ПОТРЕСАВАЩИ РАЗКРИТИЯ НА ТОП ПРЕСА! ДРОГИРАН ЛИ Е ОТЧЕТЪТ ЗА НП РИЛА?

Започваме разплитането на един от най-големите абсурди в годишния отчет на Дирекция „Национален парк Рила“ за 2024 г., който на пръв поглед изглежда като суха административна справка, но под повърхността крие индикации за мащабна манипулация на данните и опити за прикриване на управленска немощ. В сърцето на това журналистическо разследване стои една числова аномалия, която не може да бъде обяснена с нито една логична логистична или оперативна стратегия на защитена територия. Когато планираш 32 проверки, а отчиташ 385, ти не просто си преизпълнил плана – ти си пренаписал реалността. Това е скок от над 1000%, който в света на държавната администрация обикновено означава едно от две неща: или тотална загуба на контрол върху дадена територия, която е наложила спешна и ежедневна намеса, или безочливо „напомпване“ на статистиката, за да се отчете дейност там, където е най-лесно, докато истинските проблеми в сърцето на Рила остават недосегаеми за закона. Резерватите, които по закон трябва да бъдат най-строго охраняваните и недокоснати територии, изведнъж са се превърнали в обект на почти фанатично внимание от страна на парковата охрана, но само тези, които се намират „извън границите“ на парка. Тук изниква първият голям въпрос – защо ресурсът на дирекцията е бил пренасочен към периферията, докато високопланинските части, където се случват незаконните джип-сафарита и унищожаването на езерните екосистеми, остават в статистическата сянка? Възможно ли е тези 385 проверки да са просто фиктивни записи в дневниците, направени от кабинетите в Благоевград, докато в същото време в защитените зони са се вихрили незаконна сеч или бракониерство, за които дирекцията е предпочела да си затвори очите? Тази статистическа еквилибристика е обида за всеки експерт по биоразнообразие, защото е физически невъзможно при наличния щат на парковата охрана да се извърши такъв обем от реални, задълбочени проверки, без това да доведе до стотици актове и констативни протоколи. А такива липсват в пропорционално съотношение. Това ни води до извода, че или контролът е бил формален – минаване с джипа по границата на резервата, или проверките са се случвали само на хартия, за да се оправдаят командировъчни и гориво. Къде беше ръководството на парка, когато се планираха тези 32 проверки и как изведнъж се появи нуждата те да бъдат десет пъти повече? Ако е имало криза, защо тя не е оповестена публично? Мълчанието по този въпрос е оглушително и подсказва, че дирекцията се опитва да маскира липсата на контрол във високата планина с хиперболизирана активност в леснодостъпни райони. Докато инспекторите „проверяват“ резерватите по 10 пъти на ден, Седемте рилски езера продължават да се заблатяват под ботушите на хиляди туристи, а нелегалните превози с джипове остават публична тайна, която никой не смее да разследва. Тази стратегия на „статистическо зариване“ на проблемите е класически пример за институционален разпад, при който формата е по-важна от съдържанието. Когато анализираме дейността, виждаме как се губи фокусът върху опазването на природата за сметка на производството на цифри, които да изглеждат добре пред министерството. Но защо му е на един директор да фалшифицира реалността толкова грубо? Може би защото в сянката на тези 385 проверки се крият неудобни истини за разпределяне на пасища, за разрешителни за сеч, които надхвърлят капацитета на гората, и за тотална липса на авторитет сред местните бракониерски групи. Паркът вече не е крепост на природата, а разграден двор, в който правилата важат само за статистиката, но не и за тези, които имат правилните контакти в дирекцията. Как е възможно да се отчитат 12 000 проверки общо за годината и същевременно планината да е пълна с нарушители? Отговорът е прост – проверките се правят там, където няма нарушители, за да не се разваля рахата на силните на деня. Тази симулация на дейност е опасна, защото тя дава фалшиво чувство за сигурност, докато екосистемите на Рила деградират необратимо. Преизпълнението на плана за дървесина с над 30% е друг стряскащ факт, който допълва картинката на един парк, управляван като лична фирма за ресурси, а не като национално съкровище. Всичко това се случва под погледа на една администрация, която изглежда по-заинтересована от собственото си оцеляване, отколкото от мисията, за която е създадена. Корупционният мирис около тези „статистически чудеса“ се засилва и от факта, че липсва прозрачност за това кои точно територии са проверявани и какви са реалните констатации от тези извънредни 353 проверки над плана. Ако това бяха истински инспекции, те щяха да доведат до заливане на прокуратурата с преписки. Но прокуратурата мълчи, защото вероятно няма какво да разследва, освен празните думи в един отчет. Този абсурд достига своя апогей, когато осъзнаем, че цялата тази машина за манипулации се движи от хора, които трябва да са пример за законност.

