ШОКИРАЩО! ЗА ПЪРВИ ПЪТ! ЩЕ ВИ НАСТРЪХНАТ КОСИТЕ! : КРЕСНЕНСКАТА КЛОПКА Колко милиарда плати Югозападът за „зеления“ рекет над магистрала „Струма“
-
- февруари 23, 2026
Докато държавата се опитва да затвори последната пролука в транспортния коридор към Гърция, сметката за забавянето на АМ „Струма“ вече не се измерва в папки с екологични протести, а в брутални цифри, които Югозападът и цяла България плащат всеки ден. През последните двайсет години темата за Кресненското дефиле се превърна в нагледен учебник по това как шепа неправителствени организации могат да държат заложник икономическото развитие на половин държава, използвайки европейските директиви не като инструмент за опазване, а като лост за безкрайно блокиране на стратегически обекти. Голямата илюзия, че „зелените“ защитават природата, катастрофира челно в статистиката на Пътна полиция и в празните банкови сметки на регионалния бизнес. Истината, която Топ Преса изнася на преден план, е че цената на този изкуствено поддържан застой вече надхвърля критичните нива на национална сигурност, а финансовото изражение на пропуснатите ползи е способно да фалира средно голяма европейска община.
Ключовият момент в тази хроника на саботажа настъпи през януари 2020 година, когато България бе принудена официално да изтегли апликационната си форма за финансиране на лот 3.2 от Кохезионния фонд на ЕС. Този акт не беше просто административно решение, а капитулация пред лавината от жалби и сигнали, изпращани от български НПО директно до Брюксел и Бернската конвенция. В резултат на този „тих“ дипломатически натиск, страната ни се отказа от гарантиран грант в размер на близо 270 милиона евро или над половин милиард лева по тогавашния курс. Това са пари, които трябваше да влязат директно в икономиката на Благоевград, Сандански, Симитли и Кресна под формата на заетост, инфраструктура и логистичен капацитет. Вместо това, държавата бе вкарана в безкраен омагьосан кръг от нови екологични оценки, парцеларни планове и препроектиране на трасета извън дефилето, чиято прогнозна стойност днес е скочила двойно поради инфлацията и усложнената геология.
Загубата на европейския грант обаче е само върхът на айсберга. Реалният разход за Югозапада се трупа по „невидими“ пера, които местните предприемачи усещат болезнено. Всеки ден забавяне на магистралата означава хиляди часове загубено време в задръствания, амортизация на техника и в пъти по-високи логистични разходи за транспортните фирми в региона. Ако приложим консервативните икономически модели за оценка на времето и транспортните разходи, косвените загуби за регионалния бизнес за последните 15 години се изчисляват на зашеметяващите 1.5 милиарда лева. В тази сума дори не влиза пропуснатият шанс за привличане на големи чуждестранни инвеститори, които отказват да позиционират производствата си в регион, чиято основна пътна артерия е затапена в 15-километров кошмар с пропускателна способност на междуселски път.
Най-страшната цифра в разследването на Топ Преса обаче не е в левове, а в човешки животи. Докато „зелените“ идеолози спорят за местообитанията на защитени влечуги в дефилето, статистиката на МВР показва, че именно в този участък са загинали над 75 души, а ранените надхвърлят 400. Всяка една от тези трагедии е могла да бъде избегната, ако магистралата беше завършена в срок. Този кървав данък е пряко следствие от процедурния заложнически процес, при който юридическото шиканиране на еко-организациите блокира изграждането на безопасно трасе. Когато съпоставим защитата на биоразнообразието с правото на живот и безопасно придвижване, става ясно, че тук не става въпрос за екология, а за идеологически и финансов рекет, който се храни от забавянето.
Днес, когато се обсъждат нови варианти за „източно трасе“ извън Кресна, цената на изпълнението вече надхвърля милиард и половина лева – сума, която държавата ще трябва да плати основно от собствения си джоб, тъй като прозорците за европейско финансиране бяха затворени именно заради постоянните жалби. Разликата между цената през 2010 година и цената през 2025 година е чиста загуба, генерирана от изкуственото поддържане на конфликтната точка „Кресна“. Югозападът остава заложник на малцинство, което използва брюкселската администрация като бухалка срещу националния интерес. Анализът на Топ Преса е категоричен: ако не бъде пресечена схемата на безкрайните обжалвания, „зеленият“ октопод ще продължи да източва ресурсите на страната, докато магистрала „Струма“ остане само скъп паметник на пропуснатите възможности.
