За първи път в България! Нечувано разкритие! ФИНАНСОВИЯТ КОЛАПС НА ВЕЛИНГРАД: 93 МИЛИОНА НЕЗАКОННИ АНГАЖИМЕНТИ И 20 МИЛИОНА ПРОСРОЧИЯ ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА КМЕТА КОСТАДИН КОЕВ
Велинград, градът на СПА хотелите и минералните бани, официално е превърнат в учебник по финансов разпад. Агенцията за държавна финансова инспекция е връчила през 2024 и 2025 година доклад за състоянието на общината чрез Системата за сигурно електронно връчване. Доклад, който описва не просто лошо управление, а последователно и системно газене на Закона за публичните финанси. Докладът е оставен без възражения. Мълчание срещу числа, които биха взривили всяка нормална общност.
Още в началото цифрите показват пропастта. За 2024 година общо задълженията на община Велинград са 50,1 милиона лева. Поетите ангажименти са 43,1 милиона лева. За 2023 година задълженията са 17,4 милиона лева, а ангажиментите 23,3 милиона лева. Тоест само за две години общината стои стъпила върху десетки милиони натрупани дългове и обещания за плащания, които нямат покритие в реалните приходи.
Най-фрапиращото е при поетите ангажименти. Първоначално отчетените от общината ангажименти са 60 462 584,86 лв. Инспекторите на АДФИ откриват още 2 472 887,30 лв. неосчетоводени, тоест скрити ангажименти. Коригира се и един двойно отчетен договор за 15 948,00 лв. Така реално поетите ангажименти за 2024 г. достигат 62 919 526,14 лв. Преди корекциите общият размер на всички поети ангажименти стига 92 919 524,16 лв. Това означава, че община Велинград е поела ангажименти за почти 93 милиона лева без да има реална възможност да ги покрие. Това е пряко нарушение на чл. 128, ал. 2 от Закона за публичните финанси, официално установено от АДФИ, за което е съставен акт за нарушение срещу кмета Костадин Коев.
Поет ангажимент не е абстракция. Това е бъдещо плащане. Договор, фактура, ремонт, услуга, дейност, която някой вече е извършил или трябва да извърши. Когато една община знае, че няма ресурс да плаща, но въпреки това продължава да подписва договори, това излиза извън рамките на слаб мениджмънт. Това е схема. Общината подписва. Фирмата изпълнява. Плащането не идва навреме. Задължението става просрочено. Фирмата съди общината. Община Велинград губи делото. Плаща главница, лихви и разноски.
Докладът дава ясен пример с договор №07 от 25.04.2024 г. на стойност 15 948,00 лв. Той е осчетоводен веднъж през 2024 г. и втори път от второстепенен разпоредител. Едва през 2025 г. е направена корекция. На пръв поглед това изглежда като техническа грешка. В контекста на общината това е сигнал как работи моделът. Двойно осчетоводяване, разминаване по години, корекции с отлагане във времето. Така се размива реалната картина на дълга. Когато подобни практики се повтарят, това не е случайност, а техника за прикриване на истинския размер на поетите ангажименти.
Истинският взрив обаче идва от просрочените задължения. Законът е ясен. Общината има право на просрочени задължения до 5% от разходите за последната година. За 2024 г. разходите на община Велинград са 73 845 954 лв. Допустимият размер на просрочени задължения е 3 692 152,70 лв. Реалността е следната. Просрочените задължения са 20 237 810,93 лв. Това са 27,41% при законово допустими 5%. Надвишението е 16 585 658,23 лв. Това не е просто нарушение. Това е официален индикатор за община в практическо състояние на фалит.
Разбивката на тези просрочия показва къде точно системата се е сринала. Към доставчици общината дължи 12 866 103,20 лв. Това значи фирми, които са работили, доставяли, строили, ремонтирали, но не са получили парите си месеци и години. Много от тях стигат до съд, до запори, до ръба на фалит. Към персонала просрочията са 1 668 893,27 лв. Това са забавени възнаграждения в образование, здравеопазване, култура, администрация. По заеми общината има просрочени 3 774 746,00 лв. Това автоматично води до санкции от Министерството на финансите и блокиране на част от трансферите. Останалите 1 928 068,46 лв. са „други задължения“. Именно там обикновено се скриват начисления, възнаграждения и договори, които рядко стигат до вниманието на гражданите.
Чл. 128, ал. 4 от Закона за публичните финанси забранява органите на местна власт да увеличават просрочените си задължения. Задължава ги да предприемат мерки за тяхното намаляване. Докладът на АДФИ казва точно обратното. Общината не просто не намалява просрочията, а ги увеличава над законовия лимит с 16 585 658,23 лв. Това означава системно и трайно нарушаване на закона. Година след година.
