С близо 50 000 евро европейско финансиране съседите реставрират автентичните „петрондувара“, за да превърнат граничното селище в балканска перла на културния туризъм.

ПАГОНЕРИ – ГРЪЦКАТА КОВАЧЕВИЦА: Община Като Неврокопи възражда каменната легенда на Южните Родопи

Всеки, който поне веднъж е стъпвал по калдъръмените улици на нашето архитектурно бижу Ковачевица, ще изпита странно чувство на дежавю, ако посети Пагонери. Разположено само на 7 километра от гръцко-българската граница, в прегръдката на Южните Родопи и планината Фалакро, това село не просто прилича на Ковачевица – то е нейно огледално отражение. Същият сив гранит, същите масивни зидове, същият дух на дюлгерското майсторство, пренесло се през вековете. Днес община Като Неврокопи стартира амбициозен проект, за да гарантира, че този „каменен сън“ няма да бъде разрушен от времето и модернизацията.

В свят, в който бетонът и стъклото често заличават местната идентичност, инициативата на кмета на Като Неврокопи, г-н Тамбуридис, е изключително важна за региона. Проектът с бюджет от 46 530,75 евро не е просто козметичен ремонт на стари огради. Това е целенасочен опит да се съхрани ДНК-то на Пагонери чрез реставрация на прочутите „петрондувара“ – каменните стени, които са архитектурната емблема на селището. Кметът подчертава, че тези стени са част от живата култура и функционират като ключова точка за привличане на туристи. Чрез внимателна реставрация се цели не само укрепване на стабилността им, но и пълно възстановяване на автентичната им форма чрез традиционната техника на сухата зидария, която е ценно общо наследство за целия Балкански полуостров.

Президентът на общността Пагонери, г-н Мониос, споделя пред „Топ Преса“, че борбата за запазване на този облик е дългогодишна. Селото е обявено за традиционно селище още през 1979 г., почти по същото време, когато и нашата Ковачевица получава своя статут на архитектурен резерват. Мониос признава, че макар отдалечеността на селото да го е предпазила от агресивното ново строителство, липсата на средства често е принуждавала местните жители да правят самоволни поправки по къщите си, които не винаги съответстват на традицията. Сега обаче посоката е ясна – пълно възраждане на автентичния стил. Следващата голяма стъпка, планирана за догодина, е кандидатстване пред „Зеления фонд“ за мащабно препавиране на улиците с традиционен калдъръм.

Историята на Пагонери е тясно преплетена с балканската съдба. Старото име на селото е Цересово (Черешово), а сегашното му име произлиза от ледените води на двата извора, които бликат в долния му край от векове. Първите му жители са били майстори-каменоделци от Епир, избягали от османските преследвания. Именно техните сръчни ръце са издигнали внушителните къщи, кошарите и тесните сокаци, които днес толкова много ни напомнят на родопските зидове в Гоцеделчевско. В центъра на селото доминира величествената църква „Въведение Богородично“ от 1835 г. Нейната камбанария, изсечена от гранит през 1881 г., се извисява като страж над долината, а според легендите камбаните са излети от бронз и злато, дарени от самите жители в знак на вяра и единство.

Освен като каменна крепост, Пагонери е известно и като „Ореховото село“. Тук природата и митологията се сливат в едно. Орехът се смята за свещено дърво още от античността, символ на живота и плодородието, посветен на Зевс. Всяка година селото оживява по време на своя Фестивал на ореха, който привлича гости от двете страни на границата. Селото разполага и с Фолклорен музей, а активната местна асоциация е разработила дигитален музей с интерактивна карта, която разказва историята на 23 най-важни исторически обекта. Така Пагонери успява да запази средновековния си дух, като същевременно използва модерните технологии, за да го популяризира.

За читателите на „Топ Преса“ в Пиринския край успехът на Пагонери е важен пример. Той показва, че камъкът не е просто строителен материал, а мощен икономически ресурс за развитие на културен туризъм. Когато една община инвестира в автентичността, тя инвестира в бъдещето и в паметта на своите предци. Пагонери и Ковачевица са като двама братя от двете страни на границата – те споделят една и съща планина, една и съща архитектурна школа и един и същ стремеж да останат верни на себе си в модерния свят. Днес Пагонери се превръща в дестинация за ценители, където ледените води на чешмите от 1870 г. все още разхлаждат пътниците, а каменните стени нашепват истории за величие и постоянство. Ако искате да усетите духа на Ковачевица в една различна, но същевременно толкова близка среда, Пагонери е мястото, което задължително трябва да посетите.

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search