Крушево и Долно Дряново: документ с противоречия за кариера „без ОВОС“, но с изискване за решение по ОВОС

В редакционния разследващ екип на „Топ Преса“ и с помощта на нейните външни експерти по екологично право и добивна индустрия разглеждаме един на пръв поглед рутинен документ, който обаче съдържа достатъчно вътрешни противоречия и „удобни“ общи твърдения, за да се превърне в тест за това как работят контролът и процедурите по околна среда у нас. Става дума за „Уведомление за инвестиционно предложение“, адресирано до директора на РИОСВ–Благоевград, подадено от „Булстон‑3“ ЕООД, с управител Сабахатин Болгур и адрес за кореспонденция с. Одраново, общ. Гърмен. Инвестиционното предложение е за „добив и първична преработка“ на скално‑облицовъчни материали – гнайси, от находище „КИОМК“ в землището на с. Крушево, в близост до с. Долно Дряново, общ. Гърмен, обл. Благоевград, при посочена проектна концесионна площ 61,9 дка и срок 35 години, като изрично е заявено, че добивът ще е „безвзривен“. На хартия това звучи като контролирана индустриална дейност в планински район с ясни граници, координати и схема, която ще мине през стандартни административни стъпки. В практиката обаче подобни обекти често пораждат конфликти около прах, шум, трафик по общински пътища, ерозия, отводняване и кумулативни ефекти с други дейности, а при близост до Натура 2000 – и задълбочени спорове дали е проведена реална оценка на риска за предмета и целите на опазване.

Още в първите страници документът поставя РИОСВ и обществото пред парадокс. От една страна е записано, че „с приемането на геоложкия доклад“ от специализирана експертна комисия към Министерството на енергетиката „процедурата по ОВОС е прекратена“. От друга страна, в приложено официално писмо на Министерството на енергетиката с изх. № E‑26‑B‑613/28.11.2025 г. се казва в прав текст, че след приемането на доклада министърът/оправомощено лице може да утвърди резултатите „след представяне“ от страна на възложителя на „решение да не се извършва ОВОС“ и/или „положително решение по ОВОС“ за инвестиционното предложение за добив и първична преработка, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда. Това не е дребна редакционна небрежност, а документално разминаване със сериозна правна тежест: ако за да се върви напред по линия на подземните богатства и концесията е необходимо валидно решение по екологичната процедура, то твърдението „ОВОС е прекратен“ не може да служи като универсално алиби за прескачане на скрининг, оценка за съвместимост или събиране на данни, без които компетентният орган не може да мотивира законосъобразно произнасяне. Експертите на „Топ Преса“ биха формулирали това с по‑прост език: в папката има едновременно „стоп“ и „карай“, подписани от различни институционални логики, и някой трябва да каже кое важи, на какво основание и с какви гаранции за обществения интерес.

Самото инвестиционно предложение описва няколко площи и параметри, които също изискват внимателно четене. Посочена е площ на находището 40 453,5 м² (40,5 дка), допълнителна обслужваща площ 21 433,7 м² (21,4 дка) и обща проектна концесионна площ 61 887,2 м² (61,9 дка), като са дадени координати на контурите. Дейностите включват откривка, добив на блокове гнайс и първична преработка, а в технологичната част се говори за багер‑булдозер, пластове почви и изветряла скална маса, и за ориентировъчен „рандеман“ около 30%, т.е. 70% от масата остава на място като отпад/скална маса. В същото време частта за отпадъци и емисии настоява, че генерирането на отпадъци е незначително, битовите отпадъци са около 0,05 м³ на месец, отработени масла са „незначителни“, а емисиите прах са „многократно по‑ниски от нормативно“ без да се вижда изчислителна обосновка, измервания, моделиране или референтни условия. Паралелно с това е заявено, че електрозахранване „не е необходимо“, а водоснабдяването е описано уклончиво, което в добивна дейност на практика неизбежно отваря въпроси за водопотребление за прахоподтискане, санитарни нужди, обслужване на техника, миене на колела и поддържане на пътна инфраструктура. Точно тук се ражда първата „скандална“ институционална хипотеза, която заслужава проверка, без да се правят прибързани обвинения: дали документът не е оформен така, че да изглежда максимално „лек“ откъм въздействия и ресурси, за да се улесни изводът „няма нужда от по‑тежка процедура“, като спорните теми бъдат избутани към по‑късен етап, когато общественото участие и контрол са по‑трудни. Ако това е така, проблемът не е само в конкретния обект, а в модела на подценяване на риска чрез общи формулировки.

Ключова зона за проверка е Натура 2000. В уведомлението е отбелязано, че по данни от общината инвестиционното предложение и защитената зона BG0001030 „Родопи – Западни“ са в съседство, с най‑близки разстояния 1,230 км и 1,660 км. На пръв поглед това може да се прочете като „достатъчно далече“. Правният стандарт обаче не е „километри“, а вероятност за значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване, включително чрез прахово натоварване, шум, вибрации, трафик, промяна на оттока и ерозионни процеси, и кумулативни ефекти с други планове и проекти. В документа има заключение, че липсват други проекти, които в съчетание да дадат неблагоприятно въздействие, и че въздействието е локално и краткотрайно, но не се вижда реална проверка, списък, карта на натоварването, анализ на пътната мрежа и чувствителни рецептори, нито аналитично обвързване с конкретния „предмет на опазване“ на зоната. Това ражда втора институционална хипотеза: възможно ли е да се разчита на формално „отстояние“ като заместител на оценка за съвместимост, при положение че 35‑годишен добив с тежка техника и транспорт по дефиниция е дългосрочен натиск. Ако РИОСВ издаде решение без да изиска достатъчно данни за скрининг по ЗБР и по Наредбата за ОС, атакуемостта на такъв акт нараства, а рискът в крайна сметка се прехвърля върху институцията, а не само върху инвеститора.

