Погребалното шествие закъснява: Защо отписването на БСП е историческо късогледство
-
- март 22, 2026
Велислава Дърева пред „Топ Преса“
От доста време насам политическата мода диктува един и същ рефрен: „БСП си отива“. Гледаме как самозвани гробари, въоръжени с екзитполове и фриволни социологически прогнози, вече поръчват венците. Но тези, които бързат да заковат последния пирон в ковчега на „Позитано“, допускат една фатална грешка – те бъркат временната криза на лидерството с края на една историческа идея.
Първата и най-важна причина, поради която БСП не може да бъде просто заличена, е нейният характер на системна партия. В България политическият небосклон е осеян с труповете на едносезонни проекти – партии-фойерверки, които избухват около един лидер, консумират властта и изчезват в небитието. За разлика от тях, социалистическата партия е вкоренена в тъканта на обществото. Тя не е просто административна структура, а социален органиъм със собствена памет, култура и интелектуален ресурс. Тя е оцелявала след войни, преврати, национални катастрофи и вътрешни чистки. Да отпишеш БСП означава да игнорираш 130 години история, които не се изтриват с един неуспешен изборен цикъл.
Второ, в днешния разкъсван от неравенства свят, левият дневен ред е по-актуален от всякога. Колкото повече либералният модел се пропуква под тежестта на социалната несправедливост, толкова по-силна ще става нуждата от автентично ляво представителство. Може би в момента гласът на БСП е заглушен от вътрешни борби и лични амбиции, но самата „ниша“ на социалната държава, на защитата на труда и на държавния суверенитет остава празна. Нито един „розов“ либерален проект или популистка формация не може да замени дълбокото идеологическо съдържание на класическата левица. Рано или късно, махалото винаги се връща наляво.
Трето, тези, които отписват партията, подценяват инстинкта за самосъхранение на нейната интелигенция. БСП винаги е притежавала способността да ражда вътрешна опозиция – онази „корекционна левица“, която в моменти на най-голямо падение успява да посочи пътя към обновлението. Историята показва, че именно когато партията изглежда най-слаба и разединена, тя събира сили за своето преоткриване.
Да, днес БСП може да изглежда като ранена крепост, обсадена отвън и предадена отвътре. Но историята е пълна с примери за крепости, които са издържали далеч по-страшни обсади. Онези, които днес злорадстват пред портите ѝ, забравят, че левицата е идея, а идеите не умират на избори. Те просто чакат своето време, докато шумът на политическите еднодневки заглъхне.
Така че, господа гробари, приберете лопатите. Погребението се отлага. Пак.
Be the first to leave a review.
