Когато тишината говори по-силно от властта
-
- декември 16, 2025
На Дондуков 2 този път не се чу шум. И точно това направи срещата значима. В българската политика липсата на истерия винаги е знак, че нещо реално се пренарежда.
Президентът Румен Радев и представителите на ДПС, политическият проект „Ново начало“, не играха пред камерите. Не се търсеше надмощие. Не се търсеше морален съд. Говореше се за държавата така, както се говори, когато времето за позиране е изтекло.
Това не е стилистична подробност. Това е съдържание.
Когато една политическа сила формулира тезата за изчерпан парламент без патос, тя не атакува опоненти. Тя диагностицира система. Диагнозата беше поставена спокойно, но категорично. Такъв подход не цели кратък медиен ефект. Цели рамка за следващото решение.
Разговорът за редовен бюджет беше вторият ясен сигнал. В политиката бюджетът е езикът на намеренията. Който настоява за редовен бюджет, казва ясно, че държавата не може повече да живее на удължаване. Това е позиция на участник, който приема отговорност, а не на наблюдател. Темата за Изборния кодекс не прозвуча като тактическа реплика. Тя прозвуча като стратегическа линия. Изборните правила не са технически детайл. Те са архитектурата на политическото представителство. Който ги поставя на масата в този момент, мисли за устойчивост, не за моментна изгода.
Същественото е и друго. Президентската институция прие този разговор без опит за доминация. Това говори за осъзнаване на лимитите на конфронтацията. В период на институционална умора всяка демонстрация на сила ускорява разпада. Тук беше избран обратният подход. Подобна фаза в политическия процес е описвана от Огнян Минчев като момент на рационално охлаждане. Период, в който политическите актьори престават да търсят легитимация чрез шум и започват да търсят легитимност чрез решения.
В този смисъл липсата на конфликт не е подозрителна. Тя е показателна. Когато системата е стигнала до ръба си, оцеляват не най-гласовитите, а най-точните.
Срещата на Дондуков 2 не предлага изход сама по себе си. Но прави нещо по-важно. Тя премества разговора от емоцията към структурата. От личното към институционалното. От спектакъла към механиката на властта. Това е зрялата фаза на кризата. И именно затова тишината този път беше най-силното послание.
Be the first to leave a review.
