АРХЕОЛОГИЧЕСКА БОМБА ДРАМА САМО В ТОП ПРЕСА : Гробът край Амфиполис не е на Александър, а на последния велик македонски цар?
-
- февруари 20, 2026
ГРОБЪТ НА ФИЛИП V КРАЙ АМФИПОЛИС – НОВАТА АРХЕОЛОГИЧЕСКА БОМБА, КОЯТО РАЗТЪРСИ БАЛКАНИТЕ
Нова и изключително дръзка археологическа теория буквално взриви спокойствието в Северна Гърция и изправи на нокти научната общност. По време на публична лекция в град Драма, археологът Коста Триантафилидис хвърли истинска „ръкавица“ към досегашните авторитети, заявявайки, че прочутата Тумба Каста край Амфиполис – един от най-мистериозните паметници на античността – може да принадлежи не на приближен на Александър Велики, а на самия цар Филип V Македонски. Това твърдение не е просто поредната хипотеза; то е археологически трус, който заплашва да прати в историята десетки академични публикации и да наложи пълно пренаписване на хронологията на Древна Македония.
До този момент официалната версия, поддържана от екипа на Катерина Перистери, поставяше монументалния комплекс в златната епоха на IV век пр.Хр., свързвайки го с фигури като Хефестион, Роксана или Касандър. Тезата на Триантафилидис обаче мести стрелките на часовника с близо 150 години напред – към 179 г. пр.Хр., когато умира Филип V. Тази времева бездна от век и половина изисква тотална ревизия на всичко, което знаем за стиловата датировка, архитектурните похвати и политическия контекст на обекта. Ако археологът е прав, то целият комплекс не е плод на триумфа на Александър, а на един последен, грандиозен опит на македонската монархия да демонстрира мощ точно преди окончателното си падане под ударите на Рим.
Аргументите на Триантафилидис са колкото логични, толкова и провокативни. Той поставя акцент върху необичайната ориентация на паметника и неговата уникална архитектурна концепция, която според него не съответства на типичните македонски гробници от времето на Александър. Според него мащабът на насипа и огромният мраморен периметър са по-скоро политическа декларация, характерна за по-късните елинистически владетели. Още по-сензационно е твърдението му, че Тумбата Каста първоначално не е била гробница, а мащабно религиозно съоръжение, свързано с култови практики и символизъм, което едва по-късно е било адаптирано за царско погребение. Фактът, че Филип V умира именно в Амфиполис, се явява ключовият исторически детайл, който според изследователя свързва всички части на пъзела.
Тук обаче идва и най-тънкият момент в цялата история. Тезата на археолога е представена като „нов прочит“ на вече известни данни, а не като резултат от нови разкопки или откриване на нови артефакти. Това е чиста интелектуална интерпретация върху материал, който вече е на масата. Именно тук е слабото място на сензацията – в гробницата са открити останки на общо петима души, което прави всяка еднолична идентификация изключително трудна и спекулативна. До ден днешен липсва официално публикувано ДНК изследване, което да направи връзка с династията на Антигонидите, както и категоричен надпис, който да назове владетеля по име. Липсата на материален пробив оставя вратата широко отворена както за гениални прозрения, така и за исторически спекулации.
Не можем да пренебрегнем и факта, че археологията на Балканите рядко е само наука – тя често е мощен инструмент за изграждане на национални наративи. Появата на подобни твърдения години след приключването на големите разкопки винаги буди въпроси. Дали това е искрен опит да се разчете един „непрочетен“ пласт от историята на региона, или е опит за връщане на медийното внимание към Амфиполис? Когато става дума за Македония, границата между факта и хипотезата е тънка като острие на бръснач.
В крайна сметка, силата на тази новина не е в това, което е намерено под земята, а в начина, по който пренарежда представите ни за миналото. Тумбата Каста отново е в центъра на вниманието, напомняйки ни, че историята никога не е окончателно написана. Дали Филип V наистина почива в този колосален монумент, или това е поредният археологически мираж, тепърва ще се решава в научните аули. Но едно е ясно – когато в Гърция заговорят за македонски царе, целият свят слуша, а съседите на Балканите започват да четат между редовете. Ситуацията остава нажежена, а истината за Амфиполис – все така заровена под тонове пясък и хиляди години несигурност.
Особено внимание в тезата си Триантафилидис обръща на монументалния лъв от Амфиполис, който според него е бил органична част от върха на могилата. Археологът оспорва традиционното схващане, че лъвът е символ на военачалника Лаомедон, и вместо това го интерпретира като символ на царското достойнство на Филип V. Според него именно мащабът на лъва и специфичната му изработка кореспондират с епохата на късния елинизъм, когато македонските царе се опитват да вдъхнат нов живот на старите символи на мощта. Тази архитектурна адаптация, при която един по-стар култов обект е бил преустроен и „облечен“ в мраморен периметър с дължина от близо 500 метра, според изследователя е категорично доказателство за държавна инвестиция от мащаба на Филип V, а не за погребение на частно лице или военачалник от времето на Александър.
В същото време не бива да се пренебрегва критичният факт, че в момента тезата на Триантафилидис съществува единствено в сферата на публичното говорене и не е преминала през „ситото“ на официална публикация в престижно международно научно списание. Това е фундаментален детайл, тъй като в археологията една интерпретация става факт едва след като бъде рецензирана от независими експерти. Липсата на нов материален пробив или надпис с името на владетеля означава, че на този етап „бомбата от Драма“ е по-скоро интелектуално предизвикателство към установения консенсус. Докато не бъдат представени категорични резултати от ДНК анализите на петимата души, открити в гробната камера, фигурата на Филип V ще остане само една интригуваща хипотеза, която обаче успешно разклати основите на гръцката археологическа доктрина.
Be the first to leave a review.
