КФМ под проверка след сигнал на TopPresa за рисковете от преработеното месо
Пр
еработените месни продукти отдавна са част от потребителската кошница в България, но също така са и сред храните, които Световната здравна организация поставя под засилен научен и регулаторен надзор. Именно в този контекст TopPresa подаде официален сигнал до Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните с искане за пълна проверка на дейността на „Карол Фернандес Мийт“ ООД (КФМ), както и на редица други месопреработвателни предприятия със сходен производствен профил, след като международни научни данни поставят въпроси за дългосрочните ефекти от консумацията на преработени меса.
Повод за сигнала са официалните позиции на Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака, от днес излязал първо във вестник Труд ВИЖ ТУК според които преработеното месо е класифицирано като канцерогенно за човека. Оценката се базира на обширен анализ на стотици епидемиологични изследвания от различни държави и разглежда продукти като колбаси, кренвирши, салами, бекон и други месни консерви, при които обработката включва осоляване, сушене, опушване, ферментация или използване на консерванти. Според СЗО редовната консумация на такива продукти е свързана със статистически значимо повишаване на риска от колоректален рак, като при дневен прием от около 50 грама преработено месо рискът нараства с приблизително 18%.
В международен и европейски контекст тези данни не се интерпретират като основание за забрана на продуктите, а като аргумент за засилен контрол и информираност на потребителите. СЗО подчертава, че здравният риск е дозозависим и че ключова роля имат качеството на производството, спазването на нормативните изисквания и прозрачността по отношение на използваните добавки. Особено внимание се отделя на нитритите и нитратите, сред които натриевият нитрит, широко използван в месопреработката за предотвратяване на развитието на опасни бактерии и за стабилизиране на цвета и вкуса на продуктите. Същевременно научните оценки посочват, че при определени условия тези вещества могат да участват в образуването на канцерогенни съединения в човешкия организъм, което е причина за въвеждането на строги максимално допустими нива и постоянен официален контрол от страна на държавата.
Именно върху този контрол е фокусиран и сигналът на TopPresa. В него изрично се посочва, че не се правят твърдения за конкретни нарушения или вреди, нито се внушава вина на отделни производители. Искането е за превантивна, обективна и документално обезпечена проверка на производствената дейност на КФМ в Благоевград, както и за информация дали през последните месеци са извършвани проверки и какви са били техните констатации. Подобни сигнали са подадени и по отношение на други компании в сектора, което поставя темата в по-широк контекст, свързан с общественото здраве и доверието в системата за контрол на храните.
Случаят повдига въпроси не само за конкретни предприятия, а за ефективността и прозрачността на институционалния надзор върху месната индустрия като цяло. Българското и европейското законодателство задължават компетентните органи да реагират при наличие на научно обосновани данни за потенциален риск, като целта е не санкциониране на всяка цена, а гарантиране на високо ниво на защита на потребителите. В този смисъл действието на TopPresa се вписва в ролята на медията като посредник между науката, институциите и обществото, който поставя неудобни, но необходими въпроси и очаква официални, проверими отговори.
Очаква се Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните да се произнесат по сигнала и да информират публично за резултатите от предприетите действия, тъй като темата за качеството и безопасността на храните остава една от най-чувствителните за обществото и засяга пряко здравето на хората.
Be the first to leave a review.









