СКАНДАЛ! Литературни „обръчи“ и депутатски амбиции: Веселин Стаменов разкри мафиотската схема в българската култура

„Българската литература вече не се пише от писатели, а от политически брокери и техните протежета!“. С този остър коментар на личната си страница избухна колегата от „Топ Преса“и писател Веселин Стаменов, разнищвайки поредния абсурд в културния ни живот.

Повод за гнева на Стаменов е последният шортлист за престижна литературна награда, в който 50% от номинираните книги – три от общо шест – са на едно и също издателство: пловдивското „Жанет 45“.

„Семейна чест“ или чист монопол?

В своята рубрика „Коментари“, Стаменов задава неудобните въпроси, които софийските „жълтопаветни“ интелектуалци си шушукат само по кьошетата. Според него, концентрацията на награди в ръцете на един играч не е успех, а „вътрешен ведомствен преглед“.

„Има ли изобщо смисъл другите издателства да участват, или направо да пращат ръкописите си за одобрение в Пловдив?“, пита риторично Стаменов. Той подчертава, че докато мастодонти като „Хермес“ бълват тиражи и се четат от народа, „елитарното“ жури обслужва само една затворена клика.

Политическата връзка: Пейков, Асен Василев и „резервната скамейка“

Най-горещата част от коментара на Веселин Стаменов обаче засяга политическата обвързаност на културния монопол. Той припомня, че начело на „Жанет 45“ стои Манол Пейков – бивш депутат от ДБ, който в момента чака в „засада“ Асен Василев да му направи място, за да се върне в парламента от резервите.

„Когато един политик, макар и в очакване на нов мандат, държи ключа за литературния Олимп, за каква независимост говорим?“, пише Стаменов. „Това литературен процес ли е, или е затворено акционерно дружество за взаимно възхищение между партийни другари?“.

Къде са критериите?

Стаменов е категоричен, че липсата на прозрачност при избора на победители е най-големият шамар за новите и независими издатели. Докато малките фирми влизат в класациите само „за цвят“, голямата игра се играе между свои хора, на по чаша вино и с правилните партийни книжки в джоба.

„Ако ще правим партийни списъци с препоръчителна литература, кажете го направо на хората! Да не си купуваме книги, а да четем партийните програми – там поне фикцията е безплатна и я има в изобилие“, завършва авторът на „Топ Преса“.

Веселин Стаменов за пореден път доказа, че няма „свещени крави“, когато става въпрос за истината и за задкулисието, което е пропило дори най-чистото изкуство.