ЕКСКЛУЗИВНО: Безпрецедентен скандал във велинградското читалище – от културен символ до частен бизнес: злоупотреби и хаос, прикривани години наред

ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1905“ се превърна в епицентър на скандали, разкриващи как културна институция може да бъде използвана за лични и частни интереси. Топ Преса многократно е сигнализирала за корупционни практики на кмета Костадин Коев и на Община Велинград, но сега става ясно, че порочните практики не подминават и читалището – място, което трябва да бъде център на култура, образование и родолюбие, но вместо това е превърнато в поле за частен бизнес на семейството Пещерски.

През март 2026 г. се проведе отчетно-изборно събрание на читалището, което по-късно бе отказано за регистрация от Агенцията по вписванията. Причината бе, че част от членовете получили поканите едва на 13 март, по-малко от минималния законов срок от седем дни преди събранието, в нарушение на чл. 15, ал. 2 от Закона за народните читалища. Това решение хвърли сянка върху легитимността на действията на настоятелството и разкри напрежение между различните лагери. Самото събрание бе разтърсено от обвинения, като едни членове твърдяха, че не са допуснати, въпреки че са изпълнили изискванията на устава, докато други настояваха, че въобще не са получили покани. Ситуацията ясно показва, че вътрешният ред в читалището е системно нарушаван и се управлява от хаос.

Пред колегите от zname.info председателят на читалището Мария Чорбаджиева открито разказа за проблемите, с които се сблъсква от години. Тя пое поста преди 13 години, отказа хонорар и дари лични средства за читалището, защото смята, че културните институции са призвани да дават, а не да вземат. Всичко вървеше добре, докато част от служителите започнали да използват читалището за лични облаги. Скандалите започват още през есента на 2024 г., когато секретарят Иван Пещерски предложи пътуване на ПАНПТ „Чепино“ за участие във фестивала „Звездите на Гарда“ в Италия. Въпреки че главният художествен ръководител Боян Байраков заплати сам за пътуването си, секретарят Пещерски, съпругата му Аделина Пещерска – хореограф, кумицата му Мария Димова, която не работи официално в читалището, и Ели Саздова пътуват безплатно. Оказва се, че Пещерски е внесъл 52 000 лв. в личната си сметка, за да „спести“ такса за превод на читалището, а касиерът Невена Кандева-Миндалова отказва да подпише документи, защото сумата не е постъпила в касата. Действията на Пещерски довеждат до проверки от служби за финансов надзор, но въпросът остава нерешен, докато семейството продължава да манипулира институцията.

Скандалите се задълбочават, когато Аделина Пещерска, без да има право, се изправя пред самодейците, разпространява неистини и ги настройва срещу председателя. Междувременно, в навечерието на 120-годишния юбилей на читалището, семейството Пещерски използва своето влияние, за да подкопава авторитета на законното настоятелство. Подписки с фалшиви подписи на малолетни и непълнолетни членове, доказани от графолог, инициирани от Иван Пещерски и Борис Димов, довеждат до досъдебно производство. Тези действия са не само скандални, но и незаконни, като нарушават Закона за закрила на детето.

Проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ през август 2025 г. констатират нарушения и налагат санкция от 1 500 лв., а сигнал до Комисията за защита на личните данни за изнасяне на документи се оказва неоснователен. В същото време хаосът се задълбочава: репетициите на танцьорите са поставени под въпрос, а Аделина Пещерска организира творчески лагери без знанието на настоятелството и събира от децата по 98 евро, вероятно завишена цена, докато официалните репетиции се провеждат в опасни или неподходящи места.

От началото на творческия сезон 2025/2026 танцьорите от ПАНПТ „Чепино“ не участват в концерти, с обяснението „Докато е тази председателка, ние няма да участваме“, а хоровете и другите самодейци са изтласкани на заден план. Дори благотворителни инициативи като Деня на самодееца не са възможни, защото ръководството действа еднолично, без съгласие на настоятелството.

Разкрити са и финансови нарушения: даренията, събирани за старото читалище, не съвпадат с отчетените суми, а пътуванията и фестивалите на семейството Пещерски се използват за частен бизнес – „Пролетно хоро“, ТК „ИграОрци“ и „Искрица“ – всички дейности, които се припокриват с официалната функция на читалището, но обслужват лично семейните интереси.

Обществото реагира остро. В коментари,  те изразяват възмущение от хаоса и конфликтите:

„Когато в едно читалище корепетиторът е и секретар, жена му е хореограф, изземващ функцията на касиер, организатор и главен художествен ръководител, без да има това право, когато кумът им е счетоводител само в случаи, когато му е удобно, когато хоровете са натикани в ъгъл и нямат никакво значение – какво е това читалище, какво е това ръководство, интереси, интереси и пак интереси!“

Друг жител пита: „Къде е ръководството в цялата тази история? И защо, ако това което казваш е вярно, е допуснато?“

И още: „Именно при старото ръководство, къде официално, къде не, са допуснати всички тези неща. Административен хаос от години, документи няма в ред, несъответствия в събирането на дарения от великите инициатори на ‘благородни каузи’. Главният виновник се изниза като…“

Друг потребител подчертава: „Никой не може да бъде обвиняван без доказателства, това е факт. Но има и друг факт: когато става дума за дарения и обществени средства, прозрачността не е пожелателна, тя е задължителна. Къде са отчетите от благотворителните концерти? Колко средства са събрани и как са изразходвани? Това не са обвинения, това са въпроси, които всеки дарител има право да зададе. Близките връзки между хора, които управляват и отчитат средства, означават, че доверието се доказва с ясни, публични и проверими отчети.“

Ясно е, че читалището е превърнато в личен бизнес, моралът и прозрачността са изоставени, а обществото остава без защита и достъп до истината. Топ Преса ще продължи да следи всяко развитие, да разкрива злоупотребите и ще настоява за пълна отчетност и съдебна отговорност за всички замесени, за да се възстанови доверието към културната институция, която трябва да служи на хората, а не на частни интереси. В същото време нашата медия категорично подчертава, че не заема ничия страна и предоставя равно право на отговор на всички засегнати страни.