ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА – Адвокат Илко Стоянов: „Надеждата за хиляди от френската борса вече е в Люксембург, правото е на наша страна!“

Днешният ден в Люксембург не е просто поредната дата в съдебния календар на Европейския съюз, а момент на върховно изпитание за българската правосъдна система и социална държава. В залите на Съда на Европейския съюз (СЕС) се разглежда казус, който надхвърля рамките на сухия юридически дебат и се превръща в лакмус за това доколко защитени са българските граждани като европейски субекти. В центъра на този епичен правен сблъсък стои сагата с т.нар. „френска безработица“ – термин, превърнал се в синоним на административен произвол и законодателна недалновидност. Историята, която „Топ Преса“ следи от самото начало, достигна своята най-висока точка благодарение на нестихващата енергия на адвокат Илко Стоянов и неговия екип, които дръзнаха да потърсят възмездие там, където националният глас заглъхна в коридорите на властта.

Генезисът на този проблем се корени в прибързаните промени в Кодекса за социално осигуряване, приети от българския парламент през 2024 година. В стремежа си да ограничат определени социални плащания, депутатите допуснаха груба грешка, като не предвидиха преходни разпоредби за хората в т.нар. „заварено положение“. Хиляди българи, работили легално във Франция и изрядни платци на осигуровки в европейската система, се оказаха в капан. Те бяха подали своите заявления и документи към Националния осигурителен институт (НОИ) месеци преди законовата промяна, но поради бавната административна машина на института, решенията по техните преписки се забавиха. Когато законът влезе в сила, НОИ започна да прилага новите, силно редуцирани обезщетения спрямо тях, въпреки че забавянето беше изцяло по вина на държавата. Така хората бяха наказани за това, че чиновниците не са си свършили работата навреме – абсурд, който противоречи на основните принципи на правовата държава.

Пред „Топ Преса“ ситуацията изглеждаше безизходна, тъй като за много от засегнатите съдебните такси и адвокатските хонорари бяха непосилни точно в момента, в който са останали без доходи. Тук се появи ролята на адвокат Илко Стоянов, който с размах и професионален хъс пое защитата на хиляди ощетени. Последва вълна от дела в цялата страна, като административните съдилища в почти цяла България масово отменяха решенията на НОИ, признавайки правото на хората да получат пълния размер на своите обезщетения. Тази съдебна победа върна надеждата и реалните средства в домовете на мнозина, но се натъкна на неочаквана стена в Благоевградска област. Тукашните магистрати, в разрез с утвърдената практика в останалата част на страната, започнаха да отхвърлят жалбите, оставяйки хиляди семейства в региона в състояние на правна несигурност и социално отчаяние. Именно това противоречие и отказът от правосъдие в регионален мащаб амбицираха Илко Стоянов да пренесе битката на европейско ниво.

Стилът на Стоянов – комбинация от дълбока юридическа експертиза и непримиримост – доведе до това казусът да бъде допуснат до СЕС. Това е безпрецедентен успех за българската адвокатура, тъй като европейските съдии рядко се занимават с детайли от националното осигуряване, освен ако не става въпрос за системно нарушение на европейското право. Сега погледите на цяла България са насочени към Люксембург, където се решава дали принципът на оправданите правни очаквания ще надделее над административния хаос. Решението, което се очаква в рамките на следващия месец, ще има задължителна сила и ще принуди българските съдилища и НОИ да преразгледат хиляди откази, възстановявайки справедливостта за най-ощетените.

Интересен е и политическият контекст, в който се развива това правно събитие. Докато страната беше в поредната предизборна кампания и кандидатите за народни представители раздаваха обещания по площади и зали, Илко Стоянов избра друг път. Вместо да търси гласове, той обикаляше градовете и селата на Благоевградска област, за да обяснява на хората сложните юридически процедури и да им дава увереност, че битката не е загубена. Това не беше типичната агитация, а по-скоро мисия за разясняване на гражданските права. Пред информационна агенция „Топ Преса“ Стоянов беше категоричен, че казусът е кристално ясен от юридическа гледна точка и не би трябвало да има никакво съмнение в крайния успех, защото правото е на страната на онези, които са изпълнили изискванията на закона, но са станали жертва на институционална небрежност.

Тази европейска журналистика, която „Топ Преса“ представя, изисква да погледнем и на по-широката картина – докъде се простира суверенитетът на една държава, когато тя нарушава социалните права на собствените си граждани, гарантирани от договорите на ЕС. Делото в Люксембург е сигнал към законодателната власт в София, че „претупаните“ закони и липсата на мисъл за обикновения човек рано или късно стигат до международен арбитраж. За Благоевград и региона това дело е жизненоважно, защото тук концентрацията на хора, работили зад граница, е най-висока и икономическият удар от орязаните обезщетения беше усетен най-болезнено.

Адвокат Илко Стоянов подчертава, че очаква единствено справедливост, защото тя е фундаменталният камък, върху който се гради европейската общност. Ако СЕС отсъди в полза на жалбоподателите, това ще бъде не само лична победа за него и кантората му, но и исторически урок за българската администрация. „Топ Преса“ ще продължи да следи всяка стъпка от процеса в Люксембург, защото зад параграфите и заплетените латински термини стоят хиляди човешки съдби, които днес чакат своя отговор от сърцето на Европа. Справедливостта може да се забави в Благоевград, но тя не може да бъде спряна в Люксембург, когато защитата е професионална, а каузата – чиста.