ЕКСКЛУЗИВНО в ТОП ПРЕСА! Тодор Батков пред медията ни: Милиони кубици българска вода изтичат към Гърция. А земята в Неврокопско остава жадна

Това интервю е направено специално за Топ Преса. Не като жест, а като необходимост. Всяка година милиони кубически метри българска вода напускат страната по река Места и се вливат в Гърция. Без да бъдат използвани. Без да бъдат задържани. Без да носят каквато и да е полза за България. По цялото поречие на Места няма изграден язовир. Проектът за язовир „Места“ между селата Места и Господинци съществува от десетилетия, но е оставен да събира прах. В същото време Неврокопско губи земеделие, хора и перспектива. Напоителните системи са разрушени или изоставени. Държавата гледа настрани. Топ Преса отказва да мълчи.

Как изглежда реалната картина по поречието на река Места днес и защо този въпрос отново трябва да бъде поставен толкова остро?

Картината е ясна и тя е тревожна. Всяка година огромни количества българска вода напускат страната. Това не е емоция, а факт. Измерим. Документиран. Проблемът не е, че реката тече. Проблемът е, че държавата не прави нищо, за да използва този ресурс. По Места няма язовир. Няма съоръжение, което да задържа водата, да я регулира и да я превърне в икономическа и социална полза. В резултат Неврокопско остава без напояване, без водна сигурност и без развитие. Това не е природен проблем. Това е управленски провал, който се повтаря всяка година.

Защо проектът за язовир „Места“ между селата Места и Господинци продължава да бъде отлаган, въпреки че е известен от години?

Защото в България стратегическите проекти се жертват в името на краткосрочното мислене. Язовир „Места“ не се открива с лента за сто дни. Той изисква визия, последователност и отговорност. Проектът е обсъждан, анализиран, проучван. След това е оставян. Не защото е лош, а защото е труден. Така се убиват важните решения. Не с открит отказ, а с мълчание. Докато институциите отлагат, регионът плаща цената. Земята остава суха. Производството изчезва. Хората си тръгват.

Какво реално би променил един такъв язовир за Неврокопско и за България като цяло?

Язовирът не е просто бетонна стена. Той е контрол върху водата. Той е сигурност при засушаване и при климатични крайности. Той е възможност за напояване и възраждане на земеделието. Това означава работа, доходи и оставане на хората по местата им. На национално ниво това означава управление на стратегически ресурс. Водата става все по-ценна. Държави инвестират огромни средства, за да я задържат и управляват. А ние я оставяме да изтича, сякаш е безкрайна. Това е опасна илюзия.

Наред с липсата на язовир, напоителните системи в страната са в тежко състояние. Как стигнахме дотук?

Стигнахме дотук с безстопанственост. Напоителни системи, изграждани с обществени средства, са изоставени. Канали са разрушени. Помпени станции не работят. Поддръжка няма. Стратегия няма. В същото време земеделците са оставени сами да се оправят. Без вода няма реколта. Без реколта няма доход. Това е елементарна логика, която държавата отказва да следва. Вместо да възстанови и модернизира напояването, тя се оправдава със суши и климат, докато реките текат необезпокоявани.

Често се казва, че международните отношения и договори са пречка. Това вярно ли е?

Не. Това е удобно оправдание. България има споразумения с Гърция и те се спазват. Никой не ни забранява да изградим язовир на своя територия. Никой не ни пречи да задържаме и използваме собствената си вода. Ако не го правим, причината не е външна. Причината е вътрешна. Липса на воля, липса на стратегия, липса на отговорност.

Какво трябва да се случи оттук нататък и защо Топ Преса настоява тази тема да не бъде затваряна?

Трябва да се вземе решение. Ясно. Политическо. Държавата трябва да каже дали водата е стратегически ресурс или не. Ако е, язовир „Места“ трябва да бъде приоритет. Не след години. Сега. Защото климатът не чака. Хората не чакат. Само институциите продължават да отлагат. Топ Преса е права да настоява. Мълчанието по тази тема струва твърде скъпо.

Това интервю не търси сензация. То търси отговорност. Река Места продължава да тече, независимо от мълчанието на институциите. Водата напуска страната, докато Неврокопско остава без напояване, без инвестиции и без перспектива. Язовир „Места“ не е екзотична идея и не е регионален каприз. Той е тест дали България е способна да мисли и действа като държава, която пази и управлява ресурсите си, вместо да ги изпраща по течението.Топ Преса ще продължи да настоява по тази тема, защото тук не става дума за минало, а за бъдеще. За земята, която днес пустее. За хората, които утре ще си тръгнат. За водата, която вече не се връща. Ако и този път проектът за язовир „Места“ бъде оставен в чекмеджетата, отговорността няма да е абстрактна. Тя ще има имена, институции и решения. И Топ Преса ще ги назовава.