Къде е границата на личния избор и защитата на уязвимите пациенти? Евтаназираха 25-годишната Ноелия след близо 2 г. съдебна битка

Ноелия Кастильо Рамос бе евтаназирана на 26 март, 19:00 ч. българско време. Повече от 2 години тя се бори с властите в Испания да позволят това.

През 2022 г. младата испанка е изнасилена от група мъже, прави опит за самоубийство и остава парализирана 

25-годишната Ноелия Кастильо Рамос от Барселона издъхна след законно приложена евтаназия, след като испанските съдилища окончателно потвърдиха правото ѝ да прекрати живота си след почти 2 години правни спорове.

Това се случи на 26 март в 19:00 ч. българско време в болницата „Резиденсия Сант Камил“ близо до Барселона.

Има ли мигрантска следа в престъплението?

Младата жена остана парализирана и береше душа в постоянни болки след опит за самоубийство – Рамос скача от висока сграда в Барселона с надеждата да умре, след като изнасилена от група мъже, които и до днес не са идентифицирани. Няма и конкретни заподозрени лица за деянието.

Прелюбопитен момент от ужасяващата история на Ноелия, е появилата се информация в социалните мрежи, че груповото изнасилване е дело на мигранти от арабски произход. Твърдението е разпространено в апокрифни канали и мрежи, но нито една от властите в Испания не потвърждава това.

Испанското законодателство строго забранява разкриването на самоличността на заподозрени, особено при сексуални престъпления, докато няма повдигнати обвинения. Такива обаче в случая на Рамос няма. Противници на миграцията към Европа са категорични, че както испанските власти, така и испанските медии, целенасочено подминават факта, че Ноелия е станал жертва на мъже от арабски произход.

Как се стигна до желаната смърт

Неотдавна независима медицинска комисия определи състоянието на Ноелия като необратимо и съпроводено с непоносимо страдание, но баща ѝ оспорваше решението на всички инстанции. Върховният съд на Испания и по-късно Европейският съд по правата на човека отхвърлиха жалбите, потвърждавайки, че Ноелия е взела автономно и информирано решение.

Процедурата бе извършена вчера, 26 март, в здравно заведение в Каталуния. Случаят предизвика широк обществен дебат за границите на личния избор и защитата на уязвимите пациенти.

Казусът на Рамос вече се разглежда като повратен момент в прилагането на закона за евтаназията в Испания. 

Властите в Испания не са идентифицирали извършителите на груповото изнасилване, затова не коментират дали престъплението е извършено от бежанци от арабски произход

Непрестанните страдания

Още от тийнейджърска възраст Ноелия има психични затруднения и е лекувана за депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и гранично личностно разстройство. След травмата и парализата от опита за самоубийство страданието ѝ, както физическо, така и психическо – става хронично. Според медицинските експерти – необратимо.

През 2024 г. Ноелия официално подава искане за евтаназия по силата на испанския закон, който от 2021 г. допуска асистирана смърт при тежко, неизлечимо състояние и непоносимо страдание. Независима комисия от лекари, юристи и биоетични експерти в Каталуния одобрява молбата ѝ, като определя състоянието ѝ като „сериозно, хронично и инвалидизиращо“, с постоянна болка и тежка зависимост от друг човек, който денонощно да ѝ помага.

В крайна сметка няколко съдебни инстанции – включително Върховният съд на Испания – потвърждават правото на Ноелия да избере евтаназия. Последният опит на баща ѝ да спре процедурата чрез Европейския съд по правата на човека също е отхвърлен.

Последните ѝ думи 

На 26 март 2026 г. Ноелия Кастильо Рамос получава медикаменти за асистирана смърт. Процедурата е извършена по установения в закона ред – чрез венозно приложение на лекарства, предизвикващи дълбока седация (контролиран медицински метод за успокояване и отпускане на пациента чрез медикаменти, без пълна загуба на съзнание. Тя намалява страха и болката, като позволява на пациента да диша самостоятелно и да реагира на команди, бел. ред.) Седацията е последвана от спиране на дишането.

В интервю за испанската телевизия „Antena 3“ дни преди смъртта си тя казва: „Най-после успях, дано най-сетне мога да си почина. Не мога повече да живея така.“ В друго свое изявление, цитирано от испански медии, тя добавя, че не издържа нито болката, нито семейния конфликт около решението ѝ.

/trud.bg