Панделиева предава думите на машинист след инцидента с влак край Трявна

Журналистката предаде думите на машиниста Алберт Иванов след инцидента със скали на релсите край Трявна

Лияна Панделиева публикува във Facebook емоционален разказ за тежкия железопътен инцидент край Трявна, като предава чутото от машиниста Алберт Иванов – неин дългогодишен приятел и един от двамата машинисти във влака.

По-рано през деня бързият влак Русе – Пловдив се удари в срутени скали между Царева ливада и Трявна, а локомотивът и първият вагон дерайлираха. По официална информация във влака са пътували 65 души, като пострадалите са с леки наранявания.

В публикацията си Панделиева описва секунди на силен ужас в кабината. По думите ѝ локомотивът се е движел с около 65 км/ч, когато машинистите виждат скалната маса буквално в последния момент.

Те задействат аварийно спиране и в оставащите секунди се свиват в машинното помещение, преди да последва силният удар. Според разказа на Алберт Иванов, въпреки рязкото спиране, скоростта е паднала едва до около 50 км/ч заради минималната дистанция до препятствието.

Публикуваме пълния и коментар:

Машинистът Алберт Иванов, мой скъп приятел от години, е бил един от двамата машинисти във влака за Трявна, който се блъска в скалите, паднали на релсите и дерейлира.

Когато го видях по телевизията, му се обадих. Миговете на сблъсъка, така както Алберт ми ги разказа, ми изправиха косата.

Локомотивът се движи с 65 км/ч, влиза в дясна крива и за част от секундата машинистите виждат скална стена пред себе си. Удрят внезапната спирачка и хукват назад, в оставащите две-три секунди сядат на пода в машинното, слагат глави между коленете и ги прегръщат с ръце и следва чудовищен трясък.

87-тонният локомотив подскача като ритната играчка, а 150-тонната композиция трещи зловещо. Поради изключително кратката дистанция до удара, скоростта спада на едва 50 км/ч.

„Стана тъмно, наклонихме се опасно, не знаехме какво още следва, не знаехме дали върху нас няма да паднат още скали. Колегата ми излетя от мястото, където се беше свил, но падна добре, не се нарани. Чувствахме как локомотивът скача!“

После мъжете излизат откъдето намират изход и хукват да проверяват състоянието на 65-те пътници, които на около 4-5 минути преди пристигането в Трявна вече са събрали багажа и някои стоят прави в очакване да започнат да спират. Всеки от тези хора е полетял неспасяемо на някъде.

„Тичах и само питах хората дали са добре, протягах ръце към някого, но това не помня добре. С цялата си душа се молех всички да са здрави, гледах ги в лицата и чаках да проговорят, че са добре. Мисля, че едва днес адреналинът ме отпуска и съзнавам какво всъщност стана и какво се размина. Ангел-спасител е бдял над всички ни. Такава беля може да стане не само на релси, но ето, че ние се оказахме пред купчината от грамадански камъни – така големи, че не можеш ги прескочи!“

Алберт Иванов е един от локомотивните инженери в България, който възражда стари локомотиви, който живее с тази страст. Такава кариера е негова мечта от дете. За разлика от много малчугани, които искат да карат влака, той никога не се отказва. Алберт връща към живот локомотиви, които са съкровище и за които у нас пристигат любители дори и от Австралия – за щастието да видят на живо уникални опазени модели, които все още са в движение.

Алберт ще тръгне отново с парния локомотив на 24 май от Горна Оряховица към Габрово – да не кажете, че не съм предупредила!

В книгата ми „СВЯТ ЗА ОБИЧАНЕ“ разказвам за едно от най-страхотните ни приключения с парен локомотив, заедно и с Хилда Казасян и това са спомени към които се връщаме със смях всеки път като се видим.

blitz.bg