Екраните – заплаха за децата: Европа връща тетрадките в училищата

„Свръхстимулацията от екраните – звук, картина и яркост, предизвиква мощна свръхдопаминова реакция в развиващия се мозък“, коментира гостът. С течение на времето това води до състояние, в което реалният свят става скучен за подрастващите, а те губят своето внимание и интерес към средата.

Вредата върху детския мозък и „виртуалният аутизъм“

Подобни симптоми се срещат все по-често, като Американската педиатрична асоциация вече отчита, че около 33% от децата имат развита зависимост. През последното десетилетие специалисти като Марко Замфир дори формулират по-тежки състояния като „виртуален аутизъм“.

Проблемът не се корени просто в самото устройство, а в манипулативния дизайн на приложенията, които въвличат потребителите подобно на наркотик, променяйки самия модел на мислене.

Защото при мен и при вас не се сблъскваме с тези технологии на 20, на 30, на 40 години. Вече имаме изграден мозък. Кората е приключила своето развитие. Но при едно дете, което е на 3, 4, 5, 6, 7-годишна възраст, това може да бъде пагубно.

Надеждата за България и световните модели

Въпреки тревожните тенденции, у нас има поводи за оптимизъм. Според събеседника през последните години темата става все по-широко дискутирана, а Министерството на образованието вече прави първи стъпки за ограничаване на устройствата в класните стаи. Въпреки съпротивата на някои родители, които настояват за постоянен дигитален достъп до децата си, учениците отиват в училище, за да се фокусират и да учат. За връзка при нужда винаги могат да се използват и обикновени телефони с копчета.

Разглеждайки глобалните примери, авторитарният модел на пълна забрана в Китай е неприложим у нас, макар там алгоритмите да са пренастроени да предлагат изцяло образователно съдържание за младите. В същото време, либералният подход в САЩ също дава негативни резултати. Според американски психолози, поколението Z е първото от 250 години насам, което е по-слабо подготвено когнитивно и интелектуално от родителите си.

Пенев обясни, че страни като Дания и Швейцария вече завъртат образователната си система на 180 градуса, премахвайки масовата дигитализация в полза на писането на ръка, диктовките и ролевите игри офлайн. Предимството на България е, че дигитализацията в училищата все още не е достигнала крайни предели, което ще улесни запазването на традиционните методи на учене.

Стриктни граници и завръщане към истинското детство

Справянето с натиска на средата изисква висока осъзнатост от страна на възрастните. Родителите носят пряка отговорност да наложат много ясни и стриктни граници, тъй като децата трудно могат да вземат правилното решение за себе си. Екраните не са изцяло безполезни, но времето пред тях трябва да бъде свързано с градивен мисловен процес, а не с хаотично консумиране на съдържание.

Това, което можем да направим от наша страна, като родител или преподавател, е да дискутираме, да вербализираме всичко видяно. Какво видя, какво почувства, защо героят направи така, какво мислиш за животното, какво мислиш за тази ситуация, т.е. изваждаме самото съдържание, което сме видели онлайн и започваме мисловен процес, за да раздвижим това сиво вещество и детето да може да роди знанието от дискусията, която ще направим.

Вместо детство, базирано на телефони, е нужно да върнем детството, базирано на свободната игра навън. Липсата на достатъчно активно човешко взаимодействие сериозно ограничава еволюцията на децата, които след години ще бъдат активната част от социума – предприемачи и служители.

“Оптимистичният вариант за България включва информирани родители, които присъстват активно в живота на децата си, както и образователна система, която използва технологиите единствено като допълнителен инструмент, давайки шанс на най-малките да израснат като емпатични и социално активни хора“, категоричен е гостът.

dnes.bg