Д-р Едуард Дженър – спасителят на милиони хора
-
- февруари 21, 2026
Разработва метода за ваксиниране против едра шарка
От смъртоносната вариола до първата ваксина в историята – историята на откритието, спасило милиони животи.
Едрата шарка била толкова прилепчива, че голяма част от хората в Европа, Северна Америка, Индия, Китай и много други краища на света страдали от нея. И била толкова устойчива, че поне 20 на сто от заразените умирали. От оцелелите 15% оставали обезобразени от страшни белези. Днес, когато благодарение на д-р Дженър тази болест е заличена от лицето на земята, не бива да забравяме колко страшни поражения е нанасяла тя в миналите векове.
Години наред са правени опити да се намери сигурно предпазно средство. Отдавна се знаело, че веднъж заразен и оцелял, човек вече е имунизиран и не може да се разболее втори път. В Ориента този жизнен опит води до практиката здрави хора да се заразяват нарочно от някой болен с надеждата, че по този начин ще прекарат болестта в лека форма и когато оздравеят, вече ще са защитени
. Тази практика е въведена в Англия в началото на XVIII век от лейди Мери Уъртли Монтагю и се превърнала в обичаен прийом за превенция. Тя приложила най-напред върху себе си този странен метод и след това направила същото и с много други пациенти. Заедно със съпруга си две години по-рано пътувала до Константинопол, където наблюдава как процедират местните доктори. В Англия уверено действа като лекарите от източната страна и така подпомага изграждането на имунитет срещу вариолата.
Но тази примитивна предпазна мярка невинаги била сполучлива често болестта преминава не леко, а много тежко и оставяла дълбоки белези. Заради огромния брой хора, които умират от болестта, осезаемо се наложила нуждата от по-съвършен начин за предпазване. Едуард Дженър е роден през 1749 г. в градчето Бъркли, южната част на средна Англия. Когато е на 8 години, е ваксиниран срещу едра шарка чрез вариолация – процес, наречен на вируса, който причинява едрата шарка, вариолата, и това има положителен ефект върху общото му здраве. На 13 години постъпва като чирак при местен хирург и е негов асистент в продължение на седем години и така натрупва по-голямата част от опита, необходим му за по-нататъшната му работа като лекар. По-късно изучава анатомия и работи в болница.
През 1792 г. получава докторска степен по медицина в университета „Сейнт Андрю“, за приноса му в разбирането на ангина пекторис – сърдечно заболяване, при което коронарните артерии не могат да изпълняват функциите си. Като утвърден семеен лекар и хирург практикува в специално обособени помещения в Бъркли. И така случайно д-р Дженър научава от селяните в своя район, че хората, заразени от кравешка сипаница – безопасна болест по говедата, която се предава и на човека, никога не прихващат едра шарка.
Самата кравешка сипаница не е опасна и за хората, въпреки че симптомите й донякъде приличат на едрата шарка но в много лека форма. Лекарят си дава сметка, че ако наблюденията на селяните са верни, заразяването с кравешка сипаница ще се окаже безопасен начин за имунизация против едра шарка. Разболявали се предимно жените, които доят кравите, но рядко си миели ръцете след това. Те прекарвали леко кравешката шарка, но никога не прихващали опасната вариола.
След като наблюдавал стотици такива случаи, Дженър открива връзка между двете шарки и се замисля, че човекът трябва да бъде предпазен от тежката болест чрез умишлено заразяване с по-леката.
Това е първата идея за превенция и за създаването на ваксина. Проучва много внимателно въпроса и през следващата година вече е убеден, че изводите му на база ситуацията сред селяните са точни. И решава да ги провери на практика.
През май 1796 г. Дженър ваксинира Джеймс Фипс, осемгодишния син на неговия градинар, с вещество от гнойно мехурче, резултат от зараза с кравешка сипаница, взета от ръката на краварка. Така след време кравата на име Блосъм, от която доячката хваща безобидната за хората болест „кравешка шарка”, става едно от най-известните животни в света на медицината, а Фипс – първият документално ваксиниран пациент. Момчето развило кравешка сипаница, но скоро се оправило
След няколко седмици той го заразил и с вариола. И се надявал детето да не се разболее. Така и станало – въпреки че било излагано на директни контакти с тежко болни от едра шарка, то останало напълно здраво. След допълнителни изследвания Дженър изложил резултатите си в малка книжка – „Изследване върху причините за кравешката сипаница и ефектът от нея“, която издал самостоятелно. Тъкмо тази книжка е причина за бързото възприемане на ваксинацията.
Наполеон, който по това време е във война с Великобритания, ваксинира всичките си войници и награждава Дженър с медал, като дори освобождава двама английски военнопленници и казва, че не може да откаже нищо на един от най-великите благодетели на човечеството. На практика първата ваксина в света е именно тази, която д-р Дженър измисля, и оттогава е възприето и наименованието й, което идва от латинската дума vacca – крава. Ръкописният текст, описващ първата ваксинация, до днес се съхранява в Кралския колеж на хирурзите в Лондон.
Първоначално обаче Кралското научно общество отхвърля експеримента му защото „звучи невероятно” и „противоречи на установеното знание”. Той обаче продължава да проверява резултата от своята ваксина, прилага я и върху 11-месечния си син и за пореден път очакванията му се потвърждават – внесеният в човешкия организъм материал от кравешка шарка предпазва от вариола. По-късно Дженър пише още пет статии за ваксинирането и години наред отделя много време, за да разгласи своя метод и да наложи внедряването му.
Ваксинирането се разпространява бързо в Англия и скоро става задължително за служещите в армията и флота. А после се приема като превенция почти в целия свят. Дженър с готовност споделя и популяризира своя опит и не иска да трупа печалби от откритието си. Но през 1802 г. британският парламент за благодарност го удостоява с награда от 10 000 лири стерлинги и след няколко години му отпуска още 20 000. Той става световноизвестен и е отрупван с почести и медали. Остава в историята на медицинската наука като лекаря, изследователя, който допринася много за опазване на здравето на човечеството.
| ♦ Вариолата в България е ликвидирана през 1928 г., като с това страната се нарежда сред една от първите в световен мащаб, справили се с изкореняването на заболяването. Първите писмени сведения за болестта по нашите земи е от времето на Римската империя – документираната епидемия от едра шарка в Стара планина е наречена Епидемия на Киприян и се отнася към III в. А основната причина за ликвидирането на вариолата у нас се дължи на факта, че още през 1882 г. започва прилагането на противошаркова ваксина. Тя се произвежда в новооткрития институт „Оспеный телятник“ под ръководството на д-р Борис Окс. През 1903 г. в сила влиза Законът за опазване на общественото здраве и ваксинацията против вариола в страната придобива задължителен характер. В света последните случаи на заболяването са регистрирани през 1977 г. А през 1980 г. Световната здравна организация обявява, че в природната среда вирусът вече не съществува, това е пълна победа над едрата шарка и най-голямото постижение изобщо в историята на СЗО. |
Денис МАРТИНОВ
zdrave.to
Be the first to leave a review.
