ОТЧЕ СТОЯН БЕРБАТОВ ПРЕД „ТОП ПРЕСА“: ГРЕХОТА Е! ЯДЕМ И ПИЕМ ВЪРХУ КРЪВТА ХРИСТОВА, А НИКОЙ НЕ ПЛАЧЕ

Днес не е празник. Днес не е почивен ден за разходки, за пазаруване или за голямото предпразнично готвене. Днес е денят, в който Слънцето скри лицето си, земята се разтресе, а Творецът на Вселената издъхна на Кръста, разпнат от тези, които до вчера му пееха „Осанна“. Това са думите, с които отец Стоян Бербатов от Благоевград започва своя откровен и болен разговор пред „Топ Преса“. Гласът му трепери не от страх, а от свято възмущение, гледайки как с всяка изминала година българският народ губи сетивата си за свещеното и превръща най-дълбоката трагедия на човечеството в повод за софри и суета. За „Топ Преса“ отецът разкрива своята огромна болка от факта, че за мнозина, наричащи себе си православни християни, Разпети петък се е превърнал в просто поредната дата от календара, белязана от почивни дни и подготовка за „голямото ядене“ в неделя.

Истинско кощунство е, казва отец Бербатов, в часовете, когато Спасителят преживява най-тежките мъки, когато е оплюван, бичуван и прикован, ние да мислим за мезета. Пред „Топ Преса“ духовникът подчертава, че е недопустимо в този ден да се трупат маси, да се месят козунаци, да се чуват наздравици и да се носи миризма на печено месо. Разпети петък е ден на абсолютно мълчание и най-строг пост. Това е денят, в който дори вода не се пие, ако здравето позволява, защото как можеш да утоляваш жаждата си, когато Господ на Кръста извика „Жаден съм“, а Му подадоха гъба с оцет? Отецът е категоричен пред читателите на „Топ Преса“ – който днес готви, чисти или празнува, той забива нов гвоздей в тялото на Христа.

Много хора в България, споделя със сподавен гняв отец Стоян, имат наглостта да наричат Разпети петък „празник“. Това е дума, която не бива дори да се произнася в този контекст. Как може смъртта на Бога да е празник? Как може предателството на Юда, страхът на учениците и злобата на тълпата да бъдат повод за празнично настроение? Това е ден на вселенска скръб. Пред „Топ Преса“ той обяснява, че православният християнин днес трябва да бъде в храма, притихнал пред Плащаницата, потънал в покаяние за собствените си грехове, заради които Христос пострада. Вместо това обаче, по улиците виждаме хора с пълни чанти, които се вълнуват единствено от цената на агнешкото и дали козунакът ще бухне добре. Това е духовна слепота, която ни води към бездната.

Религиозното значение на този ден е толкова дълбоко, че не може да бъде обхванато с няколко думи, но отец Бербатов се опитва да го синтезира за „Топ Преса“. На Разпети петък си спомняме за великите и спасителни страдания на нашия Господ Исус Христос. Той беше съден от човешки съд, Той – Вечният съдия. Беше разпнат между двама разбойници, за да изкупи нашите падения. И докато Той умираше в неистови болки, за да ни дари вечен живот, днешният „модерен“ християнин мисли само за своя стомах. Пред „Топ Преса“ отецът споделя, че е отвратен от гледката на опашките пред магазините в момент, когато в църквите се пеят най-тъжните песнопения. Това не е просто невежество, това е съзнателно отричане от Кръста.

Истинският православен християнин на Разпети петък не докосва храна, не върши никаква домакинска работа и не се отдава на светски разговори. Неговата работа е да съпреживее Голгота. Пред медията ни отец Стоян припомня, че в този ден дори църковните камбани бият по особен, траурен начин. Всичко в природата плаче, само ние, хората, сме станали корави като камък. Как е възможно да ядеш и пиеш, когато знаеш, че за теб е пролята невинна кръв? Това е въпросът, който отецът задава чрез „Топ Преса“ на всеки един българин. Той призовава да спрем меленето на меса и месенето на теста, да оставим за миг суетата и да се преклоним пред Гроба Господен.

Отец Бербатов изразява своето дълбоко разочарование от факта, че религията ни е станала фолклорна и стомашна. За много хора християнството се изчерпва с това да минат под масата в църквата „за здраве“, а след това веднага да седнат на софрата. Пред „Топ Преса“ той пояснява, че минаването под Плащаницата не е магически ритуал, а символично погребение. Ние погребваме Спасителя и заедно с Него трябва да погребем стария си, греховен човек. А как го погребваме? С кюфтета и ракия? Това е подигравка с вярата, подигравка с паметта на нашите деди, които са пазили поста със страх Божи.

Пред читателите на „Топ Преса“ духовникът рисува една мрачна картина на съвременното общество, в което ценностите са обърнати наопаки. Днес всеки бърза, всеки иска да му е удобно, никой не иска да страда със Страдащия. Но без Голгота няма Възкресение, напомня отецът. Ако не сме почувствали болката на Разпети петък, ако не сме се лишили от удобствата си в знак на почит, тогава радостта от Пасха в неделя ще бъде фалшива и празна. Тя ще бъде просто радост от края на диетата, а не триумф на живота над смъртта.

Отец Стоян Бербатов завършва своя призив пред „Топ Преса“ с молба към хората да се опомнят. Нека този ден бъде ден на тишина. Нека в домовете ни не мирише на готвено, а на тамян. Нека не се чуват викове и телевизори, а молитвено шепнене. Грехота е, повтаря той, да превръщаме Кръста в декорация за нашите банкети. Разпети петък е изпит за нашата човечност и за нашата любов към Бога. И ако днес изберем козунака пред молитвата и масата пред храма, значи пак сме избрали Варава пред Христа. Нека не бъдем предатели в собствените си очи, призовава отецът чрез страниците на „Топ Преса“, защото времето е кратко, а вечността е за тези, които знаят как да плачат при нозете на разпнатия Господ.