Цената на свободата: В очакване на Куртулуш Байрам – 36 години памет, болка и достойнство
-
- декември 17, 2025
На 29 декември 1989 година една страница от най-тежката история на съвременна България започва бавно да се затваря. След денонощни протести в столицата и в десетки мюсюлмански села из страната, пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия взема решение, което за хиляди хора означава възстановяване на човешкото им достойнство – връщането на отнетите имена на българските мюсюлмани. Пленумът официално осъжда т.нар. „Възродителен процес“ и признава неговата пагубна същност.
От този ден насам 29 декември се помни и се отбелязва като Куртулуш Байрам – Празникът на освобождението. Ден не само на радост, но и на дълбока, болезнена памет.
Как идва решението на БКП
Решението на БКП идва след години на насилствена асимилация, белязала съдбите на стотици хиляди български граждани. Имена – включително на починалите – са сменяни със заповеди и под заплаха. Турският език е забранен, религиозните обреди – потъпкани, а правото хората да погребват близките си според вярата си е отнето. Това е политика, която не просто отнема права – тя руши идентичности и оставя белези, които не заздравяват с времето.
Съпротивата срещу тази политика не стихва. Тя е посрещана със сила – армия и милиция отцепват цели населени места, има сблъсъци, убити и ранени, хора са въдворявани в трудови лагери. През 1989 година насилието достига своя апогей. Около 320 хиляди български турци са принудени да напуснат домовете си и са прогонени към Турция, където много от тях попадат в бежански лагери. Това остава най-масовото преселение на хора в Европа след прогонването на судетските немци от Чехословакия през 1946 година.
След свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г. първите публични призиви за връщане на имената прозвучават на митинга на 18 ноември. Те обаче не срещат единодушна подкрепа – част от говорителите са освирквани. Въпреки това през декември българските турци излизат на масови протести. На 28 декември демонстранти окупират сградата на Националната телевизия, а напрежението в страната принуждава ръководството на БКП да свика извънреден пленум.
По инициатива на Александър Лилов партията официално отрича „Възродителния процес“ и взема решение за възстановяване на имената и част от отнетите права. Провежданата политика е определена като „груба политическа грешка“, довела до „извращения на конституционни права на български граждани“. Разрешава се използването на майчиния език в битовото общуване. Новината е посрещната с радост, със сълзи и с усещането за дългоочаквано възстановяване на справедливостта.
През 1991 година започва разследване за престъпленията, извършени по време на асимилационната кампания. То обаче така и не стига до реална отговорност и не назовава виновните – рана, която остава отворена и до днес.
Днес, 36 години по-късно, Куртулуш Байрам не е просто дата в календара. Това е морален ориентир. Напомняне за цената на свободата и за крехкостта на човешките права.
Преклонението пред саможертвата на всички, които в името на бъдещето отдадоха живота си, остава морален дълг на обществото. Тяхната борба направи възможно днес поколенията да живеят със свободата да носят рождените си имена, да изповядват религията си, да използват майчиния си език и да живеят без страх от репресии.
Те платиха цената, за да може днес в България да се отстоява правото на достоен живот, равенство и човешко достойнство – ценности, които не бива да бъдат забравяни или подценявани.
Be the first to leave a review.
