Нова Места: Един от най-запомнящите се участници в „Masterchef “ България е хубавата Елена от Хаджидимово

Елена Петрелийска е от град Хаджидимово. Участничка е в телевизионното предаване „Masterchef “.

Тя е красива, усмихната и може да приготвя лаврак в сол ,топла салата от леща и куп десерти. С ястията  си тя може да накара трима от най- добрите  готвачи да оближат пръстите си  и не се притеснява да признае, че именно готвенето и помага да излезе от най- трудния момент в живота си  до сега, когато е страдала от анорексия.

-За мен преди няколко години храната беше абсолютен враг и не исках да имам допир до нея. Най- ниското тегло, което съм имала е 39 кг. Един ден моята баба ми даде две дебели готварски книги и разглеждайки тези книгги аз осъзнах, че всъщност храната не е нещо страшно, а напротив в нея има любов и това започна да ме връща малко по малко към реалността. Храната беше моят най- голям страх, но се превърна в моя стимул да продължавам да живея , занимавайки се с храна. Имах начална фаза на анорексия , гледах се в огледалото и все не ми беше достатъчно това, което виждах.

 –Кое е по- голямото предизвикателство- да спреш да се храниш, или да започнеш отново?

-Определено да започнеш да се храниш отново . Организмът изкючително трудно приема повторно поднасяне на храна, след като веднъж е  спрял да се храни. Започнах по малко, болеше адски много , успях да я победя с храна.

–Освен, че умееш да готвиш, ти отправяш и послание към всички които са били и са в състоянието в, което ти си се намирала. Елена твоята история е уникална. Една анорексичка да обикне храната и да започне да я приготвя виртуозно. Да започнем отначало. Как спря да се храниш и защо?

-Истината е, че повечето хора наричат този проблем просто анорексия , но всъщност не е правилно да се казва така, защото хронологията на този проблем е малко по- различна. Не диетите те докарват до този проблем. Първо ти имаш някакъв друг проблем , при всеки е индивидуално.

-При теб какво беше?

– Аз си го обяснявам с моята за съжаление свръх амбициозност и желание аз да съм винаги най- можещата, най- успялата.

-Какво общо има това със спирането на храната?

-Има много общо, в моя случай този стремеж към максимализъм , се прехвърли на чисто физиологично  ниво. Аз исках и като визия да бъда  много красива, много прекрасна , много слаба  и представите за това, как трябва да изглежда едно момиче при мен леко се изкривиха. Това доведе до проблемът  с намаляването и почти спирането на храната.

–Какво ядеше в този период ?

-На този проблем не може да му се сложи начало и да се каже- този ден се разболях от това нещо. Това е дълъг процес и е на етапи. Ту спираш да ядеш, ту започваш пак и си казваш по времето докато ядеш- днес ям, обаче от утре спирам за следващите два месеца, защото трябва да започна да отслабвам.

-Хората, които се намираха около тебе, твоите родители, близки как реагираха. Как разбраха, че нещо с теб се случва?

-Късно разбраха, че имам проблем, защото това е характерно за почти всяко дете  в тази възраст да иска да изглежда добре. По цял ден съм посещавала курсове, училище, постоянно бях заета и те не разбраха веднага, защото няма как постоянно да ме следят дали съм обядвала . Казвах им, че не съм гладна, защото съм яла в училище , а всъщност съм била супер гладна в момента. Така, че родителите ми разбраха на един по- късен етап.

-Когато отслабна прекалено и започна да ти личи?

-Да, тогава се разбра, че имам много сериозен проблем с това нещо.

–Какво се случваше с теб, когато стигна минималните 39 кг. ? Тогава напълно ли спря да се храниш?

– Никога не съм спирала да се храня напълно. Винаги съм яла  или кисело мляко, или ябълки. Може да не е било сериозна храна, но не съм оставала само на чай, или вода. Имах един преломен момент, в който разбрах, че имам този проблем. Това се случи в един ден, в който тотално се бях обезводнила и трябваше да се потърси лекарска помощ . Това беше и момента на моето осъзнаване. Много е важно, когато се осъзнаеш , да не се съсредоточаваш върху най- лошите емоции , които си изпитвал , а да се съсредоточиш към промяната към положителното. Това е изключително важно, но и много трудно.

–Това осъзнаване става много трудно, как се случи при теб?

