Писмо до кметовете: улицата тръгва да управлява
-
- декември 18, 2025
Коментар на писателя Христо Стоянов, направен ексклузивно за „Топ Преса“
Този текст е обръщение към всички кметове в страната – не само към онези в големите градове, а и към местната власт в по-малките общини, които все още живеят с илюзията, че процесите, започнали в София, ще се изчерпят в рамките на столицата. Историята обаче никога не е била толкова локална, колкото ни се иска, и още по-рядко е прощавала на самодоволните.
Това, което наблюдаваме днес по площадите и в социалните мрежи, не е просто спонтанен младежки гняв или поредна вълна на гражданска активност. Това е симптом на дълбока подмяна – на аргумента с вик, на експертизата с лайвстрийм, на диалога с публично унижение. Поколението Z идва. Тръгва от София, но няма да остане там. Заразата на агресивната простота винаги се движи по-бързо от разума.
Пред очите ни се оформя нов тип улица – дигитална, мобилизирана, самоуверена до арогантност. Млади хора, за които моралът е остаряла дума, достойнството – излишна тежест, а човечността – досадна пауза между два клика. Те не спорят, те крещят. Не убеждават, а заклеймяват. И крещят така, както крещеше онзи психически нестабилен и агресивен мъж в лицето на проф. Даниел Вълчев – не защото има какво да каже, а защото шумът сам по себе си вече се приема за позиция.
Няма застраховка срещу това. Достатъчни са няколко влогъра, няколко самопровъзгласили се морални съдници, за да решат, че ще издигат кмет, съветник или „ново лице“. В техния свят всичко е възможно, всичко е позволено, всичко е въпрос на гледаемост. Те „знаят всичко“, „могат всичко“ и най-вече умеят да организират онлайн революции, в които няма отговорност, няма последствия и няма памет.
Днес викът е на Ларгото. Утре ще бъде пред общините. После пред кабинетите на кметовете, на съветниците, на директорите на училища, болници и медии. Крещенето без аргументи, обидата за външен вид, за различно мнение, за „не наш“ произход ще се превърне в универсален политически инструмент. Не защото е справедливо, а защото е лесно.
Ако институциите не реагират, ако местната власт продължи да се прави, че това е временна буря, улицата ще вземе властта. Уж в името на демокрацията, уж за доброто на обществото, но всъщност с омраза, без експертиза и без мисъл за утрешния ден. Историята вече е разказвала този сюжет – неведнъж и не два пъти. Така на власт са идвали най-мрачните режими на ХХ век – с аплодисментите на тълпата, с моралния патос на „народа“, с извънредни съдилища и извънредни истини.
Не е случайно, че Джулиано да Емполи предупреждава, че най-опасните диктатури не са тези на генералите, а тези на тълпата. Тълпата не носи вина, не поема отговорност и никога не се извинява. Тя просто преминава нататък, оставяйки след себе си руини и биографии.
„Топ Преса“ публикува този коментар като предупреждение, а не като сензация. Кметове, не подценявайте това, което идва. Не го обяснявайте с възраст, не го оправдавайте с „новото време“. Защото ако разумът отстъпи, ако експертността бъде обявена за враг, ако викът стане аргумент, утре няма да управлявате вие. Ще управлява шумът. И той никога не строи.
Be the first to leave a review.
