Православната църква почита Свети Теодор Тирон
-
- февруари 17, 2026
На 17 февруари православната църква почита Свети Теодор Тирон живял в края на трети и началото на четвърти век. Той бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински „тирон“ – новобранец).
Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди, и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.
Преподобният Роман Търновски живял през XIV в. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобният Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи).
Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон, и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир.
Тук преподобният Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.
- Народни поверия и обичаи
На прага на пролетта българските народни вярвания и православната традиция се преплитат в един особен ден, изпълнен с поличби за бъдещата реколта и строги правила за духовно пречистване. 17 февруари не е просто дата в календара, а време за равносметка на думите и подготовка на тялото за новия живот.
Нашите предци са вярвали, че природата на този ден е отворена книга, която предсказва бъдещето на стопанина.
Пролетта идва рано: Ако погледнете към небето и то е безоблачно, а слънцето грее щедро, гответе се за затопляне – пролетта няма да закъснее.
Златна реколта: Студената и мразовита сутрин всъщност е добра новина. Тя е знак за обилни количества мед и тежки класове пшеница през лятото.
Бури на хоризонта: Силният вятър днес обаче е предупреждение – той вещае нестабилно време и нови бури в непосредствено бъдеще.
Народната етика налага специална предпазливост на 17 февруари. Вярва се, че всяка изречена грубост или лоша помисъл се връща при човека като сериозно изпитание. Затова денят изисква внимание към всяко действие и смирение.
Любопитна е и забраната за тъмни дрехи – според традицията те потискат жизнената енергия и привличат несполуки. Вместо тях е добре да изберете цветове, които носят светлина.
В храмовете вярващите отправят молитви към Свети Теодор Тирски, търсейки неговото застъпничество. Към него се обръщат онези, които копнеят за завръщането на изгубени близки или се нуждаят от подкрепа в моменти на житейски бури.
Особено място в днешната почит заема Теодор Мълчалив. Пред него християните се молят за защита от „празнословието“. Вярва се, че днес човек трябва да се пази от излишни приказки и да контролира езика си, за да съхрани духовната си сила.
Най-характерният обичай за деня е пиенето на леденостудена вода. Народната традиция е категорична: тя не трябва да бъде хладка или загрята.
Смята се, че студената вода притежава магическа пречистваща мощ, която измива натрупаната умора, укрепва здравето и закалява духа на човека за предизвикателствата, които му предстоят.
Източник: БТА/проф. Иван Желев
Be the first to leave a review.