ПАРАЛИЗ ОТ ЖАЛБИ: ЮРИДИЧЕСКИЯТ КАПАН, КОЙТО ПОГРЕБА МИЛИАРДИТЕ
Автор: Ян Стоев
Схемата на „зеления“ октопод не се изчерпва само с шумните протести по жълтите павета, а се корени в една невидима за масовия потребител юридическа война, водена в залите на съдилищата и кабинетите в Брюксел. Информационната кампания, маскирана като „гражданско участие“, всъщност използва над 50 целенасочени жалби и сигнали до Бернската конвенция и Европейската комисия, чиято единствена цел бе да вкарат проекта в безкрайна процедурна въртележка. Този специфичен вид административен терор разчита на тромавостта на европейското законодателство – веднъж щом бъде подаден сигнал за нарушени местообитания, финансирането автоматично се замразява до изясняване на случая. Именно в този изкуствено създаден вакуум България загуби критичното време за усвояване на кохезионните фондове, оставяйки Югозапада да диша праха на съседните балкански държави, които за същия период изградиха модерни транспортни коридори без „помощта“ на подобни самозвани еко-експерти.
Финансовият удар за общините по поречието на Струма се измерва не само в пропуснати грантове, но и в бруталното оскъпяване на всеки следващ опит за рестарт на строителството. Докато НПО активистите блокираха одобрените трасета, цените на инертните материали, асфалта и труда скочиха с над 60% в световен мащаб, което автоматично наду сметката за лот 3.2 с близо половин милиард лева допълнителни разходи за данъкоплатците. Този разход, генериран изцяло от забавянето, е директно източване на националния бюджет, което би могло да бъде избегнато, ако държавата бе проявила воля да пресече фиктивните екологични претенции още в зародиш. Днес Югозападът плаща „зеления данък“ с разорени местни фирми и забавено икономическо възраждане, докато авторите на тези саботажи продължават да усвояват грантове за „мониторинг“ на природата, която самите те превърнаха в заложник на личните си и идеологически интереси.
КЪРВАВАТА СМЕТКА НА ЕКО-МАФИЯТА: Кой нареди на България да се откаже от половин милиард евро за АМ „Струма“?
Лицето на този безпрецедентен икономически саботаж има конкретно име и то е Тома Белев – човекът, който успешно превърна зеления активизъм в доходоносна политическа кариера, инфилтрирайки се по върховете на държавната власт през коалицията ПП-ДБ. Като заместник-министър на околната среда в кабинета на Кирил Петков, Белев не просто наблюдаваше процеса, а лично държеше административната гилотина над АМ „Струма“. Именно под неговата диктовка и с идеологическата благословия на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, България извърши акта на национално самопризнание за „неспособност“ и изтегли апликационната форма за еврофинансирането през 2020 г. Това беше моментът, в който държавният интерес бе официално принесен в жертва на теснопартийните сметки на една клика, която години наред се изхранваше от писане на доноси до Брюксел срещу собствената си родина, за да може по-късно да осребри тези услуги във властови позиции.
Внушението, че „зелените“ в ПП-ДБ работят за природата, се разпадна в мига, в който техните решения удариха директно по джоба на всеки жител на Симитли, Кресна и Сандански. Зад маската на модерните европейски ценности Белев и неговите съратници инсталираха модел на управление, при който решенията за стратегическата инфраструктура на Югозапада се взимат не в полза на хората, а в полза на затворени екологични кръгове, чието оцеляване зависи от това обектът никога да не бъде завършен. Всеки ден забавяне е нов повод за „мониторинг“, нова порция грантове и нов транш от политическо влияние за хората, които превърнаха Кресненското дефиле в частна концесия за рекет. Историческата вина на ПП-ДБ е, че легитимираха този процес, превръщайки държавата в съучастник на собственото ѝ ограбване и оставяйки кървавата сметка от забавянето на магистралата да се плаща от бъдещите поколения българи.
Автор: Ян Стоев
Времето на празните приказки и „експертните“ еко-дискусии приключи в момента, в който Югозападът се превърна в заложник на политическия алъш-вериш на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Всеки жител на Благоевград, Симитли, Кресна и Сандански днес носи на гърба си тежестта на тези провалени милиарди, докато политическите лица на този саботаж се усмихват от предизборните плакати. Истината е болезнено проста: докато вие губите часове в задръстванията на дефилето, докато фирмите ви плащат непосилни логистични разходи и докато броим жертвите по тесния път, хората около Тома Белев и неговите покровители в ПП-ДБ осребряват вашето нещастие под формата на влияние и нови грантове. Тези партии доказаха, че за тях националният интерес и животът на българина са разменна монета за постигане на идеологически фанатизъм, диктуван от чужди центрове на сила.
