УРОК ПО РОДОЛЮБИЕ: Като Неврокопи възкресява каменните мостове на село Търлис (Ватитопос), докато нашето Министерство на културата дреме!
Докато в България исторически паметници тънат в разруха, община Като Неврокопи показва как се пази памет и се прави алтернативен туризъм.
Докато чиновниците в софийските кабинети на Министерството на културата се чудят в коя стратегия да вкарат поредния „усвоен“ бюджет, само на няколко десетки километра от границата ни, гърците дават безмилостен урок по държавническо мислене. Става въпрос за историческото село Търлис (днес Ватитопос) – място, дълбоко свързано с българската история, където днес тече мащабна операция по спасяването на три уникални каменни моста.
Кметът, който не чака, а действа
Кметът на Като Неврокопи, Елефтериос Тамбуридес, обяви пред местните медии, че общината е на финалната права. Проучванията за реставрацията на трите едносводести каменни моста са завършени. Нещо повече – местната власт там не просто „кърпи дупки“, а подготвя цялостен проект, който да бъде финансиран по програма „Лидер“ или директно от секторите на гръцкото Министерство на културата.
Целта е ясна: мостовете да се превърнат в перлата на алтернативния туризъм, свързвайки ги в обща мрежа с екопътеките в района и величествения водопад Ливадитис.
Мостове, които свързват поколенията
Трите моста във Ватитопос са обявени за защитени паметници още през 2022 г. Най-големият от тях, с 9.5-метров размах на арката, и до днес посреща гостите на селото. Другите два, макар и погълнати от природата, са истински шедьоври на каменната архитектура, строени от майстори, учили занаята в прочутите школи на Епир.
Гърците разбират това, което нашите управници често забравят: тези съоръжения не са просто камъни. Те са живото доказателство за икономическия разцвет на региона през XIX век – времето, когато Търлис е бил един от най-големите и будни центрове на Неврокопската каза.
Защо ни боли?
За нас, българите, Търлис е свещено място. Това е селото, в което е създадено Търлиското евангелие, където Виктор Григорович през 1848 г. намира „преобладаващо българско население“, и където прочутият Търлиски панаир е събирал търговци от целия Балкан.
Днес Гърция инвестира в това наследство. Те го превръщат в дестинация. А у нас? У нас Министерството на културата често се сеща за паметниците, чак когато покривите им рухнат или булдозерите на някой „инвеститор“ ги захапят. Гръцкият модел показва, че когато общината е инициативна, държавата намира начин да помогне.
А НИЕ?
Докато чиновниците в софийските кабинети се оплакват от липса на средства, съседите ни чертаят пътеки, реставрират мостове и канят туристи. Търлис е примерът, че миналото може да храни бъдещето, стига да има кой да го управлява с мисъл за следващите поколения, а не само за следващия мандат.
Редакцията на „Топ Преса“ пита:
Кога нашето Министерство на културата ще слезе от високите си столове и ще види как се прави реална консервация на терен? Боли ни да го признаем, но само в нашия Гоцеделчевски регион има десетки подобни уникални каменни мостове, които вместо да са туристическа атракция, тънат в забрава и разруха! Докога ще гледаме с възхищение през границата, докато собственото ни богатство се превръща в прах пред очите ни?
Be the first to leave a review.









