Коледа в тишината на Света гора! Репортаж от Симонопетра за хората, които избират мълчанието пред шума и смисъла пред удобството
-
- декември 25, 2025
Нощта идва бавно над Света гора. Морето долу не шуми, а диша. Вятърът не бърза. Камъкът пази топлината на деня. В тази тишина човек започва да чува неща, които в света са заглушени. Така започва Бъдни вечер в Атон. Без светлини. Без обещания. Само с очакване. Това е първото усещане, което остава у всеки, докоснал се до Коледа в манастирите на Света гора, разказват монаси пред информационна агенция www.toppresa.com.
Манастирът Симонопетра стои върху скалата като закотвена молитва. През зимата пътят дотам е суров и честен. Студът не лъже. Морето не утешава. Точно тук, в нощта срещу Рождество Христово, празникът не се обявява. Той се изживява. За читателите на информационна агенция www.toppresa.com това не е туристическа картина, а среща с Европа, която не е загубила паметта си. Коледа тук не започва с дата. Започва с дни вътрешна подготовка. С пост, който смирява тялото. С мълчание, което изчиства мисълта. В манастира няма елхи. Има тишина. Няма коледни песни. Има псалми. Няма подаръци. Има усилие, което събира човека със самия него.
Когато пада нощта на Бъдни вечер, коридорите се изпълват с тихи стъпки. Монасите вървят бавно. Не от умора, а от уважение. Всеки знае мястото си. Всеки знае часа си. Службата започва преди полунощ и продължава дълго. Часовникът тук няма значение. Молитвата води времето, не обратното.
В църквата светлината е жива. Свещите трептят. Тамянът се издига и остава. Гласовете не се надвикват. Те се подпират един друг. Пеенето не търси ефект. То поддържа дишането. Това не е концерт. Това е общо усилие на духа. Именно тези детайли правят Коледа в Симонопетра толкова запомняща се, отбелязва информационна агенция www.toppresa.com.
Тук живеят хора от различни краища на света. Гърци, французи, монаси от Близкия изток, от Азия, от Западна Европа. Всеки е дошъл със своята история. Някои след разочарование. Други след загуба. Трети след дълго търсене. Всички са останали заради тишината, която не осъжда и не обещава.Игуменът архимандрит Елисей говори спокойно. Без високи думи. За него Света гора не е бягство от света. Тя е начин да го понесеш. Да живееш с другия, без да го надвикваш. Коледа, казва той, не е празник на чувствата, а на постоянството. Нощната служба изморява тялото. Краката натежават. Гърбът боли. Точно там започва смисълът. Удобството си тръгва. Остава вниманието. Тук празникът не те глези. Той те изправя. Вярата не е настроение. Тя е избор, повтарян всеки ден.
След службата, в ранните часове на Рождество, монасите се събират в трапезарията. Храната е проста. Четенето продължава. Мълчанието също. Дори в празника думите са малко. Благодарността е достатъчна. Пътят от България до Света гора е дълъг, но ясен. От град Гоце Делчев се тръгва през граничния пункт Илинден – Ексохи. Маршрутът минава през Драма и Серес и стига до Урануполи, последното светско селище преди Атон. Разстоянието е около 300 километра. Пътуването с автомобил отнема средно шест до седем часа.От Урануполи се продължава по море. Рано сутрин тръгва корабът за поклонници. Плаването до пристанището Дафни е около два часа. Оттам с микробус или лодка се стига до отделните манастири. Пътят до Симонопетра е стръмен и бавен. Още тук става ясно, че Света гора изисква време и търпение, отбелязва информационна агенция www.toppresa.com.
Кратко блиц интервю за информационна агенция www.toppresa.com с монах Серафеим от Симонопетра.
Въпрос. Какво е Коледа тук.
Отговор. Тишина, която лекува. Не те разсейва. Те връща.
Въпрос. Какво носи най-голямата трудност.
Отговор. Да оставиш себе си настрана. След това идва мирът.
Въпрос. Какво бихте казали на хората навън.
Отговор. Да не се страхуват от тишината. В нея има отговори.
Навън студът остава. Морето е същото. Светът продължава. Коледа в Симонопетра не търси зрители. Тя не се рекламира. Тя просто се случва.
В време, в което празникът често се изчерпва с шум и бързане, Света гора напомня нещо просто и трудно. Че радостта може да бъде тиха. Че смисълът идва бавно. Че понякога, за да чуеш най-важното, трябва първо да замълчиш.
