ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: СЛАЩЕНСКИТЕ РИМСКИ МОСТОВЕ – Хилядолетните стожери на Родопите, в които е вградена сянката на вечността
-
- януари 6, 2026
Специфичен репортаж от екипа на „Топ Преса“
От древни времена до наши дни, Гоцеделчевският регион пази тайни, които сякаш не принадлежат на човешкия свят. Тук, където прегръдката на Родопите става най-силна, четири общини – Гърмен, Сатовча, Хаджидимово и Гоце Делчев – стоят като пазители на изключително културно-историческо наследство и уникални природни забележителности. Но ако има място, където времето е спряло, за да се поклони на човешкия гений, то това са римските мостове, разпръснати из територията на Община Сатовча.
Където камъкът шепне легенди
Община Сатовча е истинска съкровищница за почитателите на античността. Докато емблематичният римски мост в местността „Банян“ заслужено привлича погледите със своето величие, Слащенските мостове стоят до него като достойни събратя, които по нищо не му отстъпват по красота и мистичен заряд.
Сгушени в прегръдката на дивата природа, само на няколкостотин метра от югозападния край на село Слащен, те са част от същата благородна архитектурна фамилия. В местния говор мястото е известно като Мòстовѐто (Мỳстовьѐто) – име, което звучи като заклинание.
Тези мостове не са просто съоръжения от камък и хоросан. Те са достолепни непоклатими стожери, които със своята вечност плашат преходния човек. Издигнати над два съседни дола, в близост до тяхното сливане, те стоят само на десетки метри един от друг – сякаш двама титани, хванати за ръце, за да подпират небето и пътя над себе си.
Пътят на царете и сенките
Историята тук е толкова жива, че човек може да чуе тропота на конски копита. През тези пътища и през тези сводове се вярва, че е пренесено тялото на легендарния цар Калоян в неговия последен поход от Солун към престолния Търновград.
Мостовете следват трасето на древно направление, свързвало вътрешността на Балканите с долината на река Места и оттам – с топлите земи на Беломорието. Малко по-надолу все още личат останките на трети, много по-голям мост, който днес е само мълчалив спомен, напомнящ за мащабите на античната пътна мрежа.
Вградената сянка и песента на камъка
Но не само историята на царете крепи тези сводове. Народната памет е вплела в тях една от най-тъжните и мистични легенди – тази за вградената сянка. Местните предания разказват в песен:
„Троица братя мусто градяли, поден го градьот, вечер са сипе…“
За да устои градежът на вековете, майсторите трябвало да направят жертва. Всеки ден красивата Айше кадъна носела храна на братята заедно с невръстното си мъжко дете. Без да подозира, тя стъпила на мястото, където майсторите вградили сянката ѝ, за да остане строежът увековечен. Днес, когато застанете под високата арка, можете да усетите не присъствието на студения камък, а душата на една майка, обречена да служи на хората през хилядолетията.
Как да откриете това мистично място?
Въпреки своята значимост, Слащенските мостове остават „скрити“ за масовия турист, тъй като липсват табели и маркировка. Пътят към тях започва от югозападния край на село Слащен, от прочутата Срандò маалò (Сарандò). Трасето минава на метри от гробищата, спуска се по стръмнината с няколко остри завоя и след около 600-700 метра ви отвежда в самото сърце на легендата.
Тези мостове са повече от археология. Те са доказателство за една благородна кауза – да служат на човечеството, надсмивайки се над времето. Те са там и ни чакат – мълчаливи, горди и вечни стожери на българската история.
Снимки: Интернет
Be the first to leave a review.
