Това, което се разиграва в съдебната зала по казуса на бизнес дамата Тонка Трайкова срещу „Топ Преса“, вече не е правораздаване, а евтин панаирен скеч, в който главната героиня сама си е написала сценария, но е забравила да наеме статистите. Управителката на КФМ се „самосезирала“ от статии, които – о, какъв ужас за егото! – цитират официален документ на Инспекцията по труда, подписан лично от шефката Асенова. И вместо да приеме фактите, Трайкова е решила да надува мускули пред правосъдието, само че мускулите се оказаха от памук, а стратегията й – пробита като стара кофа.
Вече четвърто заседание стажант-адвокатът от кантората на Гемков разиграва трагикомичния номер „Чакаме Годо“, опитвайки се да доведе за ушите неназовани свидетели, които очевидно нямат никакво желание да се позорят в полза на наранената амбиция на госпожата. Тук не става въпрос за нищо друго, освен за долнопробно шиканиране на делото и опит за разправа с неудобната медия. Класическо SLAPP дело, при което се разчита на изтощение, а не на истина. Явно потенциалните свидетели на Трайкова много добре осъзнават риска, който поемат, защото хората знаят, че срещу всяка изречена неистина в залата ще последва незабавен сигнал в прокуратурата за набедяване. Никой не е длъжен да залага свободата си заради капризите на една бизнес дама.
Само че в случая истината е закована с държавен печат, а липсата на желаещи да „маймунят“ за Трайкова показва само едно – че никой не иска да става съучастник в този юридически фарс. Ние от „Топ Преса“ няма да мълчим и веднага сезираме правосъдния министър, за да види как се злоупотребява с правото в името на една лична вендета срещу свободното слово. И докато стажантите се потят под тежестта на изгубената кауза, ние напомняме, че правосъдието не е сергия за колбаси, където можеш да си купиш „справедливост“ на грамаж.
