Градът: Бай Пешо е потомък на македонски комита от Гайтаниново, но е известен с пословичната си доброта

Изкусният пчелар, събирачът на български фолклор, певецът и музикант се слави и с име на добър лечител

78-годишният Петър Шар­ков от Димитровград е пото­мък на македонски комита, но е добре известен в брига­дирския град с пословична- та си доброта. Приятелите му до един го наричат Войво­дата. Бай Пешо е изкусен пче­лар, събирач на народни песни и умотворения, певец, музикант и се слави с до­бро име като добър лечител – помогнал на безброй хора с болки в краката, кръста, бъбре­ците и пр.

Той има в семейния ико­ностас икони от близко и далеч.

За способности­те си не обича да се хвали и ни­кога не говори, но тези, които веднъж са опи­рали до него, после надълго и широко разгласяват него­вите дарби.

77-годишната Стоилка Петева, бивша работничка в „Неохим“ -Димитровград казва: „Страдах от шипове и едва ми минаваха дните. Отидох при бай Пешо и той с майсторлъка си сякаш с нож изряза страданието ми. До края на живота си ще му бъда безкрайно благодарна за това, което стори за мен“.

Стоянка Лечева е на 81 го­дини – бивша кранистка в УСМ-Димитровград: „Дълги години не бях добре с кръста. Постоянно ходих по лекари и пиех различни лекарства, но щом бай Пешо ми даде ня­какви билки – отведнъж се разделих с болките“.

По-младата Петранка Ли­чева, служител в образо­вателната система, също разказа:             „Бивша волейболистка съм, но веднъж нена­дейно се спънах и паднах лошо. Доста болки и страдания изпитах, докато една моя приятелка ме заведе при Пе­тър Шарков и бол­ките ми изчезнаха. Няма съмнение, че има златни ръце този човек“.

А ето какво си спомня днес Петър Шарков: „Макар че бяхме многодетно семейство, една от стаите на бащината ни къща в пирин­ското село Гайтани- ново беше обзаве­дена с един скрин и с петнайсетина икони върху варо­саната стена.

Това е одаята на Богоро­дица, казваше мама, пре­кръстваше се всяка сутрин и палеше кандилцето. За щас­тие, съхраних всичките тези свети реликви и един ден, когато загърбих селото, за да търся препитание, и дойдох в новостроящия се град, ги до­несох със себе си“.

Когато през 80-те години бай Пешо отишъл на гурбет в Сирия, не донесъл златни накити, а икона, подарена му от признателен арменец в Дамаск, задето излекувал детето му от страдания.

Днес от иконостаса го гле­дат Богородици, изработени върху плат, дърво и хартия, купени от Москва, Скопие, Охрид, Букурещ, Киев, Ниш и другаде. Много от светите изображения са осветени в Рилския манастир, Бачковския манастир, Кръстова гора и храм „Св. Александър Невски“.