Славянка Планина
-
- март 16, 2015
Атанас КИСЕЛОВ
Планината Славянка е малка, но интересна, с разнообразна и рядка флора и фауна, с карстови форми и други красоти.
Намира се южно и почти перпендикулярно на Пирин, северно от Черна гора (Гърция), североизточно от Сенгелава планина (Гърция) и западно от малката погранична планина Стъргач. Простира се в посока североизток – югозапад, дълга е около 25 км и широка 15-20 км, като на места се стеснява до 3-4 км. Границата ни с Гърция я дели на две части – северна и южна. По-голямата, северната, която е по-интересна, се намира в наша територия.
Няколко предания обясняват произхода на първоначалното й име Али ботуш. Едно от тях е за хайдутина Илия – Али Страшникът, известен със своето юначество, с добрините, които правил на поробения български народ. Но турците го заловили и предали на Селим паша да го съди.
Пред Ризабеговия чифлик, около разпънатите шатри пашата събрал хората от близките села, за да чуят последната дума на хайдутина. Сред тъмните зелени гори се извисявал гол скалист връх.
– Виждаш ли безлистата каменна вършина – посочил с пръст Селим паша.
– Виждам я – обърнал очи натам Али Страшникът.
– Ако ти, Али, можеш да стигнеш до върха, и то с тия ботуши, пълни със смола – бъди свободен!
Погледнал Илия ботушите с врялата, кипяща черна смола, бързо пъхнал краката си в тях и тръгнал.
„Не вървеше Али Страшникът с парещите ботуши, а с огромни скокове тичаше, сякаш птица летеше по върлото нагоре. Стигна върха и с разбито сърце се строполи мъртъв.”
И до днес ония ливади, където Али Страшникът бил пъхнал нозете си в ботушите с вряла смола, народът нарича Парил, а планината до скоро се наричаше Али ботуш.
Тя се отличава от околните планини със своя външен вид. Централната, най-висока част е купеновидна. Главното й било има ес образна форма. От него напречно или косо се отделят много странични, но къси била. Склоновете на планината са стръмни, на места почти отвесни и прорязани от дълбоки долове. Те се издигат над подножието с около 1000-1200 м. По тях се наблюдават стъпаловидни заравнености, силно изразени по западните и северните склонове. Най-високият й върхове е Гоцев връх (Голям Цари връх) – 2212 м.
Славянка е изградена от разнообразни скали. По-голяма част заемат мраморните, гнайси, кристали, амфиболови и слюдени шисти, гранитът е слабо застъпен и пр. Подножието на планината в по-голямата си част е покрито от третични и терциерни отложения, представени от варовито-глинести до глинено-варовити пясъци, пясъчници и конгломерати. В мраморите има добре развити карстови форми – кари, понори, въртопи, пещери, пропасти, долове и карстови извори. От въртопите най-интересни, наречени от местното население езера, са тези по западния склон на Гоцев връх, по билото Въпа, над с. Голешово в местността Езерище и др.
Много пещери и дупки крият и отвесните стени на пропастта Хамбарето. В гръцката част на планината се намират най-големите пещери Капе, Мариновица и др.
Полезните изкопаеми на Славянка, макар и не напълно проучени, се очертават като значителни. Те са предимно от железни и цинкови руди. До преди няколко години южно от с. Парил в местността Божкова курия и Милковото, намиращите се там железорудни находища бяха експлоатирани. Още през XVII, XVIII и началото на XIX в. по долините на реките Буровица, Петровска, Голешовска, Леховска и др. е бил развит железодобивът. Свидетелствуват запазените останки – купища от сгурия, парчета от гърлата на духалата, зидове и др.
По високите части па планината падналата валежна вода се губи в мраморните пукнатини и понори и образува подземни реки. По дъното на пещерата Мариновица (Гърция) например минава подземна река; на Петровския карстов извор, Шапатек, Дели крава (Гърция) и на др. водата излиза от хоризонтален отвор, приличащ на малък тунел. Карстовите извори в подножието на Славянка дават началото па Петровската, Леховска, Дели крава, Саингеловата и други реки.
Славянка се отличава от останалите карстови местности с буйната и разнообразна тревна и дървесна растителност, която е интересна в научно отношение. Това се дължи на близостта й до Бяло море. В най-ниските склонове под влияние на средиземноморския климат виреят кестенови дървета. Срещат се парнарът, смокиновият храст, зелениката, чинарът и яворът. В подножието й преобладават храсти от дъб габър, леска и др.
Be the first to leave a review.