Цялата тази картина на административен хаос и статистически стъкмистики става още по-зловеща, когато погледнем към върха на пирамидата. Абсурдът в управлението на Национален парк „Рила“ не е просто професионален, той е морален и законов. Не можем да очакваме почтеност от отчет, изготвен под ръководството на директор, който самият е символ на безнаказаността. Настоящият директор на парка бе заловен да управлява автомобил след употреба на алкохол и наркотици, предизвиквайки тежко пътнотранспортно произшествие. В нормална държава това би означавало незабавна оставка, съд и край на кариерата. Тук обаче темата е покрита с плътно було от мълчание, а човекът, който трябва да пази закона в най-големия ни национален парк, продължава да подписва отчети с 1000% отклонения от реалността. Как да вярваме на цифри за „контрол“ и „опазване“, когато техният гарант е човек, прегазил закона по най-безочливия начин? Това не е просто лошо управление, това е гавра с държавността и с природата на България. Докато директорът е „малоумен, пиян и дрогиран“ зад волана, паркът се управлява на автопилот, а отчетите се пишат така, че да прикрият всичко – от ударената кола до изсечената гора. Това е върховният абсурд: престъпник да отчита борба с нарушенията. И докато нищо не се променя по темата с неговото ПТП, Рила ще продължи да бъде „разграден двор“ за тези, които плащат, и статистически рай за тези, които лъжат.

кРАСИМИР АНДОНОВ ДИРЕКТОР НА НП РИЛА

Професионалният цинизъм в отчета достига своя връх при анализа на разходите за гориво и командировки, които неизбежно съпътстват тези 12 000 проверки. Ако приемем, че тези 385 инспекции в отдалечените резервати са реални, това означава денонощно движение на високопроходима техника, десетки тонове изгорено държавно гориво и хиляди левове платени на екипите под формата на извънреден труд. Къде са фактурите за този логистичен подвиг и как те се вписват в бюджета на дирекцията, ако първоначално са били предвидени едва 32 излизания на терен? Математиката тук не просто не излиза – тя крещи за финансова ревизия, защото разликата между планираните средства и реално похарчените за тези „извънредни“ акции вероятно е потънала в нечии джобове под прикритието на фалшиви пътни листове за охрана на „виртуални“ гори.

Най-страшното в цялата тази схема не са цифрите, а пълната абдикация на държавата от контрола над собствената ѝ територия. Когато на върха на една институция стои човек, чието име се свързва с полицейски хроники за алкохол и наркотици, а не с научни публикации или успешни еко-проекти, цялата верига от инспектори под него получава ясен сигнал: законът е разтегливо понятие. Когато директорът може да предизвика катастрофа дрогиран и да запази поста си, обикновеният горски знае, че може да си спести катеренето до циркусите и просто да попълни дневника в близката кръчма. Това е истинската трагедия за Рила – превръщането на свещената планина в заложник на една компрометирана администрация, която произвежда хартиени успехи, докато в действителност е „катастрофирала“ в моралната и законова канавка, точно както своя началник.