STEM на тъмно в Благоевград? Хората реват по площадите за всеки лев, тук директор си прави …
-
- декември 17, 2025
Училищна поръчка по Плана за възстановяване, която повдига повече въпроси, отколкото отговори….
На хартия всичко изглежда безупречно. Европейско финансиране, модерна STEM среда, ученици, които ще работят с интерактивни дисплеи и съвременно оборудване. Обществената поръчка на СУ „Иван Вазов“ в Благоевград за доставка и монтаж на образователна техника по Националния план за възстановяване и устойчивост следва познатия шаблон – юридически издържан, административно подреден, с ясно заявена цел. Именно тази привидна подреденост обаче поражда съмнения, които трудно могат да бъдат подминати.
В центъра на вниманието е техническата спецификация. Формално тя спазва закона – никъде не се споменава марка, навсякъде присъства задължителното „или еквивалент“. Но когато параметрите започнат да се четат в съвкупност, картината се променя. Комбинацията от размери, функционалности, хардуерни и софтуерни изисквания изглежда прекалено конкретна за пазар, който по принцип предлага разнообразие. Това поражда логичния журналистически въпрос: търси ли се най-доброто решение за училището или най-подходящото решение за предварително известен доставчик? Юридическата практика е ясна – „еквивалент“, който съществува само теоретично, е равносилен на ограничаване на конкуренцията.
Не по-малко показателни са сроковете. Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и обучение трябва да се случат в сравнително кратък времеви хоризонт. Това е обяснимо с натиска на НПВУ, но създава и друго впечатление – че някой вече знае какво, кога и как ще достави. В подобни случаи КЗК неведнъж е отбелязвала, че необосновано кратките срокове действат като филтър, който пропуска само „подготвените“. Въпросът е дали тази подготвеност е резултат от капацитет или от предварителна осведоменост.
Финансовият модел допълва пъзела. Аванс до 50% срещу банкова гаранция звучи стандартно, но на практика поставя сериозна бариера пред по-малките участници. В училищна поръчка, финансирана с публични средства, това неизбежно води до стесняване на кръга от кандидати. Юридически това може да е допустимо, но икономическият и моралният ефект е ясен – по-малко конкуренция означава по-малък натиск за по-добра цена и качество.
Особено деликатен е въпросът с обучението и въвеждането в експлоатация. Те са включени в предмета на поръчката, но остават описани общо, без ясно дефиниран обем и критерии за приемане. Това дава сериозна свобода за тълкуване при изпълнението и плащането. В превод от административен език – достатъчно поле за спорове, субективни оценки и напрежение, което винаги се плаща от публичния интерес.
Най-големият проблем обаче не е в конкретна клауза, а в натрупването им. Поотделно всяко изискване може да бъде защитено. Заедно те оформят модел, който изглежда познат – поръчка, формално отворена за всички, но реално удобна за малцина. Именно този кумулативен ефект е сред най-честите основания за санкции и корекции при проекти по НПВУ.
Тук възниква и моралният въпрос. Средствата по Плана за възстановяване не са просто бюджетен ресурс – те са обществен договор за прозрачност и доверие. Когато дори училищна поръчка започне да поражда съмнения за „нагласени“ условия, цената не е само финансова. Тя се плаща с подкопано доверие в институциите и с усещането, че модерното образование отново се оказва заложник на стари практики.
Затова ключовият въпрос не е дали документацията е формално издържана, а дали е убедителна. Ако всичко е прозрачно и защитимо, защо тогава спецификацията, сроковете и условията изглеждат така, сякаш са писани с мисъл за конкретен изход? В обществения интерес отговорът на този въпрос трябва да бъде ясен – не само за контролните органи, но и за всички, които вярват, че европейските пари могат да се харчат по начин, който издържа и на закона, и на съвестта.
Be the first to leave a review.
