Почетният председател който не знае що е почетно
- Тодор Тодоров
- ноември 15, 2025
В хотел в София бе учредена формацията Алианс за права и свободи и веднага се разбра кой е главният герой. Ахмед Доган официално стана „почетен председател с оперативни функции“. Това не е почетност от онези без работа и без отговорности. В устава на новата партия е разписано че ще има роля в ежедневното ръководене на проекта, така че думата почетен в този случай означава уважение плюс влияние.
Учредителното събрание избра четирима съпредседатели. Танер Али, Севим Али, Димитър Николов и Хайри Садъков ще изпълняват задачите по организацията, за да може почетният председател да се фокусира върху „оперативните функции“. Стил „аз съм почетен, вие работете, аз решавам“.
Партията планира регистрация и първа национална конференция около септември 2026 г. Това говори че не става дума за временна структура. Подрежда се апарат и се прави програма за бъдещи изборни участия.
Сега в новия политически проект Доган не просто се появява като име. Той влиза с роля която му дава право да влияе върху решенията и с „почтеното“ го декларира официално.
Показателно е и че присъстваха депутати и хора от различни структури. На практика новата партия стартира с готова мрежа дерибеи, готови на всичко но отново да лапат и феодалстват по места. Същите хора, нов бадж с три букви.
Събрание в хотел. Устав. Ръководство. Почетна титла която всъщност е оперативна. Доган се връща без да е казвал че си е тръгвал. Търси се ново пространство, но с добре познато лице отпред. И ако някой още се чуди дали това е ново начало или продължение на стар сценарий, отговорът е прост. На сцената променят декора, но главният актьор остава същият.
ОСТАВА ВЪПРОСА ОБАЧЕ – ДО КОЛКО ПОЧТЕН Е ПОЧТЕНИЯТ?
Ахмед Доган отново се появи на политическата сцена. Обяви се за почетен председател. И веднага си взе оперативни функции. Почетен, ама да командва. Да държи волана и фаровете. Да дава газ и да решава накъде ще поеме возилото. В България почетното е странна работа. Дават ти го за заслуги. После ти се дава и правото сам да си определяш заслугите. И докато ти поднасят букет, ти вече си разпределяш постовете и си избираш хората. Почетно. Настояще. И бъдеще. Всичко наведнъж.
Доган не е човек който ще стои на пейката. Дори титлата да намеква за пенсия и тишина. Той веднага показва че думата почетен е просто етикет. Сложен е да звучи красиво. Без да му влияе на властовия апетит.
Истинският въпрос е: защо въобще се правим че е почетен. За да има романтика. За да не изглежда като завръщане на същия режим с нов щампован печат. Или за да се каже на публиката: вижте, той не иска нищо. Само ще движи нещата.
Реалността е прозрачна. Старият лидер не е напускал. Само е преместил столчето си в друга зала. Поръчал е нова табелка. И пак е седнал в центъра.
Почетното при него е като завеса на театър. Декор на думи. За да не разбере зрителят веднага че пиесата е същата. И актьорът е същият. Само костюмът е леко сменен.
Той това почетното го разбира по свой начин. Не го носи като орден. Носи го като пропуск за задкулисието. И му стои точно.













