ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА ПО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ: РЕКА МЕСТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ОТКРИТА КАНАЛИЗАЦИЯ ПОД БЛАГОСЛОВИЯТА НА ДЪРЖАВАТА
-
- февруари 20, 2026
Години наред темата за чистотата на река Места е обвита в административна мъгла, прорязвана единствено от епизодични сигнали за умряла риба или странни оцветявания на водите. Днес Топ Преса вади на бял свят истината, подкрепена от официални документи, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Данните, предоставени от РИОСВ – Благоевград, рисуват картина, която е по-близо до средновековен санитарен хаос, отколкото до европейска екологична политика през 2026 година. В басейна на река Места и нейните притоци функционират общо 45 обекта, които формират отпадъчни води, но стряскащият парадокс е в самото сърце на статистиката: от 31 канализационни системи на населени места, едва три притежават работещи пречиствателни станции. Това означава, че 28 селища, включително големи агломерации като град Гоце Делчев, изхвърлят битово-фекалните си води в реката в суров вид, без каквато и да е филтрация.
Документите, с които Топ Преса разполага, потвърждават, че само Банско, Разлог и малката агломерация около село Горно Краище разполагат с пречиствателни съоръжения (ПСОВ). Всичко останало по поречието – от промишлени предприятия до хиляди домакинства – разчита на „благосклонността“ на природата да абсорбира токсичния коктейл от фосфор, азот и неразтворени вещества. Още по-скандален е фактът, че за град Гоце Делчев, който е обект с над 10 000 еквивалентни жители, все още липсва изградена ПСОВ, което е директно нарушение на европейските директиви за пречистване на градските отпадъчни води. Държавата, в лицето на екоинспекцията, признава, че контролът се свежда до планови проверки веднъж или два пъти годишно, които по-скоро констатират смъртта на реката, отколкото да я предотвратят.
За да илюстрираме мащаба на административното безсилие, подготвихме следната справка за контролната дейност в региона:
Анализът на тези цифри е безпощаден. За период от пет години държавата е успяла да санкционира замърсителите с общо 17 850 лева. Това е сума, която много от производствените обекти в региона реализират като оборот за броени часове. Смехотворният размер на санкциите на практика легитимира замърсяването – за бизнеса и общините е по-евтино да плащат символични глоби, отколкото да инвестират милиони в пречиствателни технологии. Топ Преса обръща внимание, че докато РИОСВ прехвърля топката към Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ по отношение на разрешителните за заустване, реалният ефект от този размит суверенитет е нулев. В документите черно на бяло е записано, че се установяват системни отклонения от нормите, но мерките се ограничават до „предписания“, които често остават само на хартия.
Проблемът се задълбочава и от присъствието на два регионални депа за неопасни отпадъци – в Разлог и Гоце Делчев. Макар те да оперират с комплексни разрешителни, рискът от инфилтрация на вредни вещества в подпочвените води остава постоянен фонов шум, на който никой не обръща внимание, докато не се стигне до поредната екологична криза. Междувременно, официалните справки за емисионното състояние на водите често остават скрити зад сложна терминология и труднодостъпни публични регистри, докато гражданите на Неврокопския край продължават да живеят с илюзията, че Места е „чиста планинска река“.
Отвъд битовата канализация, документите, предоставени на Топ Преса, разкриват и мащаба на индустриалния натиск върху басейна на Места. Под прекия надзор на РИОСВ – Благоевград попадат 12 производствени и спортни обекта, чиято дейност е критична за екологичния баланс. Списъкът включва стратегически предприятия като „Хеттрик“ ЕООД, „Пирин-Текс Продукшън“ ЕООД и „Синтезия“ ООД, както и мащабни спортни комплекси в района на Банско. Въпреки че тези обекти са подложени на периодичен мониторинг, инспекцията признава, че нарушенията не са изключение. Констатираните случаи на заустване на отпадъчни води с параметри извън индивидуалните емисионни ограничения, както и неспазването на крайните срокове за достигане на нормите, заложени в плановете за собствен мониторинг, сочат за системен дефицит в технологичната дисциплина. Оказва се, че административната тежест на контрола често се изчерпва с формалното отчитане на отклоненията, докато реалното пречистване остава на заден план пред производствените графици.
Още по-смущаващ е фактът, че държавата е абдикирала от пряката отговорност за прозрачност, препращайки гражданите към лабиринт от онлайн платформи и разпокъсани регистри. В решението си директорът на РИОСВ насочва разследването на Топ Преса към Геоинформационната система за управление на водите и бюлетините на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), където данните често са представени по начин, недостъпен за неспециалисти. Тази стратегия на „информационно размиване“ позволява на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ да остане в сянка по отношение на издаването на разрешителни за заустване, докато на терен резултатът е видим – влошено екологично състояние на водните тела. Липсата на единен, ясен и публичен регистър, който да показва в реално време кой, кога и колко замърсява река Места, е най-сигурният индикатор, че институционалният комфорт се поставя пред правото на обществото да диша и живее в чиста среда.
Журналистическото разследване на Топ Преса ще продължи с изискване на информация от общините: къде са потънали средствата, предназначени за „водния цикъл“, и защо десетилетия след началото на прехода, основни инфраструктурни обекти като пречиствателните станции остават мираж. Дотогава река Места ще продължи да бъде некролог на българската екологична съвест, а институциите ще продължат да отчитат дейност чрез съставяне на актове, чиято стойност едва покрива разходите за гориво на инспекторите, отишли на проверка. Времето за евфемизми свърши – данните на РИОСВ са доказателство за организирано държавно безхайство, което застрашава здравето на цял един регион.
На фона на тези скандални разкрития, Топ Преса официално се обръща към новоизбрания Министерски съвет и лично към Прокуратурата на Република България: предоставените от РИОСВ – Благоевград документи не са просто суха статистика, те са самопризнание за дългогодишно държавно престъпление чрез бездействие. Настояваме за незабавна ревизия на всички отпуснати средства за водни цикли в региона на Гоце Делчев и Гърмен, както и за проверка на длъжностните лица, допуснали 28 населени места да функционират като средновековни помийни ями в 21-ви век. Необходима е прокурорска намеса, която да изясни защо символичните глоби от по хиляда лева са се превърнали в индулгенция за екологичен геноцид над река Места, докато здравето на хиляди граждани е заложено на карта заради административен комфорт. Времето на чиновническите „предписания“ изтече – обществото очаква от изпълнителната власт реални инвестиции в пречиствателни съоръжения, а от държавното обвинение – повдигане на отговорност за системното унищожаване на националния воден ресурс. Река Места не е частна канализация на бизнеса и общините, а Топ Преса ще следи дали държавата най-после ще влезе в ролята си на законов гарант, или ще остане съучастник в тази тиха екологична катастрофа.
Настоящото разследване на Топ Преса се базира изцяло на официална документация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), включително Решение №ОИ-04/18.02.2026 г. на директора на РИОСВ – Благоевград и прилежащата към него справка за контролната дейност в басейна на река Места. Фактите и цифрите в материала са извлечени от официалната информационна справка (вх. №ЗДОИ-1/04.02.2026 г.), която детайлно описва състоянието на заустванията и наложените санкции за периода 2019–2023 г.
Be the first to leave a review.