-Заведоха ме в болница и трябваше да остана там 2-3 дни , там се видях отстрани и си казах- това ли ти беше целия максимализъм, да се докараш до тук? Изключително неприятна гледка . Това беше моят преломен момент и от този ден нататък  се промених. Започнах да се храня по малко. На всеки седем дни започвах да включвам нов продукт в менюто си.

– Спомена, в предаването, че в началото много те е боляло.

-Да, изключително е неприятно повторното започване да се храниш . Болезнено е физически , но това са неща които се преодоляват. Има хора, които имат този проблем и  взимат антидепресанти , аз не съм изпила нито едно хапче в този си период. Храната ми помогна да преодолея проблема.

–Какво те прави различна от останалите момичета болни от анорексия, които не успяват да съберат сили да видят проблема и да тръгнат да се борят с него, или ако решат да се борят не успяват?

– Може би ме отличава това, че аз имам едно изключително семейство, което ми помогна  в този период и нито веднъж не ме упрекна . Никога не ми казаха, че правя това от лиготия , престани, ще ти мине. Те го приеха много сериозно .

–Казваш, че сестра ти ти е помогнала най- много. Как ти помогна тя?

-До мен бяха майка ми, баща ми и сестра ми. Сестра ми е изключително жизнерадостен човек . Аз се заразих от нейната жизнерадостност, видях каъв пламък има в очите си за живот и исках и аз да имам същия. Започнах да я копирам , беше добър модел за подражание.

–А как започна да готвиш?

-Започнах да готвя, когато повторно трябваше да се запознавам с продуктите, които приемам. Върнах се към храната и това беше единственият ни начин да продължа напред. Баба ми и дядо ми имат много стари и дебели готварски книги  и аз с огромен интерес започнах да чета всичко, което пише в тях  и започнах да опитвам. Имах изключителен страх от храната , но това е поправимо. И аз искам да кажа на  момичетата и момчетата в подобно състояние, че трябва да  пожелаят да живеят. Трябва да намерят смисъл да продължат и всеки, който има сила да живее, има стремежи и мечти, просто трябва да стисне зъби и да продължи напред.

–Какво друго правиш , когато не си в кухнята?

-Аз обичам да шофирам, да пътувам , да плувам и когато имам възможност го правя. Започнах да се занимавам с йога пилатес и винаги , когато имам време съм във залата.

–Явно здравословните неща са твоите ?

-Да стремя се към здравословен начин на живот , такъв какъвто го разбирам аз. Но по- скоро се стремя към един баланс, защото е важно човек да не изпада в крайности.

-Но голямата ти любов си остава кухнята и храната и нямаш гадже?

-Да,  нямам гадже, просто не е дошъл момента да се появи в живота ми.

–Кажи как се чувстваш в „Мастър шеф“

-Много добре се чувствам там, винаги когато готвя в „Мастър шеф” се чувствам целеустремена, мобилизирана , сбъдваща мечтата си.

–Членовете на журито как ти се струват ? Отстрани изглеждат доста строги.

-Те определено са изключително строги , много знаеще, много разбиращи и много ерудирани в тази сфера и много правилно оценяващи ни. Аз се отнасям с изключирелен респект към тях . Но са и много вдъхновяващи, защото виждайки пламъкът в очите им, когато заговорят за храна, когато опитват храна, това става само с виждане.

– Поли  Генова беше сред хората, които те подкрепяха, колко добре се познавате двете?

-Тя е най- близката ми приятелка, с нея се познаваме от първи клас , вече 21 години сме приятелки . Изключително много мой близък човек , много ме подкрепя.

-Предеполагам, че тя е била до теб през годините, в които си имала този проблем?

-Тя е от малкото хора, които знаеха , защото аз умело го прикривах .

-Сега след като си преодоляла страха от храната , какво обичаш да хапваш най- много?

-Най-много обичам да ям сладолед , бих яла постоянно и със всичко сладолед . обичам и риба , обичам всякакви супи , обичам да хапвам и плодове .

-А месо ?

-Месото не е моето ястие.

– Но пък вчера се справи бляскаво с пуйката.

-Обичам продукта, но не ми е адски вкусно.

–Ние ти стискаме палци  и ти пожелаваме да стигнеш далеч. На добър час!

-Много благодаря.