Неочаквано! Неврокопският художник Ники Маринов изгря като българския Вилем де Кунинг
-
- декември 18, 2025
Предпразнична вечер, наситена с емоция, живопис и музика, събра приятели, гости и ценители на изкуството в Дома на културата в Гоце Делчев. И този път Николай Маринов – познат на публиката с неуморимия си и фин творчески дух – изненада всички. Не само с картините си, в които ясно се разчита един различен, но категорично разпознаваем майстор на четката, а и с умението си да превърне изложбата в преживяване. В центъра на експозицията изпъкваха платна, изградени върху експресивна фигурация, където цветът не украсява, а мисли, а формата се разпада и отново се събира в напрегнат диалог със зрителя. Тази живопис – енергична, наслоена, психологически плътна – закономерно провокира сравнения с Вилем де Кунинг, но не като подражание, а като духовна близост в разбирането за живописта като действие и вътрешна борба.
Макар самият Маринов да сподели притеснението си да подреди платната си редом до колекцията на д-р Георги Георгиев, включваща имена като Милко Божков и проф. Станислав Памукчиев, съмненията се оказаха напълно неоснователни. Стилът на Николай Маринов е негова визитка – почерк, който не може да бъде объркан. Художник и поет, ценител на красивото и разказвач с фин, колоритен хумор, той отново доказа, че талантът не се влияе от дребни житейски ежби и суети. Дори и когато в залата липсваше „топ пресата“ – факт, който, както знаят близките му, е повод за лека, почти литературна сърдитост от журналистката от близкото минало Маргарита Енчева, негова дългогодишна приятелка от далечното минало. Но при Маринов личните истории винаги отстъпват място на изкуството. Елегантен акцент на вечерта бяха музикалните изпълнения на Анна Боянова и Емил Калев, вплетени в живите разкази на художника за стария Неврокоп и неговия път. За онези, които не успяха да присъстват – изложбата с творби на тримата художници може да бъде разгледана в изложбената зала на Дома на културата. Вечерта отмина, но усещането за среща с зрял, свободен и смел художник остава.
Най -силното впечатление направи тази картина:
Произведението представлява сложна експресивна композиция, в която човешката фигура е подложена на съзнателна деформация и фрагментация, с цел извеждане на вътрешнопсихологически и екзистенциални състояния. Централният мотив – две плътно разположени фигури – функционира не като портретна двойка, а като концептуален образ на раздвоената идентичност и напрегнатия вътрешен диалог. Доминиращата хроматична система, изградена върху студена синя гама, структурира пространството и създава усещане за дистанция и интроспекция, докато телесните охри и землисти акценти изпълняват ролята на семантични маркери, напомнящи за физическото и преходното присъствие на човека в картинното поле.
Живописният език се характеризира с подчертана жестовост, наслояване и видима процесуалност, които изместват фокуса от завършената форма към самия акт на живописване. Линията не изпълнява описателна функция, а действа като автономен изразен елемент, който разрушава и реорганизира формата в непрекъснато напрежение между контрол и спонтанност. Отказът от пластична завършеност и от илюстративна яснота поставя произведението в контекста на модерната и постмодерната експресивна традиция, където образът е отворен, проблематизиран и подложен на активен интерпретативен процес от страна на зрителя.
Be the first to leave a review.
