Нови разкрития за Торинската плащаница: Платът може да е дошъл от древната долина на Инд

Генетичното секвениране идентифицира сложна мозайка от митохондриална ДНК на хора, растения и животни

Торинската плащаница, една от най-големите мистерии на християнския свят, отново провокира дебати в научната общност след серия от ДНК анализи, разпространени през март 2026 г. Изследването, проведено от екип от университета в Падуа под ръководството на професора по генетика Джани Баркачча, разкрива неочаквани факти за произхода на лена.

Анализът на прахови частици, събрани от реликвата още през 1978 г., показва, че близо 40% от човешкия генетичен материал върху плата принадлежи на индийски наследствени линии.

Това откритие подхранва хипотезата, че платното може да е произведено в древната долина на Инд и впоследствие пренесено в Близкия изток.

Генетичното секвениране идентифицира сложна мозайка от митохондриална ДНК на хора, растения и животни.

Докато наличието на европейски и близкоизточни следи съответства на документираната история на плащаницата във Франция и Италия, високият процент индийска ДНК е истинска изненада.

Според палеографа Ада Гроси това може да се обясни с използването на фин индийски лен в Йерусалимския храм.

Историческите текстове подкрепят съществуването на търговски връзки между Индия и Средиземноморието, а самата дума за плащаница – „синдон“, вероятно произлиза от Синд, регион, известен с висококачествения си текстил.

Ватиканът коментира резултатите, като подчерта, че те потвърждават престоя на плащаницата в Близкия изток.

Учените са открили следи от геном, характерен за левантинските популации, както и микроорганизми, виреещи в изключително солена среда, подобна на тази около Мъртво море.

Идентифицирана е и хаплогрупа H33, която се среща често сред друзите, евреите и кипърците, което добавя нови доказателства в подкрепа на автентичността на реликвата като предмет, преминал през Йерусалим.

Въпреки новите данни, научният свят остава разделен. Скептиците, сред които е Андерс Гьотерстрьом от Стокхолмския университет, продължават да се доверяват на радиовъглеродното датиране от 1988 г., според което платното е средновековна изработка от XIV век.

За вярващите обаче Торинската плащаница остава „ахиропоетон“ – изображение, създадено не от човешка ръка, а по свръхестествен начин по време на Възкресението.

Независимо от крайните заключения, 4,36-метровото ленено платно, съхранявано в катедралата в Торино, продължава да бъде един от най-изследваните и вълнуващи археологически обекти в историята.

blitz.bg