Славянка Планина

Атанас КИСЕЛОВ

Планината Славянка е малка, но инте­ресна, с разнообразна и рядка флора и фауна, с карстови форми и други красоти.

Намира се южно и почти перпендику­лярно на Пирин, северно от Черна гора (Гърция), североизточно от Сенгелава пла­нина (Гърция) и западно от малката по­гранична планина Стъргач. Простира се в посока североизток – югозапад, дълга е около 25 км и широка 15-20 км, като на места се стеснява до 3-4 км. Границата ни с Гърция я дели на две части – север­на и южна. По-голямата, северната, която е по-интересна, се намира в наша терито­рия.

Няколко предания обясняват произхода на първоначалното й име Али ботуш. Ед­но от тях е за хайдутина Илия – Али Страшникът, известен със своето юначество, с добрините, които правил на поро­бения български народ. Но турците го заловили и предали на Селим паша да го съди.

Пред Ризабеговия чифлик, около разпъ­натите шатри пашата събрал хората от близките села, за да чуят последната дума на хайдутина. Сред тъмните зелени гори се извисявал  гол  скалист връх.

– Виждаш   ли   безлистата  каменна   вършина – посочил с пръст Селим паша.

–  Виждам я – обърнал очи натам Али Страшникът.

–  Ако  ти,   Али,   можеш  да   стигнеш   до върха, и то с тия ботуши, пълни със смо­ла – бъди свободен!

Погледнал Илия ботушите с врялата, кипяща черна смола, бързо пъхнал крака­та си в тях и тръгнал.

„Не вървеше Али Страшникът с парещи­те ботуши, а с огромни скокове тичаше, ся­каш птица летеше по върлото нагоре. Стиг­на върха и с разбито сърце се строполи мъртъв.”

И до днес ония ливади, където Али Страшникът бил пъхнал нозете си в боту­шите с вряла смола, народът нарича Па­рил, а планината до скоро се наричаше Али ботуш.

Тя се отличава  от околните планини със своя външен вид. Централната, най-висока част е купеновидна. Главното й било има ес образна форма. От него напречно или косо се отделят много странични, но къси била. Склоновете на планината са стръм­ни, на места почти отвесни и прорязани от дълбоки долове. Те се издигат над подножието с около 1000-1200 м. По тях се на­блюдават стъпаловидни заравнености, сил­но изразени по западните и северните склонове. Най-високият й върхове е Го­цев връх (Голям Цари връх) – 2212 м.

Славянка е изградена от разнообразни скали. По-голяма част заемат мраморните, гнайси, кристали, амфиболови и слюдени шисти, гранитът е слабо застъпен и пр. Подножието на планината в по-голямата си част е покрито от третични и терциерни отложения, представени от варовито-глинести до глинено-варовити пясъци, пя­съчници и конгломерати. В мраморите има добре развити карстови форми – кари, понори, въртопи, пещери, пропасти, доло­ве и карстови извори. От въртопите най-интересни, наречени от местното население езера, са тези по западния склон на  Гоцев връх, по билото Въпа, над с. Голешово в местността Езерище и др.

Много пещери и дупки крият и отвесните стени на пропа­стта Хамбарето. В гръцката част на пла­нината се намират най-големите пещери Капе, Мариновица и др.

Полезните изкопаеми на Славянка, макар и не напълно проучени, се очертават като значителни. Те са предимно от железни и цинкови руди. До преди няколко години южно от с. Парил в местността Божкова курия и Милковото, намиращите се там железорудни находища бяха експлоатирани. Още през XVII, XVIII и началото на XIX в. по долините на реките Буровица, Петров­ска, Голешовска, Леховска и др. е бил раз­вит железодобивът. Свидетелствуват запа­зените останки – купища от сгурия, пар­чета от гърлата на духалата, зидове и др.

По високите части па планината падна­лата валежна вода се губи в мраморните пукнатини и понори и образува подземни реки. По дъното на пещерата Мариновица (Гърция) например минава подземна ре­ка; на Петровския карстов извор, Шапатек, Дели крава (Гърция) и на др. водата излиза от хоризонтален отвор, приличащ на малък тунел. Карстовите извори в под­ножието на Славянка дават началото па Петровската, Леховска, Дели крава, Саингеловата и други реки.

Славянка се отличава от останалите кар­стови местности с буйната и разнообразна тревна и дървесна растителност, която е интересна в научно отношение. Това се дължи на близостта й до Бяло море. В най-ниските склонове под влияние на средиземноморския климат виреят кестенови дървета. Срещат се парнарът, смокиновият храст, зелениката, чинарът и яворът. В подножието й преобладават храсти от дъб габър, леска и др.