Градът: Бай Пешо е потомък на македонски комита от Гайтаниново, но е известен с пословичната си доброта
-
- март 2, 2015
Изкусният пчелар, събирачът на български фолклор, певецът и музикант се слави и с име на добър лечител
78-годишният Петър Шарков от Димитровград е потомък на македонски комита, но е добре известен в бригадирския град с пословична- та си доброта. Приятелите му до един го наричат Войводата. Бай Пешо е изкусен пчелар, събирач на народни песни и умотворения, певец, музикант и се слави с добро име като добър лечител – помогнал на безброй хора с болки в краката, кръста, бъбреците и пр.
Той има в семейния иконостас икони от близко и далеч.
За способностите си не обича да се хвали и никога не говори, но тези, които веднъж са опирали до него, после надълго и широко разгласяват неговите дарби.
77-годишната Стоилка Петева, бивша работничка в „Неохим“ -Димитровград казва: „Страдах от шипове и едва ми минаваха дните. Отидох при бай Пешо и той с майсторлъка си сякаш с нож изряза страданието ми. До края на живота си ще му бъда безкрайно благодарна за това, което стори за мен“.
Стоянка Лечева е на 81 години – бивша кранистка в УСМ-Димитровград: „Дълги години не бях добре с кръста. Постоянно ходих по лекари и пиех различни лекарства, но щом бай Пешо ми даде някакви билки – отведнъж се разделих с болките“.
По-младата Петранка Личева, служител в образователната система, също разказа: „Бивша волейболистка съм, но веднъж ненадейно се спънах и паднах лошо. Доста болки и страдания изпитах, докато една моя приятелка ме заведе при Петър Шарков и болките ми изчезнаха. Няма съмнение, че има златни ръце този човек“.
А ето какво си спомня днес Петър Шарков: „Макар че бяхме многодетно семейство, една от стаите на бащината ни къща в пиринското село Гайтани- ново беше обзаведена с един скрин и с петнайсетина икони върху варосаната стена.
Това е одаята на Богородица, казваше мама, прекръстваше се всяка сутрин и палеше кандилцето. За щастие, съхраних всичките тези свети реликви и един ден, когато загърбих селото, за да търся препитание, и дойдох в новостроящия се град, ги донесох със себе си“.
Когато през 80-те години бай Пешо отишъл на гурбет в Сирия, не донесъл златни накити, а икона, подарена му от признателен арменец в Дамаск, задето излекувал детето му от страдания.
Днес от иконостаса го гледат Богородици, изработени върху плат, дърво и хартия, купени от Москва, Скопие, Охрид, Букурещ, Киев, Ниш и другаде. Много от светите изображения са осветени в Рилския манастир, Бачковския манастир, Кръстова гора и храм „Св. Александър Невски“.
Be the first to leave a review.