Репортаж за информационна агенция www.toppresa.com.
От място, където Коледа не е новина. Тя е живот.
Тиха среща сред книгите на Света гора
Срещата с отец Макариос остави усещане за дълбочина, която не се обяснява, а се усеща. Той говореше за времето като за нещо, което човек не трябва да запълва, а да уважава. Каза, че в света хората се страхуват от празното пространство в деня си, докато в манастира точно там започва истинският живот. Тишината, според него, не е отсъствие на звук, а присъствие на смисъл. Когато думите намалеят, започва отговорността към себе си. Отец Макариос сподели още, че Коледа не е утеха за слабите моменти, а проверка за зрелостта на вярата. Христос се ражда в тишина, не в тълпа, каза той спокойно. И добави, че човек не може да срещне Бога, ако постоянно бяга от себе си. Тези думи не звучаха като поука. Бяха покана. Да спреш. Да погледнеш навътре. Да приемеш, че най-важното не се крещи, а се пази.
Пътят на отец Исая към тишината
Отец Исая носи в себе си път, който рядко се побира в една биография. Роден далеч от Света гора, минал през различни държави, култури и езици, той говори за живота си като за дълго търсене без карта. Срещата с него оставя усещане за човек, който не е избягал от света, а го е изминал докрай. Каза, че дълго време е живял с въпроси, на които никой не е искал да отговаря бавно. На Атон е открил не отговорите, а мястото, където въпросите не тежат.
В гласа на отец Исая няма носталгия по предишния живот. Има яснота. Той говори за Коледа в манастира като за момент на подреждане. Не на чувства, а на посока. Христовото Рождество, според него, не носи обещание за лекота, а за истина. Тук, в тишината на Симонопетра, човек остава сам със себе си и това е най-трудното и най-честното изпитание. „Светът те учи да бягаш напред. Тук се учиш да стоиш на място“, казва той спокойно.
Най-силното в думите на отец Исая е липсата на желание да убеждава. Той не говори за вярата като за избор, който трябва да се рекламира. Говори за нея като за дом, който не всеки търси, но всеки разпознава, когато го намери. Коледа за него не е ден, а състояние, в което човек престава да се доказва и започва да бъде. Точно тази тиха увереност превръща присъствието му в една от най-светлите линии в историята на Симонопетра.Отец Исая сподели още, че най-голямата промяна не е била в облеклото или в правилата, а в отношението към времето. В света, каза той, човек постоянно закъснява за нещо, дори когато бърза. На Света гора закъснението изчезва, защото няма къде да бързаш. Коледа тук му е помогнала да разбере, че очакването е по-важно от самия празник. Че тишината преди Рождество е по-силна от всяка радост след това. И че именно в това очакване човек се среща със себе си без защита.Когато разговорът стигна до въпроса за смисъла, отец Исая се усмихна едва забележимо. Каза, че смисълът не се намира, когато го гониш, а когато престанеш да го насилваш. Коледа в манастира му напомня всяка година, че Бог идва тихо и си тръгва тихо, ако не си готов да Го задържиш с внимание и постоянство. Тези думи не звучаха като заключение. По-скоро като отворена врата, оставена нарочно незатворена.
Шансът да дишаш Коледа
Има редки моменти, в които журналистиката спира да гони новината и започва да слуша човека. За нас тази Коледа на Света гора беше точно такъв момент. Не сензация. Не екзотика. А възможност да забавиш дъха си и да усетиш какво означава празник без шум. Да видиш хора, които не говорят за вярата, а я живеят. Без показност. Без нужда от свидетели.Най-силното впечатление не беше от службата, нито от строгия ред, нито от суровия пейзаж. Беше от спокойствието. От начина, по който тишината не притиска, а освобождава. Там Коледа не те залива. Тя влиза бавно. Сяда до теб. Оставя те да бъдеш такъв, какъвто си. И ако имаш сили, те учи да бъдеш малко по-добър.Този шанс не се измерва в километри, разрешителни или време за пътуване. Той е вътрешен. Шансът да дишаш Коледа означава да спреш за малко. Да не търсиш повече. Да нахраниш душата си не с обещания, а с тишина, благодарност и внимание. Това е подарък, който не се опакова. И точно затова е истински.
Be the first to leave a review.