Има и трета линия, която „Топ Преса“ би поставила на вниманието на прокуратура, МОСВ, РИОСВ и община Гърмен не като обвинение, а като искане за проверка на административната хигиена: документът твърди, че процедурата по ОВОС е прекратена „с приемането на геоложкия доклад“, но същевременно се казва, че за реализация е необходимо решение на РИОСВ, а Министерството на енергетиката изисква представяне на решение „да не се извършва ОВОС“ и/или положително решение по ОВОС. Възниква въпросът дали не се цели да се създаде впечатление за „закрита тема“, за да се обезкуражат възражения, искания за допълване и настояване за оценка за съвместимост. Ако обществото се примири с фразата „прекратена“, то може да пропусне момента, в който по закон се събират критичните данни и се допускат становища.

Следващият пласт са земите и достъпът. В уведомлението се посочва, че имотите, засегнати от находището, са „държавна собственост“ и се засягат имоти, които попадат и в земеделския фонд. При добив това неминуемо води до правни въпроси за основанието за ползване, сервитути, временни пътища, депа, промяна на предназначение, както и за това как ще се гарантира, че обслужващата инфраструктура няма да излезе извън очертанията на заявената площ. Скандалното предположение тук не е, че „някой краде земя“, а че административно често се подценява „вторичният отпечатък“ – пътища, обръщала, временни насипи, складиране на откривка и каменна фракция – и после се оказва, че реалният теренен обхват е по‑голям от този на картата в уведомлението. За институциите това е проверимо чрез сателит, теренна инспекция и изискване на подробни планове за площадки, транспортни маршрути и депониране.

Ето я и „негледната“ таблица, както я подготвиха експертите на „Топ Преса“ за институционална проверка, без претенция за изчерпателност, но с фокус върху местата, които най‑често „се изпускат“ в подобни преписки:

Таблица, изготвена от експерти на информационна агенция www.toppresa.com

Финалът на това разследване не е присъда, а настояване за стандарти. Най‑лесно е всяко съмнение да се обяви за „атака срещу бизнеса“ или всяка кариера да се нарече „престъпление“ още преди проверка. Нито едното е професионално, нито полезно за обществения интерес. Професионалната позиция, която „Топ Преса“ и нейните експерти биха защитили, е, че при 35‑годишен добив на скално‑облицовъчни материали с обща проектна концесионна площ 61,9 дка и заявена близост до защитена зона от Натура 2000, институциите нямат право на „обобщения“. Те имат задължение за мотиви, данни и проследимост. Когато един документ едновременно твърди „процедурата по ОВОС е прекратена“ и носи приложение, според което без решение по ОВОС/без ОВОС не може да се продължи по линията на Министерството на енергетиката, обществото получава сигнал не за „скандал“, а за риск от административна грешка или от целенасочено представяне на статуса по начин, който минимизира съпротивата. Когато емисиите прах са описани като „по‑ниски от нормативно“ без моделиране, а отпадъците са „незначителни“ при посочен рандеман 30% и очевидно наличие на големи маси откривка и остатъчна скална маса, обществото има право да пита дали не се подменя смисълът на оценката с удобни фрази. Когато „не е необходимо“ електро- и водоснабдяване, а се предвижда продължителна експлоатация с техника, логичният въпрос е дали реалните нужди са изместени извън документа, за да изглежда проектът по‑малък, по‑чист и по‑лесен за „не‑ОВОС“.

Затова вниманието на РИОСВ–Благоевград, МОСВ, Басейнова дирекция и община Гърмен следва да бъде насочено към простото: да се изискат липсващите конкретики, да се проведе реален скрининг по ЗООС и, при необходимост, оценка за съвместимост по ЗБР, да се проверят кумулативните ефекти и транспортът, да се изиска план за управление на отпадъците и мерки срещу прах и ерозия, и да се изчисти документалното противоречие около „прекратен ОВОС“ срещу „задължително решение по ОВОС/без ОВОС“. Ако инвеститорът е прав и въздействията са ограничени, той няма да загуби от прозрачността, а ще спечели легитимност. Ако обаче се окаже, че са подценени ключови параметри, тогава ранната корекция е единственият начин да се избегнат години местно напрежение, съдебни спорове и решения, които падат в съда заради немотивираност или непълнота. Това не е война срещу добива, а тест дали държавата може да прави добив по правилата, без „къси пътища“ и без документални фокуси.Редакционният коментар на „Топ Преса“ е ясен: когато в едно и също административно досие се появяват взаимно изключващи се внушения – „прекратен ОВОС“ срещу изискване за решение „да не се извършва ОВОС“ и/или положително решение по ОВОС – това не е „техническа подробност“, а червен флаг за качеството на контрола и за правната устойчивост на всяко следващо действие по проекта край с. Крушево и с. Долно Дряново, община Гърмен. Нашите външни експерти по екологично право и добивна индустрия са категорични, че институциите не бива да приемат общи декларации за „незначителни отпадъци“, „ниски емисии“ и „достатъчно отстояние“ като заместител на проверими данни, мотиви и ясно изведени мерки, защото именно такива „съкращения“ после се плащат с прах, конфликт, съдебни дела и срив на доверието. На вниманието на РИОСВ–Благоевград, МОСВ, Басейнова дирекция и община Гърмен: този казус заслужава произнасяне, което да издържа не само формално, а и по същество – с пълна проследимост на фактите, без удобни формулировки и без нито една неяснота около задължителните процедури и реалните въздействия.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one