Мечи чал под контрол. Как една тиха сделка пренареди Родопите
-
- януари 2, 2026
Мечи чал е високопланински връх и ски зона над град Чепеларе в Родопите. Това е естественият зимен център на града, с лифт, писти и прилежаща инфраструктура, изграждани през годините с идеята Чепеларе да има собствен туристически поминък, отделен от Пампорово. За местната икономика Мечи чал не е абстрактна територия, а източник на работни места, приходи за хотели, ресторанти и малък бизнес, както и символ на самостоятелност и развитие.
Казусът възниква след фалита на „Чепеларе Курорт“, когато основният кредитор, Българска банка за развитие, прехвърля дълга чрез цесия на Пампорово АД. Сделката е законна, но извършена без публичен търг и без обяснение, въпреки че банката работи с публични средства. В резултат Пампорово АД поема контрола върху лифта и ключовата инфраструктура на Мечи чал, което лишава Чепеларе от реален контрол върху собствения му туристически ресурс и поставя въпроси за прозрачност, концентрация на икономическа власт и обществен интерес, по които институциите мълчат. Всичко около Мечи чал беше направено тихо. Без дебат. Без обяснение. Без отговори. Докато на терен хората виждаха затворени лифтове, променени правила и загубен контрол, по документи се случваше нещо много по-голямо. Смяна на собственост. Смяна на влияние. Смяна на бъдеще. Топ Преса започна това разследване, защото зад уж законна сделка изплува модел, който засяга обществен интерес, публични пари и правото на местните общности да знаят какво се случва с планината им.
Фактите са ясни и проверими. Дружеството „Чепеларе Курорт“ изпада във финансов колапс и трупа сериозни задължения. Основният кредитор е Българска банка за развитие, институция, която оперира с публичен ресурс и по дефиниция трябва да действа прозрачно и в обществен интерес. Вместо публична процедура или търг, дългът е прехвърлен чрез цесия. Купувачът е Пампорово АД. Сумата по сделката е приблизително 2.5 милиона лева срещу задължения за над 3 милиона. Резултатът е пълен контрол върху лифтове, писти, прилежащи терени и ключови съоръжения в района на Мечи чал.
По документи всичко изглежда чисто. По обществена логика възникват въпроси. Първият е защо публична банка продава стратегически дълг без открита процедура. Кой е взел решението. Кои управители са го подписали. Какви алтернативи са разглеждани. На тези въпроси до днес няма публичен отговор. Вторият въпрос е какво губи град Чепеларе. От този момент нататък местната общност остава без реален контрол върху основния си туристически ресурс. Икономическото развитие на града вече зависи от решения, вземани извън него.
Има и трети пласт. Обещанията. Още при старта на проекта Мечи чал публично беше заявено, че върхът няма да бъде бетониран и превърнат в масов курорт. След прехвърлянето на собствеността няма публично поет, обвързващ и ясен ангажимент как ще се развива зоната. Липсата на информация поражда съмнения. А когато става дума за планина, съмненията са основателни.
Има и още един важен пласт, който рядко се казва на глас. Прехвърлянето на дълга не включва публично оповестени условия за бъдещи инвестиции, срокове за поддръжка или гаранции за функциониране на съоръженията. Това означава, че контролът върху лифта и пистите на Мечи чал не е обвързан с конкретни задължения към местната общност. От гледна точка на обществения интерес това е сериозен пропуск, защото туристическата инфраструктура не е обикновен актив, а жизненоважен ресурс за цял регион.Допълнително напрежение създава фактът, че моделът на цесията на практика заобикаля конкуренцията. Когато публичен кредитор като Българска банка за развитие прехвърля дълг директно на конкретен купувач, останалите потенциални инвеститори са изключени от процеса. Това поражда съмнения дали е търсена най-добрата цена и най-доброто решение за обществото или просто най-удобното. В правен смисъл това може да е допустимо, но в обществен смисъл подкопава доверието в начина, по който се управляват публични средства.
Не бива да се пропуска и екологичният аспект. Мечи чал попада в чувствителна планинска зона, а всяко бъдещо разширяване или промяна в използването на територията има пряко отражение върху природата. До момента няма публично представена стратегия как новият контролиращ субект, Пампорово АД, ще съчетава икономическия интерес с опазването на средата. Липсата на такава яснота създава риск решенията да се вземат на тъмно, а обществото да научава за тях постфактум, когато възможността за реакция вече е изчерпана.
Общественият ефект вече се усеща. Чепеларе е зависим. Местният бизнес е зависим. Работните места са зависими. Планината е зависима. Това не е просто корпоративна сделка. Това е прехвърляне на влияние върху цял регион. Когато това става без дебат, без отчет и без институционална реакция, проблемът вече не е икономически. Той е демократичен.
Позицията на Топ Преса е ясна. Няма доказателства за престъпление. Но има достатъчно основания за сериозно институционално разследване. Българската банка за развитие дължи публичен отчет за решението си. Министерството на туризма дължи ясен отговор как ще бъде защитен общественият интерес в Мечи чал. Комисията за защита на конкуренцията дължи анализ. Община Чепеларе дължи позиция, а не мълчание. Мечи чал не е просто връх. Той е лакмус. Показва как в България се управляват публични ресурси, как се вземат решения с дългосрочни последици и как често обществото научава последно. Топ Преса ще продължи да следи тази тема, защото когато планината мълчи, журналистиката няма право да го прави.
Be the first to leave a review.
