STEM-ГЕТО ЗА МИЛИОНИ: ЕКСКЛУЗИВНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА „ТОП ПРЕСА“ ЗА УЧИЛИЩНИТЕ КАБИНЕТИ-ПРИЗРАЦИ, ДО КОИТО ДЕЦАТА НИ НЕ ПРИПАРТВАТ!

Авторски коментар: Журналистическо разследване на мащабната модернизация в българското образование, и как 530 милиона лева потънаха в заключени зали, докато учениците ни са заложници на „усвояването“ по български и евтиния ПР с рязане на ленти?

До лятото на 2026 година образователната карта на България трябва да изглежда коренно различно – поне на хартия. Над 2 240 училища в страната са в процес на финализиране на своите STEM центрове. С колосален бюджет от над 530 милиона лева по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), държавата извършва най-мащабната модернизация в историята си. Но зад лъскавите фасади, мириса на нова боя и скъпата техника, разследване на „Топ Преса“ разкрива една уродлива реалност: рискът тези зали да останат „мъртви зони“, високотехнологични музеи на усвоените средства, докато учениците продължават да бъдат заложници на методи от XIX век.

ПАРАДЪТ НА ЛЕНТИТЕ И ПРАЗНИТЕ СТОЛОВЕ

Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ бе лансирана като спасителен пояс за българското образование – проект на Министерството на образованието и науката, който цели да повиши интереса на учениците към науките и технологиите, да насърчи дигитализацията и да изгради култура на иновации сред училищната общност.

От малки проекти (до 50 000 лв.) до мащабни инвестиции (до 300 000 лв.), амбицията е да се даде възможност на младите хора за успешно бъдеще в България чрез модерна и високотехнологична среда. В региони като Благоевград, където над 120 центъра се изграждат ударно, статистиката изглежда внушително.

Но тук свършва ПР-ът и започва горчивата истина, която „Топ Преса“ изнася на преден план. Масово, особено в основните училища, цялата „патардия“ се свежда до три действия: приключване на проекта, усвояване на парите и зрелищна снимка с ножица в ръка при рязането на лентата. След като светкавиците на фотоапаратите угаснат, вратите се заключват „за по-сигурно“.

Децата, които трябваше да бъдат в центъра на тази промяна и да черпят вдъхновение от модерната среда, буквално не припартват до тези „иновативни изградени стаи“. Те остават в капана на амортизираните класни стаи, докато техника за десетки хиляди левове стои под ключ, за да не се „захаби“, „повреди“ или просто да не се  използва.

БЕЗДЪННАТА ЯМА: ЗАЩО ТЕХНИКАТА СЪБИРА ПРАХ?

Практическото използване на тези центрове се сблъсква с бетонни стени от бюрокрация и некомпетентност. Липсата на подготвени учители е най-големият абсурд. Преподавателите в основните училища често се чувстват несигурни, а дори и наплашени от VR очилата, 3D принтерите и роботизираните системи. Вместо да експериментират, те предпочитат сигурността на традиционната стая, за да не би „нещо да се повреди“ или защото просто нямат разработени уроци за новата техника. Скъпото оборудване (zSpace стени, 3D принтери, роботизирани системи) се превръща в бреме, а не във възможност.

Към това добавяме и бюрократичния парадокс на „перфектния вид“.

Директори държат кабинетите стерилни и празни заради страх от предстоящи проверки или защото обектите още не са официално „въведени в експлоатация“, въпреки че ремонтът е приключил отдавна.

Учебните програми за начален и прогимназиален етап остават архаични и напълно несинхронизирани с интердисциплинарния STEM подход. Учителите, притиснати от времето да покрият материала, просто нямат предвидени часове за практически опити.

В малките населени места ситуацията е още по-отчайваща – там кадровият дефицит е превърнал модерните центрове в паметници на едно формално изпълнение без реална визия как това ще промени учебния ден на детето.

КОНТРОЛ ИЛИ ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ?

Министерството на образованието и науката (МОН) е наясно с риска тези кабинети да се превърнат в „музеи“ и предприема стъпки чрез Националния STEM център като методологично звено, което да предоставя готови сценарии за уроци.

Но най-яркият сигнал за системен провал е фактът, че МОН официално обяви, че ще разчита на сигнали от родители.

Държавата признава, че не може да упражни контрол сама и призовава родителите да докладват, ако даден кабинет стои заключен или не се ползва пълноценно. Предвижда се и постоянен мониторинг върху използването на базата като част от отчитането по НПВУ.

Истината, която „Топ Преса“ държи да подчертае, е болезнена: образователната иновация не се купува само с мебели и софтуер.

Ако не променим манталитета на „усвояването“, STEM центровете ще останат поредната „куха“ структура – паметник на една пропусната възможност за половин милиард лева. Докато рязането на ленти е по-важно от реалното присъствие на децата в тези зали, иновациите ще съществуват само в отчетите, а учениците ще останат в миналото, заобиколени от заключеното си, „модерно“ бъдеще.