ПРЕСКоментар: Когато „тактическата подкрепа“ се превърне в политическа абдикация
-
- януари 22, 2026
В политиката има жестове, които се представят като прагматизъм, но се разчитат като капитулация. Подкрепата на Доган към президента все по-често се тълкува не като „държавнически“ ход, а като отказ от самостоятелно присъствие в политическата игра — отказ не толкова идеологически, колкото организационен и символен. Когато един лидер, свикнал да бъде факторът, който произвежда мнозинства и разпределя тежести, започне да се подрежда зад чужда ос, посланието към системата е ясно: центърът на тежестта вече не е в собствената му машина, а в чуждата легитимност.
Дълго време силата на Доган беше в ролята на балансьор — играч, който не просто участва в коалиции, а диктува условията им. Днес подкрепата към президентски проект изглежда като движение в обратната посока: вместо да задава правилата, той приема вече начертано поле и чужд дневен ред. Именно тук „подкрепата“ започва да прилича на абдикация от автономия — от позицията на посредник към позицията на придатък.
Затова и тезата, която се обсъжда упорито от коментатори, звучи логично: това е стратегия на оцеляване. Когато перспективата за самостоятелен пробив се стопява, рационалният ход е да се търси пристан — и за влияние, и за хора, и за остатъчен електорален ресурс. В този смисъл жестът не е подарък, а размяна: публична подкрепа срещу политическа протекция и възможност за нова употреба на стария кадрови капитал. В краткосрочен план това може да изглежда като стабилизация, но в дългосрочен — като признание, че старият модел на незаменимост вече не работи.
Остава и най-деликатният въпрос: дали не се подготвя тихо сливане между формацията на Сокола и президентската орбита — не непременно формално, а функционално, чрез общи листи, преливане на кадри и синхронизиран политически наратив. Подобни процеси рядко се обявяват директно; те се случват постепенно, докато накрая „тактическата подкрепа“ престане да е тактика и се превърне в зависимост. Парадоксът е, че така се купува време, но се плаща с идентичност: лидер, чиято сила е била в автономното посредничество, рискува да се превърне в статист в чужд сценарий.
Be the first to leave a review.