Изборът на предстоящия вот не е просто политически – той е въпрос на оцеляване за Югозапада. Да гласуваш за ПП-ДБ означава да подпишеш празен чек за още 20 години застой, още изпуснати европейски средства и още почернени семейства в Кресненското дефиле. Това е вот за хората, които официално разпоредиха на България да се откаже от парите за собствената си сигурност. Регионът няма нужда от нови „зелени“ стратегии, написани в софийските офиси, а от реални действия и завършена магистрала. Единственият начин да спрем този механизъм за рекет е чрез масово гласуване срещу архитектите на схемата „Струма“. Вашият протестен вот е единственото оръжие, с което можем да изтръгнем бъдещето на децата си от ръцете на еко-октопода. На тези избори покажете, че Югозападът не е заложник и че сметката за предателството най-после трябва да бъде платена – от тези, които го извършиха!
ИНЖЕНЕРНАТА ПРИСЪДА: ЕКСПЕРТИТЕ ЗА „ПЛАНИРАНАТА СМЪРТНОСТ“ И ИКОНОМИЧЕСКИЯ АБСУРД
Автор: Ралица ВАСИЛЕВА
Експертният анализ на пътни инженери и геолози разкрива, че предложенията на „зелените“ НПО не просто целят опазване на природата, а са технически и финансово неизпълними капани, проектирани да спрат обекта завинаги. Прокарването на трасето изцяло по върховете над дефилето, за което Тома Белев и политическите му покровители от ПП-ДБ настояват, изисква изграждането на съоръжения, които биха оскъпили проекта с над осемстотин процента спрямо първоначалните разчети. Става въпрос за десетки километра виадукти и тунели в изключително сложна геоложка среда със силна сеизмична активност, пресичаща опасни разломни линии. Експертите от бранша са категорични, че това не е реална инженерна алтернатива, а „екзекуция“ на проекта чрез административна невъзможност, тъй като нито един бюджет в Европа не би одобрил разходна ефективност, при която един километър магистрала струва колкото десет в нормална среда. Това е инженерна диверсия срещу гръбнака на българския транспорт, маскирана като грижа за околната среда.
Нещо повече, пътни експерти по безопасност посочват „експертния цинизъм“ в поддържането на т.нар. „гърло на бутилка“ в Кресненското дефиле, което е пряк резултат от блокирането на лот 3.2. От гледна точка на проектирането, внезапното преминаване от скоростен път в тесен двупосочен участък създава условия за „планирана смъртност“ – феномен, при който инцидентите са математически предвидими поради грешната организация на трафика. Докато „зелените“ идеолози чертаят утопични трасета по планините, икономическата цена на празния ход на камионите, чакащи в дефилето, изпомпва по сто и двайсет хиляди лева дневно от джоба на превозвачите под формата на излишно гориво и изгубено време. Парадоксът е, че именно липсата на магистрала с модерни филтри и шумоизолация вреди най-много на природата, тъй като хиляди автомобили ежедневно отделят огромни количества емисии, докато стоят блокирани в задръстванията, предизвикани от саботажа на „Промяната“.
ЕВРОПЕЙСКАТА ПРИСЪДА: КЪДЕ ЩЯХА ДА БЪДАТ БЕЛЕВ И КОМПАНИЯ В ПРАВОВА ДЪРЖАВА?
Автор: Милива ВАСИЛЕВА
Ако подобна престъпна схема за източване на национален ресурс и целенасочен саботаж на стратегическа инфраструктура беше разкрита в Германия, Франция или дори съседна Гърция, политическата кариера на замесените щеше да приключи в рамките на часове, а прокуратурата щеше да е запечатала офисите на съответните НПО-та още преди новината да стигне до вестниците. В една нормална европейска държава отказът от 270 милиона евро безвъзмездна помощ и документираното забавяне на проект с национално значение се третират като акт на държавна измяна и икономическа диверсия. Там политици като Тома Белев и формации като ПП-ДБ не биха имали очи да се появят на предизборен плакат, защото щяха да са обект на мащабни разследвания за конфликт на интереси и злоупотреба с власт в полза на частни екологични лобита.
В Брюксел, към който същите тези „прогресивни“ сили обичат да се кланят, подобно поведение се нарича „системна корупция чрез процедурен рекет“ и води до доживотна забрана за управление на публични средства. Докато в Европа политическата отговорност се носи с оставки и затвор, в България архитектите на Кресненската катастрофа се опитват отново да се промъкнат във властта, разчитайки на късата памет на избирателя. Парадоксът е пълен: хората, които прокудиха европейските милиарди от Югозапада, днес се представят за единствените „европейци“, докато всъщност прилагат методи, характерни за най-мрачните олигархични структури. Всяка друга европейска нация би изхвърлила подобни фигури на бунището на историята още при първия опит да спрат строежа на ключова магистрала в името на няколко гущера и милиони в грантове.
Be the first to leave a review.