Кметът Костадин Коев в своите обяснения изрежда официално звучащи причини. Висока инфлация. Според НСИ 9,5%. Скъпи горива, електроенергия, отопление. Спиране на субсидии от държавата заради неплатени заеми към Министерството на финансите. Запори от съдебни изпълнители. Непредвидени разходи за ремонти, наеми и нормативни изисквания. Част от тези фактори наистина тежат върху всеки бюджет. Никой от тях обаче не обяснява как общината е поела близо 93 милиона лева ангажименти без покритие. Никой от тях не оправдава надвишаването на законовия лимит за просрочия от 5% до 27,41%. Никой не обяснява защо от 2017 година насам общината е в постоянен системен разрив.
Особено показателни са двата държавни заема, които официално са представяни като „спасителни“. Първият е безлихвен заем от 3 000 000 лв. за стари просрочени задължения. Вторият е заем от 2 900 000 лв. за водоснабдяването на квартал Чепино. На хартия тези пари временно облекчават напрежението. В реалността те не променят модела на управление. Взима се заем, закърпват се част от старите дългове, статистиката за една година изглежда по-добре. Липсата на дисциплина и контрол обаче води до това след една две години просрочията отново да тръгнат нагоре. Старите дългове просто сменят датата и номера на договора. Нови задължения се трупат върху неплатените стари.
АДФИ е пределно ясна. В доклада е записано, че община Велинград е в системен разрив от 2017 г. насам. Това означава, че вече седем осем години общината не успява да покрива текущите си разходи със собствените си приходи. Това е практическата дефиниция на фалит. В тази ситуация Министерството на финансите не просто решава да „накаже“ Велинград. То задейства предвидени в закона механизми. Субсидиите се спират, когато общината е с огромни просрочия по заемите, със системни нарушения и с липса на ефективен финансов контрол.
Спирането на субсидии има предвидим ефект. Разходите на общината остават. Приходите се свиват. Просрочията растат още по-бързо. Националната агенция за приходите също предприема мерки за принудително събиране и налага запори върху сметки. В този момент общината вече не планира развитие, а оцелява ден за ден. Заплатите се бавят. Фирмите чакат месеци. Нови дейности почти не могат да стартират.
Този финансов колапс удря всяка система, зависима от общинския бюджет. Училищата отлагат ремонти, намаляват разходите за отопление, учебни материали и извънкласни дейности. Детските градини се борят с неизплатени фактури към доставчици. Общински болници и здравни центрове работят при постоянен недостиг на средства. Социалните услуги се орязват. Инфраструктурата се поддържа минимално. Ремонти се отлагат. Улично осветление, канализация, ВиК мрежа се поддържат на ръба. Това не е моментна криза, а хронично състояние, което продължава години.
На 13.02.2025 г. Агенцията за държавна финансова инспекция съставя акт за установяване на административно нарушение срещу кмета Костадин Коев. В акта са описани констатациите. Направен е доказателствен анализ. Посочена е датата на нарушението. Формулирано е точното административно нарушение. Отговорността е персонално адресирана. Следващите стъпки са ясно разписани в закона. Наказателно постановление. Възможни действия на прокуратурата. Потенциални съдебни дела.
Днес вече не става дума за спор на думи. Числата са категорични. Законът е ясен. Нарушенията са описани. Ангажиментите са достигнали чудовищен размер, който изяжда бъдещите бюджети на общината. Просрочията са излезли извън всякакви допустими рамки. Системният разрив е признат от най-висшия финансов контролен орган на държавата. Това не е резултат от един лош мандат или от една тежка година. Това е резултат от модел на управление. Модел, който включва поемане на задължения без покритие, системно игнориране на Закона за публичните финанси, прехвърляне на проблеми към следващи години, прикриване на реалния размер на дълга чрез двойни осчетоводявания, разтягане на плащанията и късни корекции.
В центъра на този модел стои името на кмета Костадин Коев. В ръцете му Велинград от СПА столица е превърнат в община, която живее на кредит, под запор и под постоянна заплаха от нови дела и изпълнителни производства. Фалитът вече не е хипотеза. Той е описан с цифри, проценти и правни констатации в официален доклад на АДФИ. Въпросът не е дали има проблем. Въпросът е кой и кога ще понесе политическата и юридическата отговорност за това общината да бъде докарана до ръба на финансовата бездна.
Be the first to leave a review.








