Фолклорната премяна на пролетта. Топ ПРЕСА гостува на 87-годишната баба Лида от Брезник

Баба Марта няма никакви тайни от баба Лида

87-годишната баба Лида от Брезник знае всичко за пролетните празници в народния календар. Сладкодумната жена с бистра памет се е занимавала с фолклор, традиции и култура повече от 40 години. През 2010 г. в Копривщица спечелила първа награда за живо човешко съкровище в едноименната програма на Министерството на културата, фолклорния институт на БАН и ЮНЕСКО. В репертоара й влизат традиционни приказки, легенди, битови истории и предания, хумористични приказки, анекдоти, вицове, гатанки, надлъгвания, пиперливи приказки.

Още в двора ни посреща баба Лида (Лидия Добревска). Пристъпваме през прага – грижливо постлани черги, плетените на една кука покривки, „писаните” чинии и гюведжета на лавиците. Баба Лида започва разказа си.

В по-стари времена празникът Младенци или Св. Четиридесет мъченици се е чествал на 22 март и е съвпадал с пролетното равноденствие, затова до голяма степен символиката му е обвързана с възраждането на природата и началото на селскостопанската работа.
Чества се най-вече за здравето на хората и воловете. „Всяко едно животно си има празник. Както Гергьовден е на овцете и овчарите, на конете – Тодорица, Младенци е на воловете”, обяснява тя. Празникът е предпролетен и се устройва сред природата. Момите и момците според народните обичаи си правят люлки от павин (дрян), който е жилав и устойчив, за да бъде такава и годината им. Дрянът цъфти най-рано по нашите земи. С него се закичва къщата. Баба Лида дори запява една от песните, с които са посрещали пролетта навремето: „Малка мома цвете брала”. „Поверието казва, че Младенци се празнува и от змиите. И те стават от зимен сън, а излизат на Благовец”, казва тя.

Благовец пък се чества на 25 март. На този ден лястовиците долитат от топлите страни и съобщават благата вест, че лятото наближава. Новината чуват змиите и гущерите, затова плъзват по полята. Мечките се събуждат и напускат своите бърлоги. Кукувицата кука за първи път. „Тогава се смята, че трябва да имаш в себе си някаква пара, за да я потъркаш под брадата за здраве и берекет. Както е желязна и здрава парата, така здрав ще бъдеш и ти. И тежко му на този, който няма желязна пара – цяла година ще се влачи без здраве и пари”, смее се сладкодумната разказвачка.

Тя обаче съвсем сериозно казва, че не се препоръчва на любопитните да броят куканията на птицата, защото ще отброят годините, които им остават да живеят. Според традицията на Благовещение бабите пробиват ушите на внучките си. „Вярва се, че на този ден болката не се усеща, защото кръжат добри небесни сили. На Благовец малкото момиче се учи да меси питка. Водата, с която си изплаква ръцете, не се изхвърля, а се сипва на цветята”, допълва нашата събеседничка. Тогава се прави разсад, за да е благ пиперът. Смята се, че на този ден се казва добра, блага дума и каквото започнеш на 25 март, все ще ти върви. Ако е поникнала копривата, се прави чорба, подлучена с чесън, който гони злите духове.

Баба Лида споделя, че знае за традициите в Граовска област най-вече от майка си, от баба си, от близки в Долна Секирна. Освен това тя 25 години е работила като съветник в село Гоз. „От тях съм научила много неща. По една или друга линия, общо взето, цялото село са роднини. И като започнат приказката: „Мойта Мицка какво гьозлеме прави…”, и аз разпитвам.” Родолюбивата българка признава, че традициите се съхранявали и изпълнявали най-вече по селата.

В Гоз предимно мъжете са й разказвали за обичаите. Тя обаче освен за ритуалността и готвенето събира информация и за християнския корен на всеки празник. Преди повече от 2000 години Господ изпратил Архангел Гавриил при Дева Мария в Назарет, за да й предаде благата вест, че именно тя е определена да стане майка на Спасителя Иисус Христос. А Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест. Оттам идва и празникът.

Християнството е в темелите и на къщата, където живее Лидия Добревска. Тя е строена за метох на Рилския манастир през 1848 г. и е била най-представителната сграда в Брезник по онова време. В къщата живеели духовници и учители. След Сръбско-българската война метохът бил занемарен и Рилската обител го продала на Кала Терзия, който бил шивач в с. Гърло. „Купил е от манастира къщата, но не е имал цялата сума. Като я е изплатил, Кала отива в София да стане терзия и продава къщата. След няколко смени на стопаните на 19 март 1925 година я купуват моите баща и чичо”, разказва баба Лида.

Тя с гордост показва албумите със снимки на внуците и правнуците си, заедно с които се опитва да възроди родните традиции. „Само за последните четири години имам над 72 участия. Например на фестивала във Владая, за семейната приемственост – кой ти целува ръка, кой те прегръща, от емоция може да ти стане лошо”, смее се Лидия Добревска. Накрая сладкодумната разказвачка отбелязва, че песента достига до сърцето, очите се радват на багрите на носията, а словесният фолклор е истинска съкровищница на народностния дух.