното напрежение е осезаемо. Ако ВАС не излезе с бързо и справедливо тълкуване, Югозападна България може да се превърне в сцена на масови съдебни битки, които ще продължат с години. Решението на СЕС може и да успокои Брюксел, че България спазва европейските стандарти, но то не носи мир в Благоевград. Напротив, то отвори кутията на Пандора, в която надеждата е затисната от правни параграфи и чиновническо бездушие.

В крайна сметка, казусът с „френската безработица“ се оказа много повече от спор за пари. Той се превърна в тест за това работи ли българското правосъдие за гражданите си или е просто инструмент за легитимиране на държавния произвол. Топ Преса ще продължи да бъде гласът на онези, които нямат достъп до високите етажи на властта, но чийто живот зависи от това дали някой в София или Люксембург разбира реалността в пиринските села. Битката за 1019-те дела в Благоевград не е просто статистика – това е битка за достойнството на българския работник в „обединена“ Европа, където правилата се оказват различни за различните държави, а справедливостта е разтегливо понятие, зависещо от вътрешното убеждение на един или друг магистрат. Остава да видим дали съвестта на съдиите ще надделее над натиска на системата и дали Върховният административен съд ще намери смелост да постави точка на този социален абсурд. Топ Преса остава на пост, защото истината, колкото и да е горчива, трябва да бъде изречена докрай.